-
-
Великият щангист Наим Сюлейманоглу почина днес на 50-годишна възраст в Истанбул. Припомняме, че в края на септември Джобният Херкулес бе приет по спешност в клиника в Истанбул заради тежка чернодробна цироза. На 6 октомври му бе извършена животоспасяваща трансплантация, но преди седмица се наложи той отново да бъде опериран по спешност заради мозъчен кръвоизлив.
НАЧАЛОТО
Наим е роден на 23 януари 1967 г. в семейство на български турци от село Птичар, Момчилградско. Започва да се занимава с вдигане на тежести от ранна детска възраст и още на 15-години започва да печели титли и да подобрява рекорди. Когато е на 16 печели сребърен медал за България от световното първенство в Москва. Следващите 2 години той стъпва на най-високото стъпало в света в своята категория и печели две титли за България. Последната е на световното първенство в София през ноември 1986 година – по-малко от месец преди Наим да избяга в Турция.
БЯГСТВОТО В ТУРЦИЯ
По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов, а това става повод той да емигрира в Турция през декември 1986 година по време на Световната купа в Мелбърн. Както по-късно става ясно, всичко е планирано и добре подготвено. През късната есен на 1986 година двама мъже изчакват шампиона след поредната тренировка в София и му разкриват плана за действие. Той се съгласява, защото по думите му по-късно, не може да се примири със смяната на своето име. Така една вечер по време на престоя в Мелбърн плана влиза в действие. Същият ден Наим печели поредното състезание от световната купа. Вечерта има организиран банкет за всички щангисти, но Наим отива при треньорите и им съобщава, че се прибира в стаята си, защото не се чувства добре след тежкия ден. Така малко преди полунощ Джобния Херкулес отива в стаята си, набързо си стяга багажа и излиза навън, където го чакат трима души с кола.
На 8 декември 1986 година мъжете откарват Наим в къща, намираща се в един от крайните квартали на Мелбърн. Няколко дни след изчезването си Наим е качен на самолет за Лондон, където го очаква президентският самолет на държавния глава на Турция Тургут Йозал.
“Аз нараних дълбоко Тодор Живков, като избрах Турция, но вътрешно той е бил подготвен, че това рано или късно ще се случи. Нямах 18 години, когато ми смениха името, а това е рана за цял живот. Да се събуждаш сутрин и да не помниш как се казваш по документи – това не го пожелавам и на враговете си“, споделя Сюлейманоглу приживе.
“Това е едно от най-срамните петна в съвременната политическа история. Никога няма да го забравя и никога няма да простя, че ме прекръстиха на Наум Шаламанов. Позорен момент, свързан е с много лична драма и тайни, за които, бъдете убедени, че докато съм жив, няма да позволя да излязат на светло“, допълва Джобния Херкулес.
Така Сюлейманов се озовава в Турция, където е посрещнат като национален герой.
КАКВА Е РЕАКЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ?
В първите дни Сюлейманов официално се води изчезнал. На 10 декември 1986 г. държавната БТА съобщава накратко: „От понеделник сутрин в Мелбърн световноизвестният щангист Наум Шаламанов е в неизвестност. От съобщенията в някои австралийски вестници се подразбира, че 19-годишният българин е станал обект на специално внимание на определени среди. Отведен е в някакво жилище с неизвестен адрес, но е известно, че се ползва от турци. От информациите се разбира, че върху него се оказва въздействие да не се върне в родината си“.
Два дни по-късно БТА допълва информацията за щангиста, като отбелязва, че „злонамерени сили, пренебрегвайки нормите на международните отношения и правата на личността, действат неправомерно срещу български гражданин“.
Докато в България официално никой нищо не казва какво става в шампиона, на 12 декември английските медии подробно описват случилото се: „Българският шампион във вдигането на тежести Наум Шаламанов пристигна в петък сутрин в Лондон на път за Турция, където ще получи политическо убежище. Турски дипломати го посрещнаха на летището и го отведоха в посолството на Турция“.
Британските медии съобщават и още нещо любопитно, което явно показва, че българската страна е била в неведение до последно за случващото се.
„Няколко часа, след като самолетът напусна Австралия, властите в Канбера се свързаха официално с консула на България Желязко Димитров и обясниха случилото се. Те са обяснили на българския представител, че австралийските власти нямат намерение да задържат в страната чужди граждани, които искат да я напуснат“.
Едва след демократичните промени медиите в България търсят гледната точка на Наим. А той обяснява, че е решил да избяга от страната когато българските власти сменят името му.
В крайна сметка Наим получава турско гражданство и променя името си на Наим Сюлейманоглу. Българското правителство реално не се опитва да попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 г. и получава парична компенсация от 1 250 000 долара.
МНЕНИЕТО НА ИВАН АБАДЖИЕВ
Наим е друга работа, той е различен. Той имаше природна дарба да стане велик шампион. Може би детството му е оказало влияние. Той е от бедно семейство, беше свикнал сам да се справя с трудностите. Наим беше чудо, тренирал е от сутрин до вечер в залата. Само ние двамата знаем колко тонове са минали през ръцете му. Но не обелваше и думичка, стоеше, мълчеше и ме слушаше. Нали знаете, че той няколко пъти ме е предупреждавал какво ми готвят, и от българската федерация по щанги, и за общия заговор срещу мен. Може би една от причините да се отнасят зле с мен е и заради Наим Сюлейманоглу, защото знаех и му разреших да избяга от България. Преди като говорехме за бойкота в Сидни, той за втори път ме предупреди, че ми готвят сериозни неща от България. Не му повярвах, но ето, че ме свалиха от сцената.
ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ И БИТКАТА С АЛКОХОЛА
Най-великият щангист за всички времена не за първи път има проблеми с алкохола. Всъщност, проблемите му започват още по време на състезателната кариера. Любимото му е било да смесва уиски с кола, за да не го заподозрат, че пиел. Някои твърдят, че увреждането на черния дроб, които е получил, са следствие на употреба на допинг. Който по онова време не е бил толкова сериозно изследван. Преди години Наим е приет в турска болница със сериозни проблеми. Според пресата в южната ни съседка преди това Сюлейманоглу е приемал хапчета срещу пролетна умора. Наим обаче не обърнал внимание на упътването, че е лекарствата са твърдо противопоказни с употреба на алкохол. Тогава се твърди, че Наим е употребил не само голямо количество алкохол, но и кокаин. Часове по-късно иконата на световните щанги вече пътувал в линейка с кислородна маска върху лицето почти в несвяст. Изгарял от 40-градусова температура. Лекарите в частната клиника „Д-р Сади Кюнок“ изпаднали в паника да не би да го изпуснат, докато установят първоизточника на инфекцията. Няколко месеца след това Наим отново е приет за интензивно лечение.
Така се стига и до септември този месец, когато трикратният олимпийски шампион отново е приет в клиника. Според лекарите диабетната криза, която изкарал през пролетта се е оказала фатална за черния му дроб. Преди половин година Наим вдигнал рязко кръвната захар и вероятно тогава са последвали много тежки увреждания. Междувременно и бъбреците на Наим отказали. Докато лежеше в частната клиника преди няколко дни Наим почти се беше предал и сякаш усещаше, че краят е близо. „Не казвайте на никого, не търсете помощ от никого! Аз съм си изживял живота! Ще умра“, заявил Сюлейманоглу пред част от близките си.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Роден на 23 януари 1967 година в Птичар (Момчилград)
Ръст: 147 см, тегло: 60 кг
УСПЕХИ
3 пъти олимпийски шампион (1988, 1992, 1996)
7 пъти световен шампион – (1985, 1986, 1989, 1991, 1993, 1994, 1995)
7 пъти европейски шампион (1984, 1985, 1986, 1988, 1994, 1995)
46 подобрени световни рекорда
