-
-
Стадион „Лужники“ празнува юбилей. Десет години поред там се играе традиционният турнир „Купата на легендите“, който събира славни футболисти от целия свят. С полет от Маями под прожекторите в руската столица се появи Христо Стоичков – единствения поканен българин. Естествено като капитан на световния отбор. „Купата на легендите“ традиционно събира шест отбора, а тази година те бяха Русия, Германия, Франция, Италия, Португалия и световните звезди. Екип на предаването „Код Спорт“ по ТВ+ също бе на голямото събитие и разговаря ексклузивно с двете най-големи звезди на терена – Христо Стоичков и Франческо Тоти.
– Ицо, доста трудно започна годината, за две седмици вече имаш две купи. Тази е по-красива от предишната, получена в Истанбул…
– Получи се един страхотен турнир в Москва. Видяхме се с много бивши футболисти. Организацията бе невероятна. Да се надяваме, че юни и юли, когато е световното първенство, ще бъде още по-хубаво и по-красиво. Ще направим отбори, които да зарадват хората, които ще дойдат на този турнир. Ще се проведе от 8 до 14 юли в Москва, когато са полуфиналите и финалите на мондиала. Да се надяваме, че този път ще спечелим.
– Очевидно добре тренираш – три гола срещу Италия, един срещу Германия. Не си загубил форма…
– Важното е, че поддържаме форма. Хората се радват и подкрепяха шестте отбора. Независимо от коя държава си и къде си играл, хората искат да видят спектакъл. Ние се стараем да им го дадем, макар и на по-малко игрище.
– Какво смяташ за руската публика, която през цялото време те аплодираше? Всяка твоя изява беше посрещана с аплодисменти…
– Не съм забравил уважението към нас от руския народ. Много пъти са ни помагали, както и ние на тях. В спорта хората знаят да уважават. Независимо, че съм играл толкова много години за националния отбор на България, побеждавали сме ги в един от най-тежките моменти за техния футбол, хората ни поздравяват и уважават.
– С Франческо Тоти бяхте най-големите звезди тук или поне най-разпознаваемите фигури. Дълго време си говорихте. Би ли издал какво си казахте?
– Попитах го как е в новата му професия след толкова много години в Рома. Сега работи като главен мениджър на отбора, заедно с Мончи. Тази професия не му е трудна, харесва му работата. Много неща си казахме за това, което сме преживели по футболните терени, какъв ще бъде неговият живот оттук нататък – естествено пак ще е пътуване. Да изиграеш 800 мача и толкова години да си капитан, неслучайно го наричат Принца на Рим. Заслужил си е това прозвище, заради постигнатото с фланелката на Рома.
– На него със сигурност ще му липсва Италия на световното първенство, а на теб?
– На мен най-много ще ми липсва България. За сетен път чакаме да се класираме, но не можем. Нито Италия, нито Холандия ще бъдат на мондиала. Отбори с голям авторитет. За мен Италия е един от най-добрите тимове, но в последно време не показва това, което има като качества. Няма ги футболистите като Тоти, Джанфранко Дзола, Буфон…
– Значи следващата купа да я очакваме пак тук в Русия. Подготвяш твоя отбор за турнира…
– Да, вече съм си сформирал отбора. Ще бъде още по-здрав. Ще може да се преборим за първото място. След това идолът на Италия и Рома, световният шампион от мондиал 2006 Франческо Тоти отдели няколко минути за „Код Спорт“ в съблекалнята на Италия, естествено със съдействието на кавалера на „Златната топка“ Христо Стоичков.
– Сеньор Тоти, защо Италия не успя да се класира за световното първенство?
– Трябва да призная, че това е една голяма загуба. Такива моменти трудно се преживяват. Не успяхме да съберем силен и сплотен отбор и трагедията се случи.
– Вашият най-голям успех е това, че станахте световен шампион през 2006 година. Какво е усещането?
– Невероятно и неописуемо, дори и днес. Още повече, че почти никой тогава не очакваше този удар от нас. И да, и това прави днес отсъствието на Италия от това световно още по-голяма.
– Как приемате прякора Принца на Рим и какво е да изиграете почти 800 мача за Рома?
– Това е животът ми. Този прякор е и заради това, че винаги съм искал да остана в Рома и никога да не сменям любимите цветове на фланелката ми.
– Липсва ли ви футболът? Вече половин година не играете.
– Може да се каже, че ми липсва, но продължавам да спортувам активно. А и подобни турнири за ветерани, като този в „Лужники“, ми се отразяват добре.
– Спомени от български играчи, отбори…
– Нямам много спомени. Но знам главното – винаги сте имали талантливи футболисти, които заслужено са се преборили за авторитета на страната ви в Европа.
