Карате – възпитание, спорт и бизнес

0
- -

Каратето у нас излезе извън структурите на МВР и се вля в цивилния живот, където от повече от 25 години е на пазара като вид спортна услуга. Създадена е вече сериозна мрежа от специализирани частни клубове, които имат възможност да развиват бизнес, да привличат рекламодатели и в същото време да подпомагат високото спортно майсторство. Системата постоянно открива работни места за специалисти в тази област и ангажира активно свободното време на над 30 000 деца и младежи, като 40% от тях са от женски пол.

В Българската национална федерация по карате (БНФК) има регистрирани 150 клуба. Съществуват и нелицензирани, но точният им брой не е известен. Всеки клуб има свой приоритет. Едни правят масовост, други шоу, трети се опитват да развиват високо спортно майсторство.

Към този бизнес се ориентираха предимно бивши и настоящи служители на МВР.
Типичен пример за преливането на кадри от МВР в карате-бизнеса е спортната кариера на един от създателите на застрахователната компания „Аполо и Болкан“ Алексей Петров. Той е бивш служител на Специализирания отряд за борба с тероризма (известен като „баретите“), става национален състезател още като служител на МВР, след това старши треньор на националния отбор, а в момента е вицепрезидент на БНФК.

Един мандат като президент на федерацията изкара и Румен Николов-Пашата, също бивша „барета“ и бивш национален състезател. Името му винаги е било спрягано като един от видните СИК-аджии, но той е един от създателите на най-големия клуб „Ипон“. Основен идеолог и мотор на федерацията по таекуон-до пък е Слави Бинев, европейски шампион по таекуон-до, а сега собственик на верига от известни столични заведения.

„В тази федерация имаше клубове, принадлежащи на структури или оглавявани от личности, свързани основно със силовия маниер на правене на бизнес. В същото време тя е родена от системата на МВР. В ръководството на БНФК присъстват топченгета и до ден днешен. Стражари и апаши в една федерация. Симбиозата се осъществява успешно, няма противоречия“, каза Александър Найденов, президент на БНФК и собственик на фирма за производство на хранителни продукти „Олинеза“.

Нелегалният период

Преди 1989 година , за да играем карате, се криехме по залите под името състави по художествена самодейност, допълни Найденов.

По това време бойните изкуства в България се практикуваха единствено в системата на МВР и по-малко в армията. Само техни служители имаха право да участват на състезания в чужбина. Всички останали, занимаващи се извън тази система, го правеха нелегално до 1988 г., когато бе създаден първият частен клуб по карате „Хан Аспарух“. Основоположници бяха хора, излезли от „системата“. За да съществува клубът, на предна линия се използваха имената на хора, близки до властта. Застреляният през 1995 г. бивш шеф на ЦСКА доц. Цветан Цветанов бе привлечен в управителния съвет на федерацията по таекуон-до. Той успява да осигури политическа протекция за клуб „Хан Аспарух“, който преди 10 ноември 1989 г. беше атакуван от службите за сигурност. На него се приписва заслугата, че е успял да „пробие“ социалистическите канони и да организира частни клубове по карате далеч преди падането на режима на Тодор Живков.

Историята с карате-бизнеса има и своята тъмна страна. В зората на демокрацията, когато стотици спортисти излязоха на улицата, т.нар. каратисти също се включиха в тъмни дела. Това не се хареса на станалите мощни тогава организации на борците и се стигна до сериозни сблъсъци. Гангстерската война в периода 1993-1994 г. започна след нападението над спортен център „Дескрим“ от страна на борците Красимир Маринов-Маргина, бившия шеф на федерацията по борба Димитър Джамов и Дмитрий Минев-Руснака. Тогава пред смразения поглед на десетки деца, които тренираха в „Дескрим“, борците отвлякоха шефа на фирмата Слави Бинев.

Малко преди да бъде застрелян Стефан Мирославов-Крушата в Ловеч, бяха станали пословични битките между неговите борци и собствениците на карате-клуба в Младежкия дом братя Магеранови.

Заради физическите си умения част от каратистите често попадат в т.нар. силови структури, а прозвището Каратиста се прилепва към не една мутра. Именно частните клубове по източни бойни изкуства стават люпилня за охранители. Смята се, че основателите на варненската силова империя ТИМ също са се занимавали с източни бойни изкуства. Те са едни от основателите на школата по киокошинкай във Варна, най-младия и най-твърд стил карате с фулконтакт. Застреляният Георги Георгиев преди месец във Варна, за когото се твърди, че се е занимавал с наркоразпространение, беше смятан за човек на ТИМ и също носеше прозвището Каратиста.

Хората, които в момента имат или управляват клубове по карате или водят учебни групи, нямат криминални досиета.

Забраните популяризираха спорта

Забраненият плод карате, обвит в мистика преди промените в страната и познат само от холивудските филми тогава, започна бързо да се консумира от младежта, след като бариерата бе вдигната. Подрастващите отначало искаха да подражават на своите кумири от екрана Брус Лий, Жан-Клод ван Дам, Стивън Сегал, Долф Лундгрен, които правят чудеса, чупят камъни с голи ръце, преборват десетина противници и владеят вътрешната енергия. Бумът е в цял свят, а основна единица за развитие на този спорт става частният клуб. Малкото такива у нас тогава не можаха да обслужат наплива от клиенти и записванията ставаха само с връзки, разказват инструктори.

Още от самото начало в системата на карате-бизнеса се залага икономическият механизъм. Клубовете предлагат срещу заплащане обучение в разновидностите на бойните изкуства на всички нива без ограничение на възраст (най-малките са четиригодишни). Обикновено собственикът наема училищен салон, осигурява правоимащи инструктори, провежда съответната рекламна кампания по детски градини, учебни заведения и квартали и събира групи.

Месечната такса за един клиент варира от 10 до 20 лв. за три часа седмично и не включва застраховка. Цената на спортната услуга зависи от нивото на инструктора, дали той е „стар“ майстор (над 35 г) или е от новото поколение бивши и настоящи национални състезатели, както и в каква зала се провеждат заниманията, дали има татами (специална настилка), огледала, макевари (подобно на боксова крушка), чували, баня, топла вода и други удобства. Масово клубовете ползват училищни салони. За по-платежоспособни потребители са изградени зали със специални условия срещу по-високо заплащане. Най-добрите ученици се привличат в отборите и преминават изцяло на издръжка на клуба. Самите състезатели пък водят групи и печелят. Те тренират вечер, след като приключат работа.

„Облякохме каратето в привлекателна и дори атрактивна форма, която лесно се възприема. При нас хората идват с различни цели, едни да се научат на защита, други харесват агресивността, трети да си вдигнат ниското самочувствие. Малките дечица се обучават по развлекателна методика. Това ни помогна да задържим хората“, каза Димитър Ангелов, основоположник на „Икен“.

Клиенти (или техните родители) на клубовете стават представители на всички прослойки на населението от хора с изключително скромни възможности до типични представители на средната класа.

В конкуренция с мрежата

В този бизнес пазарът е разпределен и няма нелоялна конкуренция. С наличието на трансферна система пък се елиминираха „кражбите“ на състезатели на един клуб от друг. Преди две години големите клубове привличаха качествените състезатели на по-малките организации. Конкуренцията е предимно в изграждането на имидж, като инвестиралите повече средства в реклама привличат повече клиенти.

„Нелоялна конкуренция няма. Дори някой да свали цените не може да привлече наши хора. Конкуренция не идва и от другите спортове, а от уроците по езици и компютърните игри, които също ангажират свободното време на младежта“, каза Десислава Николова, изпълнителен директор на „Икен“.

Първоначално основоположникът на клуба Димитър Ангелов построява специализиран спортен център за бойни изкуства в столичния квартал „Люлин“ 2 с цел там да събере децата и младежите от цяла София. Впоследствие се оказва, че идеята не е добра, тъй като потенциалните му клиенти се ориентират към клубовете в квартала, където живеят.

„Продадохме залата и тя беше преустроена за друг бизнес. За да издържим на конкуренцията, минахме на вариант да ползваме училищните салони и се получи“, допълни Николова.

Наемът за училищен салон без оборудване и баня с топла вода е от 100 до 300 лева месечно, а луксозните зали излизат до 1000 лева.

В същото време в клуба влизат проходи от рекламодатели, които се целят в тази група млади хора.

В провинцията, където няма акумулирани толкова средства, всеки клуб се опитва да инплантира в управата си най-влиятелните хора в града, като от тях се очаква да внесат своя принос в общото дело.

„Управителният съвет на клуб „Калоян“ във Велико Търново е събрал всички, от които зависи нещо в града – полиция, прокурора, кмета, председателя на общинския съвет. Така е навсякъде. Проблемите на всяко едно дете, учебни и битови, са проблеми на клуба. Това е мафия в най-позитивния смисъл на думата, изградена на масонски принцип. Вие нямате право да ми отказвате, аз нямам право да ви отказвам. На най-талантливите в клуба им се осигурява работа в зависимост от бизнеса на спонсора“, каза Найденов.

По предложение на Държавната агенция за младежта и спорта и с решение на Министерството на образованието каратето ще стане един от десетте спорта, които ще влязат в учебната програма по физическо възпитание в училищата, което предполага още по-голяма популярност и нови клиенти за платените школи.

Всеки нов клуб е задължен да има съдебна регистрация и да изпълни всички изисквания на Закона за младежта и спорта. За да стане член на БНФК, което е условие за получаване на лиценз, учредителят на клуба трябва да представи в централата препоръки от два други клуба, след което управителният съвет решава дали да го приеме. Това се прави с цел да има гаранция за качествена работа. Показател за качеството на обучението са изпитите за покриване на ученически степени и на състезания, където присъстват родителите на децата. В обучението има 10 ученически степени (кю), които се защитават пред изпитна комисия и се заплащат от 10 до 30 лв. Майсторски степени (от първи до десети дан) се защитават пред специализираната кю- и дан-колегия, в която влизат най-големите български майстори в отделните стилове на карате. За първи дан, който са покрили всички национални състезатели, се плаща по 180 лв., а всеки следващ – 100 лв. отгоре.
Международният олимпийски комитет признава една-единствена федерация по карате, Световна карате-федерация (WKF), обединяваща четири стила – шотокан, вадо, годжу, шито. Всички официални и световни първенства се провеждат по нейния правилник.
Световните лидери в спортното карате са Франция, Италия, Испания, Англия и Бразилия (в дисциплините кумите) и Япония (в ката).
България е във втори ешелон, като най-големия успех постигна Спас Георгиев, световен шампион в йо шинмон. Борислав Иванов, който в момента е старши треньор на националния отбор, е бронзов медалист от европейско първенство. При младежите Димитър Тодоранов има европейска титла, а Николай Цанев е втори на световно първенство.
В САЩ клубовете за бойни изкуства са особено популярни и многобройни. Управлението им не е централизирано и инструкторите са всякакви майстори от всички краища на света.