-
-
След краха на тоталитарната комунистическата система в България (1989), през 90-те години на ХХ век, когато се формират силовите групировки в България, а в политиката доминира управлението на БСП или на мнозинства, подкрепяни от бившата комунистическа партия[1], в страната започват да заемат бизнеспозиции лица от държави от бившия СССР[2]. След разпада на Съветския съюз бързо се превръщат в бизнесмени, но българското контраразузнаване ги подозира за трафик на оръжие, контрабанда и пране на пари. В началото на втората половина на 90-те години на ХХ век, по време на кабинета Виденов (БСП), към България засилен интерес проявява един от новите руски олигарси Михаил Семьонович Черной (Майкъл Чорни).
За няколко години неговото влияние в България се разпростира, започвайки от първия мобилен оператор, през банки и дружества с различни държавни институции – до върховете на политическата власт. Системата, която изгражда за изключително кратно време в лесно податливата на корупция среда в страната, прониква толкова осезаемо в държавата, че българското контраразузнаване я определя като организация от мафиотски тип, за да се стигне до безпрецедентното изгонване на Чорни от страната като заплаха за националната сигурност на България.
Скритият зад романтичното име Майкъл Чорни руски бизнесмен от еврейски произход е роден в Ташкент, Узбекска съветска социалистическа република, през 1952 г. Завършва Политехнически институт, а след това работи във фабрика за стоки за народно потребление. При разпада на СССР в началото на 90-те години на миналия век Чорни и брат му основават фирмата TWG, чиято дейност е добив и продажба на алуминий[3]. По-късно Чорни е партньор в компанията „Сибирски алуминий“ с Олег Дерипаска[4] – собственик на алуминиевия гигант „Русал“ и един от най-близките до президента на Русия Владимир Путин руски олигарси, макар впоследствие Чорни и Дерипаска да влизат в съдебни спорове за 1 милиард долара, които водят чак до 2012 г., когато се споразумяват извънсъдебно.
Името на Чорни става известно за първи път през 1996 г. покрай скандала с набирането на уставния капитал на банката на свързания с лица от управлението на БСП кръг „Орион“ – Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ). Дилърът Павел Тренев, който обслужва боса на „Орион“ Румен Спасов[5], влиза в контакт с Майкъл Чорни за получаване на заем в размер на 6 милиона долара. Чрез дружеството на Чорни „Блонд инвестмънт корпорейшън“ са преведени два транша по 3 милиона долара[6] в Централна кооперативна банка[7] (ЦКБ) с уговорката да бъдат върнати след седмица при лихва 1%. Макар да няма посочен бенефициент, милионите са изтеглени от Тренев и пренасочени към фирми на „Орион“. Първоначално Румен Спасов не връща заема, но е организирана наказателна акция и дилърът Тренев изчезва и се озовава в Тел Авив при Чорни, където прави пълни признания за финансовите операции пред камера, след което е върнат в София. Като разбира с кого си има работа, Спасов връща парите на Чорни, а чрез свои адвокати руският бизнесмен завежда дело срещу ЦКБ за същата дума и печели делото. Този епизод има и политически продължение. В този период СДС подлага на критика управлението на БСП за обвързаността му с „Орион“, който социалистическият премиер Виденов нарича „приятелски кръг”[8]. Без да става ясно откъде я е получил, лидерът на СДС Иван Костов лично връчва видеокасетата с признанията на Павел Тренев пред главния прокурор Иван Татарчев. Той от своя страна се разпорежда на прокуратурата да атакува регистрацията на БЗПБ в съда, където е доказана нелегитимността на банката на „Орион“. И това е един от най-сериозните удари срещу икономическата групировка, който на практика води до разпада ѝ[9].
Онова, което обаче не става ясно на широката публика през периода 1996-1997 г. е, че интересът на Чорни далеч надхвърля инцидентно финансиране на близки до управлението на БСП фирми и лица. Той стъпва в България с големи апетити, като първоначално не открито, а чрез подставени лица придобива първия български мобилен оператор „Мобилтел“. Мащабът на влияние на руския олигарх за кратко време става толкова голям, че той се превръща в един от главните обекти на доклада за „Условията, средата и проявите на корупция в някои ешалони на държавната власт“ на Националната служба за „Сигурност“ в МВР, изготвен в края на 1999 г. В този безпрецедентен документ[10] на българското разузнаване е посочено, че групировката на Чорни, който стои в „дълбочина“, включва още Емил Кюлев[11] и Владимир Грашнов[12]. Тя вече е изместила „Мултигруп“. Отбелязано е също, че групировката на Чорни притежава очертанията на „основни класически и неокласически характеристики за мафиотска структура“. НСС подчертава:
Основните [характеристики] от тях, имащи значение за разглеждания проблем, са следните: съчетаване на легалния бизнес с нелегалния бизнес, стремеж за адаптиране към средата, стратегическо проникване към висшите властови етажи, насоченост към области с бърза ликвидност на капитала. Тези структури преследват единствената цел на всяка мафия – власт и пари[13].
Заемането на икономическите позиции в България от Майкъл Чорни съвпада с периода на банковата криза в България, предизвикана от управлението на БСП. Показателно обаче е, че руският олигарх не инвестира в България открито като бизнесмен с безупречна репутация и произход на средствата, а индиректно или чрез подставени лица. Негласното придобиване на „Мобилтел“ от Чорни също е свързано с банковите фалити, започнали през 1996 г.
В основата на създаването на „Мобилтел“ стои един от учредителите на Конфедерацията на едрите индустриалци в България Г-13 – Красимир Стойчев[14], след промените собственик на фирмата „Трон“ – дружество, регистрирано и в България, но и в офшорната зона на Швейцария. През 1992 г., когато цифровите технологии в телекомуникациите все още не са развити, той взима лиценз за изграждането на цифров мобилен оператор срещу 40 000 долара, без търг. „Мобилтел“ АД е създадено на 1 март 1994 г., а съдът го регистрира същия месец с уставен капитал от 50 милиона лв. Учредители на дружеството са „Трон“ – ЕООД с 33,5% и още няколко дружества[15]. Изграждането на национална цифрова клетъчна мрежа по технологията GSM трябва да конкурира започналата дейност на „Мобифон“ [16], основана на аналогова технология (NMT-450) от 1981 г., която вече в началото на 90-те години на ХХ век масово се подменя в световен мащаб. Целта на „Мобилтел“, чиято активна дейност започва през 1995 г., е да предложи 25% от компанията на американския концерн US West.
Интересно е, че „Мобилтел“ получава лиценз не след търг, а след събеседване с комисия, в която влизат представители на Министерството на транспорта, МВР и Министерството на отбраната. „Мобилтел“ изпреварва германската консултантска фирма „Де Те Ком“ и БСК, предлагайки по-добри технико-икономически показатели.
При учредяването на дружеството обаче са внесени само 25% от капитала му, което е нищожна сума в сравнение със средствата, които трябва да бъдат вложени за изграждане на мобилната телекомуникационна мрежа. „Мобилтел“, чийто изпълнителен директор става Красимир Стойчев, прибягва до кредити. Така и не се достига до сделка с американския концерн US West за придобиване на 25% от дружеството.
През 1995 г. вече се появяват и първите симптоми на финансовите проблеми на „Мобилтел“. Не помага и взимането на 25% от дружеството от банкера Атанас Тилев и неговата „Банка за земеделски кредит“ в края на същата година. „Мобилтел“ има и проблеми с кабинета Виденов, тъй като по време на неговото управление „Българската телекомуникационна компания“ прави опити да отнеме лиценза на мобилния оператор и да го даде на „Булфон“, дружество на БТК и гръцката фирма „Интраком“.
През лятото на 1996 г., когато започват банковите фалити в България, в пресата се появява информация за евентуален фалит на „Мобилтел“ заради неизплащането на кредит към „Търговска и спестовна банка“ (ТСбанк), която дори иска от МВР да бъде наложена забрана за пътуване на Красимир Стойчев в чужбина, оказва се обаче, че той е заминал малко преди това за Виена[17]. Притиснатият от финансови проблеми Стойчев търси купувач на 100% от акциите на „Мобилтел“. Малко по-късно в медиите се появява информация, че първият мобилен оператор е продаден на никому неизвестната руска офшорна фирма „Глобус инвестмънт“[18], а сделката е осъществена с посредничеството на бившия високопоставен функционер от БКП Огнян Дойнов[19], установил се след промените да живее във Виена с помощта на приетия добре в България по време на комунистическия режим британски магнат Робърт Максуел[20].
В медиите се посочва, че зад сделката всъщност стои италианският национален оператор „Стет“, но също така и информацията, че продажбата на „Мобилтел” е със средства на руския холдинг „Нордекс“[21]. Името му обаче на Запад е превърнато в нарицателно, когато става дума за организирана престъпност, пране на пари и руската мафия, в която са вплетени биографиите на лица, свързани със стария комунистически режим в СССР и с новите управляващи след разпада му. Покрай продажбата на „Мобилтел“ в България някои вестници хвърлят светлина върху лошата слава на „Нордекс“ и не без основания подчертават, че сделката може да се окаже проблемна именно заради името на руската групировка[22]. В пресата обаче витае неяснота около реалния нов собственик на „Мобилтел“. В някои публикации се посочва, че купувачът на 1000-та акции, всяка една от по 50 000 лева, е международна инвестиционна компания, регистрирана на Запад. Собствениците ѝ са израелски граждани, един от които е с руски произход[23]. В други публикации пък се повтаря твърдението, че италианският мобилен оператор „Стет“ стои зад руската „Глобус инвестмънт“, изкупила акациите на „Мобилтел“. В същото време се твърди, че руските дружества „Роялфлеш“ ООД и „Ронтатент трейд“ ООД са реалните собственици на мобилния оператор. Последните две дружества малко преди това са закупили 28% от „Капиталбанк“, която също има процент от акциите на „Мобилтел“[24]. Всичко това става в условията на все повече сгъстяващата се банкова криза в България, когато един след друг частните трезори, пръхнали се безконтролно в началото на прехода и същото толкова безконтролно рефинансирани от БНБ, започват да фалират.
До сделка с италианската „Стет“ изобщо не се стига. Никой не пита защо при такава сделка един западен инвеститор би се крил зад руски офшорки, за да купува мобилен оператор на Балканите чрез посредник, като би могъл директно и с ясен икономически и финансов профил да участва в покупката. Схемата, че „Глобус инвестмънт“, за която стои Лучански, купува „Мобилтел“ и се опитва да препродаде акциите по-скъпо на „Стет“ в Италия, се представя за достоверна до края на катастрофалното управление на БСП през януари 1997 г. Тогава даже в пресата се твърди, че сделката е пред финализиране[25].
Месец по-късно обаче се прокрадва информацията, че италианците от „Стет“ се отказват от сделка, тъй като са поставили като условие лицензът на „Мобилтел“ да бъде преоформен като концесия. Твърди се, дори, че на последното заседание на служебния кабинет на Софиянски е внесено такова предложение, но не е одобрено[26]. След провала на схемата, в Москва през юни 1997 г. е анулирано прехвърлянето на акциите на „Глобус инвестмънт“ (Лучански) и шефът на „Трон“ Красимир Стойчев отново поема собствеността на „Мобилтел“. С какви средства става това, остава загадка. Красимир Стойчев дори твърди пред българските медии, че няма намерение да продава мобилния оператор. Шефът на „Трон“, цитиран по-късно от чуждестранната преса[27], твърди, че не е заел кой реално стои зад „Глобус инвестмънт“ до началото на преговорите, на които се появил мениджърът на „Нордекс“ Вениамин Левин. Сделката е била договорена за 45 милиона германски марки. Той получава една вноска от 9 милиона марки, а остатъкът е трябвало да бъде платен до 30 август 1996 г. След отказа на властите в България да преоформят лиценза на „Мобилтел“ като концесия, сделката на Лучански със „Стет“ се превръща в дилема. Стойчев дори твърди, че шефът на „Нордекс” се е опитал да му отнеме шефското място в „Мобилтел“, но не успял. Така се стига до връщане на акциите в ръцете на Стойчев. Той пък вече е влязъл в конфликт с шефа на „Капиталбанк“ Ангел Първанов за 15 милиона долара. През лятото на 1997 г. Красимир Стойчев продължава да твърди, че операторът ще бъде продаден на голям чуждестранен инвеститор. Тогава за първи път се появява информацията, че Комитетът по пощи и далекосъобщенията с председател Антони Славински е поискал становище от МВР за състоянието на „Мобилтел“ след смяната на българските му собственици[28]. Това става при служебния кабинет на Софиянски и месец преди на власт да дойде редовното правителство на Обединените демократични сили с премиер лидера на СДС Иван Костов.
Тогава всъщност шефът на „Трон” продава без шум „Мобилтел“ на Майкъл Чорни. Истината е призната от Красимир Стойчев по-късно, когато проговаря след изгонването на Чорни от България, когато в скандала между освободения министър на вътрешните работи Богомил Бонев и премиера Иван Костов е припомнено семейното приятелството на министър-председателя с шефа на „Трон“[29]:
Лучански съм го виждал всичко на всичко два пъти, когато сме беседвали на тема „Мобилтел“… Лучански, по-точно неговата фирма „Глобус инвестмънт“ имаше желание да купи „Мобилтел“. Стигна се до споразумение, при което той трябваше да плати 100% от акциите и да получи разрешение от Комитета по пощи и далекосъобщения и тогава да придобие компанията. Той плати 50% и не получи разрешение. Не плати и останалите пари.
През април или май 1997 г. съм го виждал за последен път, когато дойде в България, подписахме допълнително споразумение, че му даваме още малко време да заплати акциите. Той не успя да го направи. Тогава друга фирма [на Чорни], която в момента е акционер в „Мобилтел“, пое неговите дългове и се разплати с нас. Това е… Лучански не е бил акционер.[30]
Първият знак, че Красимир Стойчев вече не е собственик на „Мобилтел“ идва през август 1997 г., когато той напуска компанията. Това става по време на кратко, десетминутно заседание на Общото събрание на акционерите на мобилния оператор в хотел „Шератон“, на което Стойчев се явява по фланелка и къси гащи[31]. За шеф на борда на компанията е избран близкият до шефа на „Трон“ Стюарт Каралян[32]. На това общо събрание за първи път се появява и Владимир Грашнов като представител на „Фърст Файненшъл“. И всъщност той е довереният човек на Чорни в „Мобилтел“ и представлява неговите интереси. Грашнов става новият изпълнителен директор на мобилния оператор.
Присъствието на руския олигарх в сделката обаче продължава да не е явно, като дори след смяната на собствеността упоритото прикриване на Чорни продължава с лъжи. В едно интервю на въпроса за съмненията, че източникът на парите в „Мобилтел“ е Чорни, Каралян отговаря:
Това е толкова вярно, колкото и стотиците други писания преди това за тези и тези[33].
Той твърди, че другите двама в Управителния съвет, освен него и Грашнов, са Алексис Бедос и Александър Добровински. Първият е президент на американската банка „Ладенбург Талман“, а вторият е адвокат, съветник на банката по инвестиционните програми в Източна Европа. Новият изпълнителен директор на фирмата Владимир Грашнов, който е представян като консултант в България за Източна Европа на Шотландската агенция за развитие, също заявява, че „в България има една фирма [„Мобилтел“], която е сто процента частна, национална и българска“[34]. Няколко месеца по-късно той прави уточнението, че създаденият от швейцарската „Юнайтед Овърсиз Банк“ швейцарски фонд „Истърн Маркет Телеком Фънд Лимитед“ официално е закупил 50% от акциите на „Мобилтел“ с разрешението на Комитета по пощи и далекосъобщения, при стриктно спазване на изисквания по лиценза и с предварително съгласуване с правителството, Министерството на финансите, Министерството на отбраната и МВР[35]. През лятото на 1997 г. обаче в България витаят съмненията, че именно Чорни е „спасителят“ на Стойчев и неговите пари влизат в „Мобилтел“. Тогава той не е представен като известен и безупречен инвеститор, а директно е свързан със скандалите около финансирането на кръга „Орион“ чрез ЦКБ. В пресата се посочва едно към едно, че Чорни е човекът, който е гарантирал кредит на шефа на „Трон“, с който Стойчев е откупил акциите от предишния им собственик Григорий Лучански. Посочено е, че Красимир Стойчев няма намерение да връща кредита и така акциите на „Мобилтел“, които са заложени като обезпечение, ще останат собственост на Чорни[36].
За правителството на ОДС обаче изглежда, че към есента на 1997 г. няма никакъв проблем Майкъл Чорни да придобие първия български мобилен оператор. Разрешението за продажба е дадено от Комитета за пощи и далекосъобщения на 31 октомври 1997 г. и е подписано от неговия председател Антони Славински, който от края на 1999 до лятото на 2001 г. е министър на транспорта и съобщенията в кабинета на Костов.
В началото на 1998 г. дружеството на Грашнов „Бул Сим“ ООД купува 9% от акциите на „Мобилтел“, притежавани на фирмата на Красимир Стойчев „Трон“[37]. През февруари същата година по тяхна молба от дружеството са освободени Стюарт Каралян и банкерът Алексис Бедос. Грашнов взима цялата власт в телекомуникационната компания в качеството си на председател на Съвета на директорите. Тогава е обявено, че в „Мобилтел“ 50% от акциите са на швейцарски фонд „Истърн Маркет Телеком Фънд Лимитед“, 41% – на „Фърст Файненшъл“, и 9% – на „Бул Сим“ ООД, на Владимир Грашнов. Тогава за първи път в публичното пространство той признава, че Грашнов е семеен приятел с руския олигарх, чиято собственост върху мобилния оператор се прикрива успешно. Грашнов заявява:
Майкъл Чорни е мой приятел от 1987 г., както той, така и двамата му братя, съпругите и децата му. С такова приятелство мога само да се гордея. Ако Чорни и близките до него фирми решат да инвестират в България, страната може да има само полза от това, тъй като са изключително сериозни фирми. Съжалявам, че моят приятел има само неприятности в България и тук се тиражират некомпетентни измислени писания по негов адрес[38].
Дори след тези думи на приближения му Грашнов, Чорни предпочита да стои в сянка. Медиите поставят въпроса, че вече няма никакво съмнение, че тайнственият руски милиардер свои зад „Мобилтел“, но няма и преки доказателства за това. Някои вестници дори си задават въпроса дали Чорни няма да стане новият Максуел[39]. Интересът към неговата персона в медиите се засилва. Посочено е, че руската преса нарича Чорни „Сибирския бандит“[40]. Излиза информация, че е правил опит да се установи в Лондон през 1994 г., но не е успял, че през 1996 г. швейцарските власти го арестуват по подозрение за връзки с международната мафия, а в България нашумява покрай финансирането на „Орион“ – „приятелския кръг“ на лидера на БСП и премиер Жан Виденов. Та кой при такава „реклама” би искал да стане явен притежател на национален телеком, пряко свързан с националната сигурност на всяка държава? Когато става собственик на „Мобилтел“, Чорни вече има израелско гражданство и работи от Тел Авив.
Чрез „Мобилтел“ Чорни става собственик на футболен клуб „Левски“, след като компанията става генерален спонсор на отбора през 1998 г., а през пролетта на следващата година Томас Лафчис[41] му продава отбора[42], като президентският пост е поет от приятеля на Чорни Владимир Грашнов. Именно чрез възхода на „отбора на народа“, в този период Чорни използва възможността да се легитимира публично в България, като присъства на мачове и на събитията, отбелязващи шампионските купи на „Левски“, придружава футболистите при някои от срещите в чужбина. Имиджът му на благодетел на отбора е използван за изпиране на сериозните съмнения около името му.
Неговото икономическо влияние в България е засечено от българското контраразузнаване, което следи за активната дейност на различни представители на руската мафия в държавата, характерно за 90-те години, когато страната е предпочитана дестинация за изпирането на мръсни пари от сделки във и извън Русия.
Национална служба „Сигурност“ в МВР посочва разрастването на влиянието на Чорни в България. В своя доклад за корупцията от 1999 г. НСС отбелязва:
Лично или чрез своя приближен сътрудник Джаузеф Карам, Чорни контролира следните български фирми:
„Мобилтел“ АД, „М-Тел трейдинг“ АД, „М-Тел Нет“ АД, „Джи Пи Ес България“ АД, „Телепорт“ АД (съвместно с Владимир Грашнов, а в последните две и с бившия секретар на МВР Николай Радулов – съвипускник и много близък приятел на министър Бонев), „Мултимекс“ АД (собственик на столичната Нова телевизия). По оперативни данни, значителна част от акциите на приносител на фирмата са под контрола на М. Чорни и Вл. Грашнов;
„М и В – Ин“ АД (съвместно с Емил Кюлев);
„Росексимбанк“ АД (съвместно с Емил Кюлев и Владимир Грашнов);
„Юкос Петролиум“, „Феста“ ООД, „Нефтинвестбанк“ (свързани с дейността на Любен Гоцев).
Разглеждайки дейността на М. Чорни на територията на България, трябва да се отбележи, че за него е без значение с коя политическа сила ще се обвърже[43].
От всички изброени дружества, „Мобилтел“ – най-бързо развиващата се компания и на практика златната кокошка на Чорни – остава онзи мощен център, в който се пресичат интересите на руския олигарх в комуникациите, банковия сектор, медиите.
Мобилният оператор е своеобразен пристан за всички ключови кадри в различни държавни институции, и особено в МВР, които по някакъв начин са свързани с услуги или влияние в интерес на групировката. При компрометирането им и последвалото им уволнението от системата те са възнаграждавани с пост в „Мобилтел“ срещу солидно възнаграждение. Такива са примерите с бившия секретар на МВР Николай Радулов, бившия началник на СОТИ-МВР Григор Григоров, бившия служител от БОИ-МВР Емил Жечев[44].
Още по-опасното е, че мобилният оператор може да се използва за контрол на разговорите на избрани абонати – политици, бизнесмени, държавни служители, като по този начин има възможност да придобива незаконно стратегическа информация за целите и намеренията на държавните институции, за основните икономически субекти и конкурентите в бизнеса[45]. НСС установява, че при предоставянето на лиценз на фирмата е включена клауза, която задължава „Мобилтел“ да осигури възможност за мониторинг на МВР, посредством който съответната служба (СОТИ) да може да осигурява технически контрол на GSM апаратите. Но до края на 1999 г. такива възможности не са предоставени на МВР. Като тревожен факт контраразузнаването отбелязва положението, че СОТИ е напълно зависима от „добрата воля“ на мобилния оператор[46].
Лебедовата песен на Майкъл Чорни в България, осигурила му спокойствие и скорострелно разрастване на икономическите му апетити, приключва в края на 1999 г. Дотогава той не само няма проблеми с властта в лицето на управлението на СДС, но и има приятели на най-високо ниво в самото правителство с премиер Иван Костов. Такива са министърът на вътрешните работи Богомил Бонев чрез някои фирми на министерството[47] и лица, свързани с Чорни, вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев – като запален почитател на футболен клуб „Левски“, и др. От „Мобилтел“ щедро даряват дори фондацията „Бъдеще за България“ на Елена Костова, съпругата на премиера[48].
За две години при управлението на правителството Костов „златната кокошка“ на Чорни „Мобилтел“ се превръща в една от най-мощните компании и един от най-големите рекламодатели в България. Само за 1999 г. мобилният оператор увеличава абонатите си с близо 260%! „Мобилтел“ взима акции от пенсионния фонд Солидарност“, става акционер и влиза в Надзорния съвет на „Росексимбанк“, управлявана от Емил Кюлев. Мобилният оператор се впуска и в медийния бизнес с притежаването на три вестника – „Стандарт“, „Планета спорт“ и „7 дни спорт“.
Ясен знак на неодобрение Чорни получава от американската администрация. През ноември 1999 г. американският президент Бил Клинтън става първият държавен глава на САЩ, който посещава България официално. Комитетът по посрещането му демонстративно отказва дарение от „Мобилтел“ заради неясния произход на капитала. По време на самото посещение американската делегация използва техника не на оператора на Чорни, а на „Мобиком“. В доклада на НСС от 1999 г. са цитирани данни на Федералното бюро за разследване на САЩ, според които Чорни е в ръководството на международния престъпен синдикат в Ню Йорк, оглавяван от Вячеслав Иванков – Япончик[49]. Двамата са съдружници във фирмата „Транс комодитис инк“, чиято дейност е насочена към легализиране на незаконните приходи на синдиката[50]. Самият Чорни и брат му Лев става обект на разследване, което Швейцария започва като част от глобалната акция „Медна мина“ срещу прането на пари от Русия, в което участват ФБР, британското и швейцарското разузнаване.
На 10 декември 1999 г. директорът на НСС ген. Атанас Атанасов внася при премиера Иван Костов доклада на контраразузнаването за корупцията във властта. Броени дни след него министър-председателят предприема неочакван в публичното пространство ход – сменя редица министри и вицепремиери в правителството си, без да дава никакво обяснение за причината. Единици са хората, които знаят за съществуването на доклада на НСС и неговото съдържание[51].
От всички освободени министри единствено министърът на вътрешните работи Богомил Бонев не запазва мълчание. През април 2000 г. той публично контраатакува премиера Костов и го обвинява, че крие корупцията и иска оставката му. Реакцията на министър-председателя не закъснява. Ударът е насочен директно срещу „Мобилтел“ не само за близките отношения между Бонев и Владимир Грашнов. ударен е в сърцевината и бизнесът на Чорни в България. Макар и от „Мобилтел“ първоначално да отричат, че се занимават с политика, там влизат данъчни, привикват Грашнов в МВР и Министерството на отбраната за неизпълнение на редица изисквания, поставен под въпрос е лицензът на компанията. Чорни ясно разбира, че единственият изход е да се раздели с „Мобилтел“[52].
Майкъл Чорни, който тогава се намира в Израел, заявява, че е разочарован от атака срещу него и припомня, че компаниите му са направили огромни отстъпки, за да не фалира ЦКБ заради откраднатите от нея 6 милиона долара негови средства от кръга „Орион“, близък до предишното социалистическо управление[53]:
Това [обвинението срещу него] е нелепо и абсурдно. Нелепо, защото отново се говори за приятелски кръгове. Абсурдно, защото противоречи на вътрешните ми убеждения като бизнесмен да стоя далеч от политиката. Животът ме е свързал със стотици хора от десетки държави – бизнесмени, политици, депутати, министри, журналисти. Да, аз познавам много хора в България… Не виждам нищо лошо, ако по стечение на обстоятелствата съм се оказал на едно и също място с хора, които са във властта в България днес, или с такива, които доскоро са били във властта. С всички съм бил коректен, с никого не съм правил заговори, никого не съм молил за нищо, включително и бившия министър Богомил Бонев, с когото съм се виждал няколко пъти…
„Мобилтел“ не е Майкъл Чорни и Майкъл Чорни не е „Мобилтел“. С тази компания българското правителство може само да се гордее[54].
През май 2000 г. вече се говори за продажбата на оператора. Във войната, която правителството им е обявило, от компанията са принудени да освободят всички лица, свързани с Богомил Бонев, които дотогава работят там. Медиите обаче не подминават факта, че през първите две години от управлението на СДС и правителството на Костов на практика са толерирали неофициално инвестициите на руския олигарх Чорни със съмнителна репутация. В подкрепа на атаката срещу „Мобилтел“ в публичното пространство е дадена гласност на още едно обвинение срещу компанията, а именно, че тя източва телефонен трафик. Обвиненията са от конкурента „Мобиком“ и от БТК, които засичат пиратско връзване към телефонните апарати. Схемата е следната: трупат се разговори на един и същ телефон към GSM номер, който работи като импулсен телефон, но разговорът не е на фонокарта, а се осъществява чрез нелегално свързан към линиите на „Мобиком“ или БТК. „Мобилтел“ е принудена едностранно да прекрати договорите с всички фирми, предлагащи телефони за услуги с добавена стойност.
Кулминацията на скандала се случва на 20 август 2000 г., когато директорът на НСС ген. Атанас Атанасов подписва заповед, с която Майкъл Чорни е изгонен от България за срок от 10 години[55]. Според НСС той представлява заплаха за националната сигурност, развива незаконна дейност в България и влага капитали с неясен произход, като по този начин се перат пари от престъпен бизнес. НСС издава и втора заповед още същия месец. Тези заповеди са атакувани от адвокатите на Чорни и двете са отменени като нищожни от българския съд, втората-през 2004 г. Тогава обаче е в сила заповед на следващия директор на НСС ген. Иван Чобанов, издадена от есента на 2003 г., с която също се забранява на Чорни да пребивава в България. Тогава министърът на вътрешните работи Георги Петканов (НДСВ) обяви, че МВР разполага с информация за това, че Чорни продължава да е заплаха за националната сигурност, като се опитва да участва в приватизацията след 2000-та г.
През 2001 г. е направен опит „Мобилтел“ да бъде продадена на милиардера с еврейски произход Лев Леваев, наричан диамантения цар заради успешния си бизнес с диаманти в ЮАР. Той дори пристига в София и се среща с министър-председателя Иван Костов. Неговото правителство подновява лиценза на компанията на 24 април 2001 г.[56] В решението, подписано от вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев, е посочено, че лицензът се дава „без търг или конкурс” до юни 2006 г. По ирония точно този лиценз по-късно облагодетелства отново Майкъл Чорни, който продава оператора за около 800 милиона долара. До сделка с Леваев обаче не се стига. Това става ясно през есента на 2001 г., при новото правителство на Симеон Сакскобургготски на НДСВ, подкрепяно от ДПС. На 29 ноември същата година с факс до медиите е съобщено, че Леваев се отказва от сделката за „Мобилтел“ заради няколко неизпълнени предварителни условия по нея.
Остават съмненията, че сделка между Чорни и Леваев изобщо не е имало, а всичко е било, за да може руският олигарх да спечели време с надеждата, че новото правителство на бившия монарх Симеон ще му позволи да се завърне в България, което не се случва. Междувременно през 2001 г. „Мобилтел“ представя новата си търговска марка „Мтел“.
В края на 2001 г. е съобщено, че новият собственик на първия мобилен оператор в България вече е регистрираният във Виена „Мобилтел холдинг“. Той включва няколко австрийски и германски компании – „Мениджмънт тръст холдинг“, „Корт унд партнер“, „Баваг пост шпаркасе“, фамилния фонд на австриеца Мартин Шлаф „МС Приватщифтунг“ и фамилния фонд на друг австрийски бизнесмен – Йозеф Таус. Именно те са групата, на която Чорни продава изключително изгодно своята „златна кокошка“ в България.
През 2005 г. „Мтел“ става част от „Telekom Austria Group“ (TAG) – водещ телекомуникационен доставчик в Централна и Източна Европа.
През 2001 г. на 48 години почива приятелят на Чорни Владимир Грашнов. Делата на руския бизнесмен са поети от адвоката Тодор Батков[57]. През януари 2005 г. Батков обявява публично, че Чорни вече няма бизнес в България[58]. „Той се оттегли. Не е нормално инвеститор от неговия ранг да няма възможност да контролира физически вложените си пари. Втората причина е, че той е обиден на политическата класа и може би на някои хора от службите в България“[59], заявява адвокатът. Той заявява, че Чорни продължава да инвестира в други страни. Това се потвърждава и от Интерпол, който през 2010 г. обявява, че испанските правоохранителни власти издирват Майкъл Чорни по подозрение за извършване на незаконни финансови операции в Испания – пране на пари.
