-
-
Името на Нефтохимик в близкото минало винаги се е свързвало с едни от най-високите премии, които са давани в българското първенство. И в момента бургаският клуб плаща много високи бонуси за родните стандарти. В средата и края на 90-те години на миналия век обаче в това отношение „шейховете“ няма равни. Този тип политика беше въведена от боса на клуба Христо Порточанов, който управляваше Нефтохимик с железен юмрук тогава. Заплатите на играчите бяха ниски, траншовете също, но премиите имаха космически измерения. Парите се осигуряваха от държавния тогава „Нефтохим“, който наливаше шедри субсидии за издръжката на клуба. На мачовете пък средната посещаемост беше около 18 хиляди души. Нещо, непосилно за нито един отбор в днешните времена.
Най-големите бяха стойностите срещу съперници като Левски и ЦСКА. За първата разгромна победа на „нафтата“ срещу сините през зимата на 1995 година с 5 на 1 те получиха по 5 хиляди марки премия. За сравнение, тогава средната заплата в държавата беше около 100 марки. Това означава, че са получили 50 средни заплати. По сегашните измерения това означава 50 хиляди лева! За победата с 4 на 1 от пролетта на 1997 година играчите заработиха подобна сума. Най-големият бонус обаче те получиха за успеха с 1 на 0 от есента на 1998 година. Тогава победния гол отбеляза Саид Ибраимов. Премиите бяха в размер от 8 хиляди долара. Разбира се, парите бяха разпределяни пропорционално, в зависимост от приноса на всеки един играч. Интересен факт е, че тогава във финансирането на победата участва и мегазвездата на българския футбол Христо Стоичков, който беше голям приятел с Порточанов. Той осигури половината от парите. Подобен бонус не е даван в нито един отбор в България за един мач, и от първенството.
След 2000 година схемата на заплащане в клуба смени. Това стана с идването на Митко Събев в ръководството и поемането на почти цялото финансиране на дружеството.
