-
-
През последните години отборът на Левски прави всичко по силите си, за да възвърне своите позиции на футболния терен. Мечтата на хората, обагрили своята клубна принадлежност в „синьо“, е отново да видят един шампионски и напълно доминиращ тим.
Очакването, за съжаление, продължава прекалено дълго…
В стремежа си това да се случи, Левски сякаш загуби нещо далеч по-важно. Така специфичната за този клуб подкрепа в столицата. Колкото и тъжно да звучи, София вече не е „обетованата „синя“ земя“.
Доказателството за тази негативна тенденция си пролича най-силно през изминалата събота. За първи път от много години насам, публиката на ЦСКА беше повече от тази на Левски в дербито. И ако трябва да бъдем максимално точни – с 1500 човека, според данни на МВР.
Ще успеем ли да съхраним и малкото ни останала идентичност?
Всичко това нямаше да бъде някаква болка за умиране, ако говорихме за големия сблъсък отпреди години. Тогава, когато ЦСКА беше „единствен и неделим“, генерирайки любовта на половин България.
Разочарованието идва от факта, че въпреки настоящите си драми, в събота „червената“ агитка съумя да нанесе звучен шамар на „колегите“ си от Сектор „Б“. Въпреки непрестанните подигравки по техен адрес, препратките с Литекс и всички останали лафове от футболния фолклор, хората подкрепящи ЦСКА бяха и повече (дори с малко), и далеч по-идейни в своите хореографии.
Случилото се трябва да притеснява сериозно попадналите в капана на безвремието „сини“ фенове.
Време е левскарите, живущи в София, да не приемат любимия си отбор като даденост. Да бъдеш фен на Левски, не означава да посетиш само мачовете срещу ЦСКА и Лудогорец, а след това да споделяш до втръсване мнението си по форуми и социални мрежи. За да може клубът да върви финансово и игрово, „Герена“ наистина трябва да се пълни, поне на 70% във всяка една среща. Вярно, трудно е да се подкрепя, когато играта не върви, но нали именно в това е същината на фенството – подкрепа за любимия ти тим в добро и зло.
За да се случи това, освен стойностно представяне на терена, на Левски е нужен и обединен Сектор „Б“. Срещу ЦСКА „синята“ трибуна отново се прояви в странна светлина. Вместо подкрепа докрай, станахме свидетели на поредния безсмислен бой между свои. Отделни фракции пък продължават да се настройват едни срещу други, а пък отцепниците от „Южна Дивизия“ все още следят мачовете на клуба отделени от всички останали…
Председателят на НКП – Степан Хиндлиян си борави умело с думите, време е обаче и за действия. В момента не е толкова важно дали на този ЦСКА ще се казва Литекс, или емблемата му ще се маха от билетите за дербито. Време е Сектор „Б“ да се обедини, защото всичко върви към обезценяването на най-важния капитал, който Левски притежава – своята публика. Необходимо е тарторите на отделните „групировки“ да загърбят своето его и най-сетне да мислят единствено за любимия си отбор, а не за облагите, идващи от него.
Докато това „синьо“ разединение продължава, левскарите освен София, може да изгубят и безспорното си лидерство в цялата страната. А изгубиш ли феновете си, какво значение имат големите победи на футболния терен? Все пак не говорим за Лудогорец…
Така, че настъпи време разделно за всички обичащи Левски. Освен на спортно-техническо, клубът от „Герена“ ще трябва да се бори за възхода си и на фенско ниво. Както казва Апостола: „Дела трябват, а не думи“. Да видим дали гордите му последователи най-сетне ще се вслушат в неговия вечен завет…
Ивайло Димитров
Топспорт
