-
-
Тази футболна пролет в Левски го удариха на експерименти. Едните от тях са в ръководството, където собственикът си играе на обиден, а феновете си играят на управленци – в резултат „синият“ клуб се заиграва сериозно с фалита.
В случая обаче ще погледнем експериментите, които Левски си прави на футболния терен. За сегашната ситуация на „сините“ няма нищо лошо да се експериментира със състава – все пак моментът е удобен в поредния сезон, в който Левски така или иначе няма да постигне нищо.
Проблемът обаче е, че досегашните експерименти не водят до нищо добро и изглежда само влошават нещата.
Този Левски вече изглежда направо несравним с отбора на Люпко Петрович, който само преди няколко месеца успяваше да печели мачовете си със здрава отбрана и някой и друг гол напред.
Футболистите си остават същите, така че погледите се насочват към треньора. Вместо да продължи започнатото, Елин Топузаков възприе смелия подход да пробва своите виждания за играта на Левски – изглежда обаче няма нужните изпълнители за целта, а нямаше и достатъчно време през зимната подготовка и последиците лъсват на терена.
За три мача от началото на пролетния сезон, Топузаков изпробва три различни системи на игра и по-притеснителното от резултатите е само играта на „сините“.
Две точки от три мача, при положение, че противници бяха аутсайдерите Пирин и Локо (Горна Оряховица), с ужасяващи пробойни във всяка линия, а до дербито с ЦСКА остават броени дни…
Новите схеми бяха продиктувани от наличните футболисти, както и от желанието на Топузаков да играе с двама нападатели, с които Левски да води играта и да вкарва повече. На теория, в налагането на 3-5-2 има логика, а както отбеляза и големият треньор на Левски от миналото Георги Василев, тя по начало върши работа срещу дълбоко затварящи се противници. „Левски беше станал доста предвидим в последните години и робуваше на една и съща стандартна схема с две крила. Сега при 3-5-2 и 4-4-2 ще има елемент на изненада за противниците“, коментира Гочето.
Първенството обаче започна и реалността се оказа доста различна.
Левски нито мачка съперника, нито вкарва много, а в защита е страшно уязвим и вече няма и следа от стабилността при Петрович, който залагаше на доста повече сигурност и на доста по-консервативен футбол.
Очевидно никак не помагат и контузиите на основните защитници Александър Александров и Димитър Пиргов. Въпросителните относно натоварванията при подготовката се увеличават, след като вчера Веселин Минев и Бабатунде Адениджи също окапаха с контузии.
Какви системи на игра изпробва Топузаков дотук и какво произлезе от тях в официалните мачове?
В подготовката: 3-5-2 и 4-4-2
Левски записа прилични резултати по време на подготвителния лагер, където Топузаков тества новите схеми. В последната контрола преди началото на сезона тимът направи 1:1 с Партизан, преди това победи Уйпещ с 2:1 и УФА с 1:0 и загуби от Виторул с 1:2 и от Теплице с 0:1. По време на тези мачове стана ясно, че предпочитана от треньора е 3-5-2, най-малкото заради недостига на бекове и крила, както и заради многото централни защитници и вътрешни халфове.
Не може да се каже, че Левски впечатли с нещо в подготовката, но и не даде индикации какъв провал ще последва в началото на пролетта.
Срещу Пирин: 3-5-2
Срещу Пирин Левски излезе с тренираното в подготовката 3-5-2 и да кажем, че играта в този мач не се получи е като да кажем, че пътешествието на „Титаник“ не е преминало съвсем гладко. Левски излезе с Адениджи и Аниете напред, които въобще не успяха да взаимодействат, а в защита Сандберг, Яблонски и капитана Минев на моменти изглеждаха комично. Крилата Франсис Нар и Сашо Александров меко казано не се справиха със задачите си да покриват фланговете.
Пред атакуващите футболисти на Пирин имаше огромни празни пространства и нищо чудно, че именно благоевградчани създаваха опасните положения в този мач. Левски завърши без нито един точен удар, а първият неточен беше изстрелян към небето от Прохазка едва в 58-ата минута. След мача и самият Топузаков призна, че не е доволен от нищо и че „сините“ въобще не са играли каквото са тренирали в паузата.
Срещу Локо ГО: 4-4-2
След загубата с 0:1 и жалката картинка в Благоевград, Топузаков смени на 4-4-2 в домакинския мач с Локомотив (Горна Оряховица), който беше задължителен за спечелване. Като нападатели в началото действаха Аниете и новото попълнение Сукуна. Левски създаваше повече положения, но с лекота ги пропускаше, а в защита отново изнемогваше, макар че от титулярната четворка отсъстваше само Димитър Пиргов. И макар че бранителите не бяха поставяни под кой знае какво напрежение.
Накрая Локо ГО съжаляваше за крайното 1:1, защото спокойно можеше да си тръгне и с трите точки от тъкмо преименувания „Vivacom Арена Георги Аспарухов“.
Срещу Дунав: 4-1-4-1
Вчера срещу Дунав Топузаков се завърна към уж изпитаното 4-1-4-1, което Левски играеше и при Петрович. Наложи се обаче защитата отново да се прекроява, Прохазка се върна като десен бек, Яблонски и Сърджан Лукин бяха в центъра, а Минев беше отляво преди да се контузи. Бранителите лесно се пропукваха срещу добрата игра на Дунав, а русенци, също като Локо ГО, не бяха далеч от победата. Левски на два пъти изравняваше и дузпата през второто полувреме спаси „сините“ от загубата, която нямаше да е съвсем незаслужена.
Срещу ЦСКА?
В предстоящото дерби (независимо дали се възприема като вечно дерби или просто като важен мач за второто място срещу новия отбор на ЦСКА-София) Топузаков вероятно ще сведе експериментите до минимум. Но Левски вече е със сринато самочувствие, с куп контузени и само с три точки пред „червените“ в борбата да запази поне втората позиция.
Каквото и да се случи в дербито и след това, Топузаков си остава амбициозен и обещаващ треньор, обичан от феновете, които помнят какво постигна той като футболист на „сините“. Но фактите са такива: Люпко Петрович беше намерил начин Левски да печели, макар и не особено атрактивно. Топузаков изостави изграденото заради смели планове, от които засега не излиза нищо добро.
Ако резултатите продължават да са такива, ръководството едва ли ще прояви голямо търпение – треньорът скоро ще си замине. Лошото е, че който и да поеме Левски, ще трябва пак да гради от нищото и да се чуди какво да прави с един разнебитен отбор.
Автор – Милен Стаменов, Уебкафе.бг
