-
-
Преди мача Левски – Лудогорец левскарите направиха шпалир на новите стари шампиони. Канят се да го направят и от ЦСКА според думите на най-приказливия им началник. Ако има още 10 мача за първенство, с удоволствие ще го сторят и другите клубове от Първа лига. Въобще на всички им е голямо удоволствие да шпалират Лудогорец. Единствените, които не правят шпалир на Лудогорец,
са огромното мнозинство от българските
футболни фенове. Кой знае защо те не харесват особено този клуб. Във вторник Лудогорец прегази Левски на „Герена“. Някои привидяха борбен Левски, на треньора Митов пък гредите са му причината за загубата. Класата, майсторството и превъзходството на Лудогорец, както се изразяваше Вили Вуцов, могат да се видят дори от прелитащ самолет. Може и да е имало някакви напъни за равностойност, но няма как да не се направи разлика между грамотност и неграмотност. Играта на зеления терен по нищо не се различава от писането на белия лист. А диктовката на Левски е нашарена в червено.
Толкова за дължимото признание за класата на Лудогорец. Те не само са шампиони, те са най-добрият отбор в България. Но, забележете, с десет небългари. И тук е вторият далеч по-съществен фрагмент. По ирония на съдбата по едно и също време гледах противопоставяне на два терена. Този в квартал Подуяне и един друг, наречен БНТ. Големият виновник за явлението Лудогорец, за хегемонията, за успехите, участваше в телевизионно предаване за българската икономика. И се оказа, че футболният проблем на България всъщност е национален. Оказа се, че моделът Лудогорец всъщност е моделът България. Днешната повеля е, като няма кадри, ги внасяме отвън. Във футбола това става най-лесно – с 10 чужденци на терена и още толкова на пейката. И с тон, нетърпящ и най-малкото възражение. Диалогът строго забранен!
В същото време обаче постоянно се говори и пише, че дo 30-40 години ще настане огромна етническа катастрофа с претопяването на българския народ. Изчислява се, че седемте милиона сега ще се стопят до 3-4, а след това по естествения път и до нула. Ако българи не играят в българските футболни клубове и ако българи не работят в българските заводи и предприятия, то за какво въобще трябва да има българи в България. И това ли е всъщност принципът на пазарната икономика, която чакахме с такъв ентусиазъм преди 27 години.
Лудогорец е шеста година шампион, скептичен съм, че това може да се промени през следващата. Радостното е, че все още
има поне един клуб
дислоциран в Борисовата градина, който не се е примирил и иска да е първи догодина. Какъв шанс има обаче този клуб, изправен срещу реалността. Да тръгне по същия път и да си внесе 20 наемници. И два клуба, съставени от наемници, да се конкурират за титлата на България. А ако иска да се включи трети, и той трябва да тръгне по утъпкания път.
Задавам естествения въпрос при така създадената ситуация защо новият стар министър на спорта говори за възраждане на детския и юношеския спорт? Защо се инвестират пари в детски школи, това се прави включително и в Разград. Какъв шанс имат българските деца да се преборят с тези от Копакабана, които са генетично устроени да ритат топка. И това се вижда в мачове като последния на „Герена“. Едните галят топката, а другите се удрят в нея като в стена. И все пак си мисля, че е време Давид да победи Голиат не защото съм някакъв патриот с пещерно мислене за съвременния свят, а за защита на многообразието на мненията, видовите и културите. Живял съм в една футболна среда до 2011 година и някак ми е непоносимо да приема диктатурата на един човек, за когото хората се питаха кой е този с двамата титани на снимката. Само напомням – „Титан“-ите бяха предишните многострадални собственици на ЦСКА.
Завършва едно първенство, което поне с мъничко бе по-интересно от предишните две. Но по-добрата формула и пo-завързаните мачове не върнаха хората на трибуните. Върнаха се в Русе, кой знае, може би защото отборът играе почти само с български футболисти. Но като цяло публиката не се връща, а тя е основният барометър. Нещо в този модел с вноса не е съвместимо с българската среда. Ние не сме Кипър, ние сме България. Дали сме на футбола Иван Колев, Гунди, Жоро Соколов, Якимов, Бонев, Стоичков, Любо Пенев, Божидар Искренов… И още десетки други велики и големи. И трябва пак да започваме да ги даваме. Тогава ще можем да се наречем отново футболна България.
Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
