-
-
Любомир Шейтанов е роден на 17 юли 1961 година в Бургас. Юноша е на Черноморец. Играл е още зa Локомотив (Бургас), Нефтохимик, Добруджа и Несебър. Почти 15 години е треньор на вратарите на мъжкия национален тим на България.
– Любо, какво дете беше?
– Малко палаво, правех доста щуротии, но тогава имаше голяма възможност за истински игри и забавления. Най-важното е, че масово се спортуваше. Ходехме по игрища и площадки. Те бяха нашите дискотеки. Там беше купонът.
– Вървеше ли ти училището?
– Категорично да. Бях отличник. Благодарен съм, че завърших едно от най-реномираните училища в Бургас – “Кирил и Методий”. Имах много добри учители. Увличах се най-вече по литература и история.
– Футболът не беше ли пречка?
– Футбола го започнах на по-късен етап. Първо тренирах плуване, после баскетбол, след това лека атлетика. Вратар станах съвсем случайно на почти 15 години. Тренирах паралелно висок скок и футбол. Дори в началото бях ляво крило. После за хубаво или за лошо тогава имахме само един вратар, другият беше болен. Треньорът Петър Младенов видял нещо в мен и ме сложи на вратата, за което съм му благодарен.
– Не съжаляваш ли, че не си остана нападател?
– В никакъв случай. Всяка майка вратар не ражда.
– Кои бяха твоите идоли в ония години?
– Имах щастието да се запозная с една легенда, единствения вратар – носител на “Златната топка”, Лев Яшин. Това стана на стадиона на Динамо (Москва) благодарение на вашия колега Румен Пайташев. По мое време кумирът ми е само един и се казва Тони Шумахер. Той беше еталон. Естествено не подценявам Сеп Майер, Жан-Мари Пфаф.
– А сега кои са най-добрите вратари?
– Това е Джиджи Буфон. Според мен досега той трябваше поне веднъж да вземе “Златната топка”. Той е супервратар и уникален човек. Казвам го от позицията, че се познаваме лично, говорили сме си. Другите са Де Хеа, Тибо Куртоа и стражът на Атлетикo (Мадрид) Ян Облак.
– А у нас в момента как би изглеждал списъкът на доскорошния треньор на вратарите на националния отбор?
– За жалост, Владо Стоянов е контузен. Не мога да си кривя душата, Ники Михайлов също е много добър вратар. Следва една тройка от равностойни хора в лицето на Пламен Илиев, Божката Митрев и Благой Макенджиев.
– Защо в последно време нямаме изгряващи таланти под рамката?
– Пак се връщаме на запознанството ми с Лев Яшин. Руснаците тогава също имаха криза за вратари. Неговите думи бяха: “Няма я улицата”. И е бил прав, защото вратарят трябва да е човек с богата двигателна култура, а сега младите почти не се движат. Изгубили са навика да спортуват. Липсват и достатъчно добри условия за тях като база. Да не говорим, че няма достатъчно добре подготвени специалисти. Е, няма как да стане!
– Къде са ни специалистите?
– Има ги, но на хартия. Просто младите не искат да се учат. Смятат, че знаят всичко, но се заблуждават.
– Къде изкара войнишките години?
– Изкарах ги в Стара Загора. Благодарение на Христо Порточанов играх професионален футбол. През 1980 година имаше едни квалификации за влизане в “Б” група. Той ме извади от казармата, пазих за Локо (Бургас). За късмет, отборът ни влезе. После продължих в Черноморец. Иначе започнах в школата за младши сержанти в Стара Загора при един велик генерал – Делчо Делчев. Никога няма да забравя как на един мач между дивизиите от военното първенство спасих две дузпи за нашия отбор. Генералът толкова се изкефи, че от редник ме направи директно сержант. Добре, че не продължих службата си там, иначе сигурно щях да се издигна до чин старшина. (Смее се.) Тук нека да вметна – жалко, че казармата вече я няма. Не говоря за онзи вид, но поне някакво обучение щеше да е от полза на младите. Да видят как се държи пушка, а не наргиле.
– Защо е общоприето да се говори, че да си вратар, трябва да си малко луд?
– Не трябва да си малко луд, но помага. С Мъри Стоилов си имаме една закачка. Пита ме кои вратари съм направил? Отговорът ми е, че може да не съм, но и никого не съм развалил.
– Кои са най-паметните ти моменти от мачове като футболист?
– Никога няма да забравя една квалификация за оставане в “А” група между моя Черноморец и Локо (Пловдив). Те бяха изключително силен отбор с Христо Бонев, Ераносян, Курбанов, Първият мач бихме с 2:1. На реванша им трябваше само 1:0, за да успеят. Не можаха да ми вкарат. След мача се скъсах да целувам гредите. После се майтапеха, че пращали работници да проверят дали няма да паднат.
– Кой е най-левашкият гол, който си допускал?
– На един мач срещу Славия, докато се оглеждам на кой съотборник да изритам топката, тя мина под крака ми и влетя в мрежата. Някои паметливи още ми го припомнят и ме бъзикат.
– Защо като футболист играеше под името Любомир Петров?
– Тя историята е дълга. Шейтан на турски означава дявол. Навремето моя дядо е участвал в Септемврийското въстание, където е убит. Баба ми, бременна с баща ми, от страх отива и го ражда в Турция, за да не убият и нея. Баща ми си живя и почина като Георги Иванов Петров. Шейтанов е четвъртото ми име. Даже и него го знаеха така. Баба ми е излязла дявол, това е историята на моята фамилия, с която заживях от 1985 г.
– Кои са съотборниците, с които ти е било удоволствие да си партнираш?
– Играл съм с 4 поколения футболисти. Пазя отлични спомени от Тотко Дремсизов, Пею Николов, Иван Притъргов, Руси Гочев, Валентин Делиминков, Николай Русев-Джангъра, Симеон Чилибонов. Нека да спомена и вратарите, от които съм се учил – Дражо Стоянов и Димитър Папазов.
– Коя спасена дузпа не изтриваш от съзнанието си?
– Спасил съм много дузпи. Дори имам по две на един мач. Хващал съм 11-метрови наказателни удари на Христо Стоичков, Любослав Пенев, Пламен Гетов, на колегата вратар Антонио Ананиев също. Това не се учи, но на мен, колкото и нескромно да звучи, ми беше от силните страни.
– Има ли червен картон, за който си спомняш?
– Бях първият вратар, изгонен по новите правила, срещу ЦСКА за нарушение срещу Данчо Лечков извън наказателното поле на “Армията”. Дадоха дузпа и червен картон. Помня го, защото е единственият в кариерата ми. Иначе жълти картони, дал Господ.
– Имал ли си оферти от чужбина?
– Ония години беше много трудно. Първо, трябваше да си навършил 28 години. После имаше и други спирачки. Знам, че Аустрия (Виена) беше предложила оферта за български вратар под наем. Предпочетоха Илия Вълов, който тогава пазеше за ЦСКА. Разбрах за това от консула на южната ни съседка по време на годишнина, на която бяхме поканени само аз и баскетболната легенда Бойчо Брънзов. Така и не научих защо не се случи. Не съжалявам, такива са били годините.
– Минавало ли ти е през главата да се откажеш от футбола?
– Никога. Такова нещо става изведнъж. Важното е човек да уцели момента. Аз като футболист взех своето решение буквално за 10 минути, след смъртта на родителите ми през 1992 година. А сега като треньор мисля, че ми е рано за пенсия. Кариерата ми като треньор започна в несъществуващия вече отбор Порт (Бургас), а през 1995 година сегашният депутат Йордан Цонев ме покани да поема вратарите в Черноморец. Старшия беше Динко Дерменджиев. Отборът тогава беше във “В” група.
– Коя е най-тежката ти професионална раздяла досега?
– Нямал съм такава.
– А защо се стигна до тръгването ти от Лудогорец, с който си двукратен шампион?
– Естествено, не беше по мое желание, но не съм обиден. В Разград хората са перфекционисти. Братята Домусчиеви, които доказаха, че разбират не само от бизнес, просто поканиха на мое място по-добър треньор. Казва се Бернд Дреер. Той е много висока класа. В Лудогорец гонят постоянно развитие и търсят най-доброто на всякакво ниво. Навремето дори съм пазил с ръкавици на Бернд Дреер. Това беше в периода, когато Златко Янков играеше за Юрдинген и ми ги пращаше от Германия, защото тук бяха кът. После с Дреер се засякохме, когато той беше помощник на Феликс Магат в Шалке 04, а аз бях в щаба на Красимир Балъков в Черноморец. Аз се радвам, че такъв специалист дойде да работи в България, а още повече, че ме наследи човек от любимия ми клуб Байерн (Мюнхен).
– Имаш ли запазени скъпи спомени от размяна на фланелки?
– Имам фланелки на Буфон и Ван дер Сар. Ето и един любопитен момент. Няма да забравя, играхме с Холандия в София и завършихме квалификацията 1:1. Старши треньор беше Стоичков. Поисках фланелка от Ван дер Сар, но той я беше дал. Каква беше изненадата у мен, когато на реванша ме извика и ми даде не една, а 5 негови фланелки. Само този жест показва, че вратарите сме от друга мая.
– Кога да те очакваме отново на терена като треньор?
– Честно казано, малко съм поуморен от мъжки футбол. Вече ми се работи с деца, независимо дали в родния Бургас, или другаде. Е, ако излезе нещо интересно като оферта от мъжки отбор, ще я обмисля. (б.р.: от петък официално Шейтанов е в екипа на Ивайло Петев в Омония (Никозия)
– А имаш ли такива през тази година, в която си извън играта?
– Отказах четири оферти. Последната е от Локомотив (Пловдив), преди това от кипърския Анортозис. Другите са от Берое и Верея. Просто искам да си почина, защото в последните 15 години работих на два фронта и умората ми дойде малко в повече.
– Има ли отбор, с който никога не би се обвързал?
– Не го крия, левскар съм от дете, но работата си е работа. Ще ви дам пример. Преди години когато бях в Локо (Пловдив), вратарят на градския съперник Ботев Лилчо Арсов ме покани и проведох две тренировки с тях. Това за мен е феърплей. И друго, какво нещо е съдбата? Навремето Лотар Матеус ми беше любимец. После с този човек работех в екип с националния отбор на България. Затова футболът е социален феномен.
– Спомена Матеус, на кои други треньори беше част от щаба и с кого се разбираше най-добре?
– Имал съм привилегията да работя с големи имена като Димитър Пенев, Пламен Марков, Димитър Димитров-Херо, Лотар Матеус, Станимир Стоилов, Ивайло Петев. С всички съм имал перфектни отношения. Водили сме множество диалози. Хубавото е, че са се съобразявали с моето мнение относно вратарския пост и са го зачитали, но крайното решение си беше тяхно. Нали затова е старши треньор.
– Какво е за теб благотворителността?
– Съобразно възможностите си никога не съм отказвал да помагам, няма и да откажа.
– А жестовете?
– Последният макар и малък беше за големия Аян Садъков, който, за жалост, си отиде преждевременно от този свят. Имах късмета да работя с него в Локо (Пловдив). Аян е титан и като човек, и като футболист.
– Как се виждаш примерно на 70 години?
– Дай боже, да сме живи и здрави и ако някой поиска професионален съвет, да му го дам.
– Ако можеше да върнеш детството си, кой път би избрал?
– Пак същия. Не съжалявам за нищо. Връщам се на примера с Лотар Матеус. Никога не съм очаквал, че този човек ще го видя на живо. Ако кариерата ми беше друга, това нямаше как да се случи.
– Ако трябва да се опишеш с 3 думи, кои са те?
– Един човек, който много уважавам, е Иван Вуцов. Той даваше определения на всеки. За мен беше казал – щур, честен и работлив.
– Съгласен ли си с него?
– Мисля, че да!
Велизар Маджаров, „24 часа“
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/kotasport [/sociallocker]
