Днес Люпко празнува 70-годишен юбилей. Той е роден на 15 май 1947 година в бивша Югославия. Най-големият успех в кариерата си завоюва през 1991 година, когато печели КЕШ с Дървена звезда. Той води Левски три пъти през есента на 1999 година, през 2001/02 и през 2016-а. Със сините взима шампионската титла – 2001 година. У нас е работил и в Литекс – четири пъти е заставал начело на ловчанлии, с които завоюва Купата на България през 2004 година.
В момента Майстора води виетнамския Тхан Хуа, който е на второ място в местното първенство.
През есента Люпко Петрович бе начело на Левски, а под негово ръководство сините водеха в класирането. Изненадващо, специалистът напусна клуба преди домакинството на Берое. След това той разпространи декларация, с която обяви мотивите да си тръгне.
Г-н Петрович, как ще отбележите 70-годишния си юбилей?
– Ще отбележа празника в Сърбия, защото в първенството на Виетнам има пауза. Чувствам, че мога още много да работя и да помагам на футбола. Конкретно за треньорската професия -мога да си върша работата още пет години. Постигнал съм всичко в кариерата си. Но за финал ми се иска да направя нещо голямо, такова като през 1991 година, кога-то спечелихме КЕШ с Цървена звезда. Скоро ще издам книга по повод годишнината. Мисля, че ще е готова до месец.
Може би ви е време най-накрая да поемете национален отбор? Не сте водили такъв в кариерата си…
– Така е. Преди време се изплашиха, че след като със Звезда станахме първенци на
Европа, мога да направя нещо и с националния отбор на Югославия. И не ми дадоха да водя репрезентацията. Сигурен съм на 100 процента, че можех да направя тима от началото на 90-те години европейски шампион. Казах ви обаче – не ми позволиха да бъда национален селекционер.
Следите ли Левски, след като напуснахте отбора през есента?
– Да, разбира се. Няма как да не следя Левски. Тръгнах си, защото разбрах, че не мога нищо да направя… Левски е най-големият клуб в България, обичам го. За мен беше удоволствие три пъти да му бъда треньор. Но при третия престой много неща не бяха наред. Видях, че няма да направим нищо, и предпочетох да си тръгна.
В момента начело е Николай Митов, а отборът е вече на трето място в класирането…
– Имам голям респект не само към Митов, а към всеки треньор на Левски. Той не е виновен за това, което се случва. Но надали ще може да промени нещо. Това ще трябва да направят хората, които ръководят клуба. Не желая да хуля… Между другото, вече е много ясно защо напуснах Левски. Всичко се вижда и без да приказвам. Моят директор Ангелов (б.а. – Станислав Ангелов) не разбра за какво става въпрос… Или в някои моменти не искаше да направи от Левски добър отбор.
Левски водеше в класирането, можехте ли да се бодрите с Лудогорец?
– Абсолютно, можех да се боря с Лудогорец. Но видях, че няма шанс да стане с хората, които тогава бяха – говоря за хората в клуба, а не за тези извън него. Но не е само това – не само не искаха да се преборят с Лудогорец, а не знаеха какво искат. Искам да кажа, че за мен е чест, че съм работил в Левски и искам, надявам се, че скоро сините отново ще са най-силният отбор в България.
Източник: Росен Ангелов/ „Тема спорт“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК