-
-
Преди да започнем втората част от разходката ни в българската футболна джунгла през 90-те години, ще отскочим за малко до средата на 80-те. През есента на 1986 година в Лозана трябва да се избере кой ще приеме Зимните олимпийски игри през 1992-а. София се конкурира с градове от САЩ, Италия, ФРГ, Франция, Швеция и Норвегия. Накрая българската столица губи домакинството от френското градче Албервил. За малко. Две години по-късно в Сеул нещата са съвсем различни. Олимпиадата през 1994-а е дадена на Лилехамер, но този път София отпада още в първия кръг. „Този път нямахме никакъв шанс. Явно западните анализатори и хората от МОК бяха погледнали в бъдещето и знаеха какво ще се случи с България и българския спорт. Как да дадат Игрите на държава като нашата от началото на 90-те? През 1988-а те вече знаеха. За две години управление на Горбачов в СССР вече е станало ясно накъде отиват нещата и какво ще стане със страните от Източния блок“, споделя човек от българската делегация на сесията в Сеул.
Година и половина след промяната футболните клубове у нас търсят благодетели, които да закърпят положението. Друг е въпросът с какви пари и по какъв начин се прави това. Бавно, но славно, колелото се завърта. Взел властта в Левски, Томас Лафчис започва да реди силна селекция. Той е на път да докара звездно трио на „Герена“ – Йордан Лечков, Илиан Илиев и Божидар Искренов. Наставникът Васил Методиев обаче се мръщи за Лечков – щял да бави играта. От ЦСКА не мислят така и „Скилачи от Сливен“ пристига в Борисовата градина. Големият хит на лятото на 1991 година е трансферът на Илиан Илиев. Левски плаща умопомрачителната сума от два милиона лева за варненския техничар, който става най-скъпият играч на вътрешната сцена. Същевременно армейският старши треньор Аспарух Никодимов изразява съмнение в качествата на „Господин два милиона“. Няколко месеца по-късно халфът бележи един от най-красивите голове в историята на Вечното дерби и казва с ирония: „Нека онези от „Армията“ знаят, че този гол е единият милион“.
В ЦСКА продължават да пристигат траншовете от трансферите на великото трио „Ицо, Емо и Любо“ и всичко изглежда наред. Два от преводите са получени лично от началника на „червените“ Валентин Михов в Швейцария. Единия път куфарът със 750 хиляди долара е забравен на задната седалка в таксито и добре че Михов се усеща навреме и парите са спасени. Идолът на „сините“ фенове Божидар Искренов така и не се връща в Левски, откъдето му е предложено да изкара проби. Гиби не му мисли много и се озовава в Ботев (Пловдив), където парада командва италианският тютюнев бос Паоло Динучи. Малко по-възрастните фенове на Локомотив (Пловдив) пък си спомнят смътно за шефска фигура, известна като Митьо Домата, който организира екскурзии с рейсовете, дадени от Панатинайкос за местния любимец Христо Колев. През лятото на 1991-а в Стара Загора акостира легендарният Атанас Атанасов – Кеби, който трябва да спасява от фалит Берое. По това време „зелените“ нямат пукната стотинка, а някои от играчите бягат напосоки. Кеби докарва под Аязмото Енгибар Енгибаров, Димитър Трендафилов, Мариян Метларов, Динко Димитров и др. Бизнесменът прави бинго зала в хотел „Загорка“ и с парите от нея издържа клуба. Бюджета в Хебър пък връзва италианската фирма „Сиджи“ с пет милиона лева.
На 21 август Димитър Пенев дебютира начело на България в проверка с Турция. Срещата се играе в Стара Загора, като президентът на Берое Атанас Атанасов покрива пътя и останалите разходи на турците. Правим скучно и суховато 0:0, а Николай Колев, Николай Галов и Стефан Янев правят уникален съвместен коментар по Българска телевизия. По това време хазната на БФС трудно би могла да се нарече пълна и затова президентът на централата Димитър Ларгов и селекционерът Пенев заминават за Виена, където трябва да уредят спонсорство от транспортния предприемач Борислав Божилов – Боби Бец, известен като голям паралия още по времето на социализма. Пената и Ларгов се возят на лъскавия мерцедес на бизнесмена, а в края на деня спогодбата е готова: 200 хиляди долара в сметката на БФС. Боби Бец е харчил пари за футбол и друг път – в началото на демокрацията фирмата му „Комко“ е спонсор на ЦСКА, а между 1989 и 1994 година богаташът подпомага финансово излъчването на финалите за КЕШ/ШЛ у нас. Пари в БФС идват и от швейцарската компания „Це Ве Ел“, която от края на 80-те години държи правата на мачовете на България. В началото на новото десетилетие договорът е преподписан в София в присъствието на германската знаменитост Гюнтер Нетцер и един от директорите на канала RTL.
През пролетта на 1992 година започваме квалификационната борба за световното в САЩ. Началото е много добро, до декември записваме три победи (над Финландия, Франция и Израел) и една загуба (от Швеция), което ни поставя в изгодна позиция преди рубежа през 1993-а. Тук идва много важен момент с премиите на националите – договорката е Христо Стоичков и сие да си разделят 272 хиляди долара при класиране за Америка. Това обаче е само първата страница от една дълга „приказка“.
Междувременно столът на Димитър Ларгов е започнал да се клати. Със скандал е свален един от най-верните му хора Димитър Стефанов – Зоро, а загубата от Австрия на 14 април 1993-а още повече разпалва огъня. За две-три години на „шахматната дъска“ на българския футбол са се появили нови фигури. За всеки един от футболните шефове от онези времена може да се напише поне по една книга. В Левски и ЦСКА конците продължават да дърпат Лафчис и Михов, но на други места има промени: по жепейска линия на „Лаута“ пристига оръжейният бос Николай Гигов; средствата в Нефтохимик продължават да идват от местния комбинат, но пари в Бургас дава и прочутата фирма „Елпида“; президент на Миньор (Перник) е бизнесменът Вълко Маринов, наричан по пернишки Лъво и докарал на „Стадиона на мира“ двама футболисти от Заир, които обаче се оказват по-добри музиканти и отиват да свирят в групата „Ъпдаун“; алкохолният шеф Пламен Тимев – Ганди взима властта в Спартак (Варна) от търговеца на гъби Галин Илиев, наричан от запалянковците Гъбар Илиев; бизнесменът Гриша Топалов – Шогун се заема с Шумен; Христо Христов – Доктора с Пирин (Благоевград); „Агробизнесбанк“ започва да налива пачки в Ботев (Пловдив) и Спартак (Пловдив); групировката ЛЕКС застава начело на Ловеч и т.н.
Преди домакинството на Финландия се случва голям скандал. Нападателят Любослав Пенев влиза в остър спор с журналистите, а след два дни световната квалификация е отразена в телеграфичен стил от почти всички информационни издания. Вестник „Старт“ излиза с обръщение: „Читателю, на тази страница трябваше да бъде поместен коментарът ни за двубоя България – Финландия, с традиционния за „Старт“ анализ на доброто и лошото в първия ни отбор. Съжаляваме, че те лишаваме от това удоволствие! Но както човекът, така и вестникът за едната чест живее, за едното достойнство се бори! След злобните, неоносвателни критики към спортните журналисти и особено към „Старт“ и неговия коментатор, направени в първобитен стил и на каруцарски език от самозабравилите се „звезди“ Стоичков и Любо Пенев, за които нашето издание направи немалко дори само с пищните им чествания като „Футболист на годината“ в анкетата на „Старт“, просто не виждаме смисъл да продължаваме да славим „професионализма“ на хора, подстрекавани от полуграмотните си треньори… Присъединяваме се към обръщението на Българската асоциация на спортните журналисти, към възмущението на всички колеги към преминалите всяка граница на толерантността и добрия тон национали! Съжаляваме и за невъзможността да оценим, както подобава, поне половината от състезателите в отбора, които на „пресконференцията“ с държанието си показаха мълчаливата си съпротива срещу опита за диктат на бившето армейско трио от родата Пеневи и лесно заблуждавания и манипулиран Стоичков…“. Духът е пуснат от бутилката.
А нещата отиват на още по-зле, когато през май измъкваме равенство (2:2) от Израел насред София. В ефира на Канал 1 Атанас Михайлов чете заупокойна на „лъвовете“, нормално било, че не сме се класирали за САЩ’94. Вестник „Футбол“ изригва на първа страница: „Ларгов и Пенев все още ли се ослушват! Срещу Израел разочарованието прерасна в срам“. Другите медии също острят перо: „Отборът ни, съставен от звезди, някои от тях светещи като прожектори по чуждестранните стадиони, в сряда едва мъждукаха като джобни фенерчета на родна земя. Ларгов управлява като клубен шеф“, „Кулата на илюзиите рухна! Дружината на Димитър Пенев се размина с Америка. Пенев ще иде, Ларгов също да стяга багажа, но кой ще запуши устата на ненаситните „милионери“?!“. Няма място за друго – Димитър Ларгов наистина подава оставка. Пената обаче не се отказва, оставя на БФС да прецени. Неофициално се твърди, че на най-високо правителствено ниво е решено в управлението на футбола да влязат хора с мощен финансов ресурс. Впрочем това е времето на кредитните милионери и зараждането на групировките. На 26 юни 1993-а в зала 3 на НДК трябва да бъде избран новият президент на БФС.
До последно не се знае официално кои ще са кандидатите. Все пак в края на май изплуват две имена – на Валентин Михов и Николай Гигов. Същевременно е публикувана информация, че професионалните клубове са със задължения от над 80 милиона лева, което прави малко над 3 милиона долара по тогавашния валутен курс. Футболните босове се оплакват. „Нека получим помощ от държавата. Аз например наследих 4 милиона лева дълг в Спартак (Варна). Имаше неплатени стари сметки за ток и вода“, споделя президентът на „соколите“ Пламен Тимев. И други като Ганди са за държавна намеса, а скоро става ясно, че тази идея стои в платформата на Гигов. Зад кандидатурата на шефа на Локомотив (Пловдив) застава Иван Вуцов, което е отчетено като знак за сигурна победа. Сметка без кръчмар.
„Ако стана президент на БФС, ще искам помощ от държавния бюджет. Футболният съюз трябва да има икономически съвет, в който да има двама-трима банкери и бизнесмени. Клубовете трябва да станат акционерни дружества. Колкото по-бързо се превърнат в АД, толкова по-добре. Трябват пари. Български отбор трудно би станал Милан. Заради интелекта“, твърди Николай Гигов преди вота. От другата страна застава Вальо Михов, който тъкмо е спечелил Купата на България с ЦСКА. По-късно той разкрива, че отива на конгреса като на шега и с няколко листчета, на които е нахвърлил слова, колкото да отбие номера. След като печели купата с „червените“ в Благоевград, Михов пристига с трофея при известния фен на ЦСКА Васил Бурановски – Васо Пожарната в Пасарел. Пред наредената с мезета и напитки маса президентът обещава, че конгресът е проформа и след него продължава работата си на „Армията“. Дали? „Има личност, около която да се обединим и това е Вальо. Него трябва да изберат делегатите“, агитира легендата Иван Колев.
„Изобщо не очаквах, че ще ме изберат. Нито имах кампания, нито нищо. Издигнаха ме ветераните – Ването Колев, Начко Михайлов и др. В нощта преди изборите ми се обади Стоичков. Вдигам слушалката, гледам 3 часа през нощта. Ицо ми каза: „Бате Вальо, идвай в „Панорамата“ на Парк-хотел „Москва“. Тук сме с Иван Вуцов, Гигов, Лафчис, всички. Ела да пием по едно шампанско. Да знаеш, че всичко е решено и Гигов ще спечели“. На другия ден отидох в НДК, колкото да не е без хич. И взех, че спечелих. И до днес съжалявам, че заради БФС изоставих ЦСКА“, разказва бившият служител в системата на „Кореком“.
На 26 юни Михов бие Гигов със 196:143 гласа. „Свежият вятър на промяната“, отбелязва в. „Футбол“. Решаващият момент на конгреса идва, когато на трибуната излиза президентът на ловешкия ЛЕКС Георги Аврамов. „Зад Валентин Михов застава кръгът от бизнесмени Г-9, с който се съобразява и правителството на Любен Беров“, обявява Жоро Лекса. Шах и мат. Подкрепата от елитарния Г-9 е решаващият коз в борбата. Едрият капитал в лицето на милионери като Георги Агафонов от банка „Славяни“, Емил Кюлев от „Туристспортбанк“, Илия Павлов от „Мултигруп“, Красимир Стойчев от „Трон“, Христо Александров от „Агробизнесбанк“ и др. изтласкват Михов напред.
В новия Изпълком на БФС място намират редица финансисти, банкери и юристи: Атанас Пържелов – бивш национален селекционер, Христо Данов – генерален директор на брокерска къща в Пловдив, Александър Велев – преподавател по международно търговско право в София, Георги Стефанов – юрист от Велико Търново, Румен Ненов – управител на „Интербанкингконсулт“, Христо Александров – изпълнителен директор на „Агробизнесбанк“, Иван Радичев – юрист, Пеньо Хаджиев – финансист от „Елпида“, Емил Кюлев – директор на „Туристспортбанк“, Олег Недялков – директор на ОББ, Георги Найденов – директор на банка „Славяни“, Тодор Колев – бивш футболист и експрезидент на Локомотив (София). С този антураж около себе си, Валентин Михов не изкарва и една пълна година на ул. „Кърниградска“. Той никога повече не се връща в ЦСКА.
Спортал
Рубрика – От скрина
