-
-
За тези, които обожават аромата на футбол и са привърженици на Левски, сряда вечер бе забележителна. Това в никакъв случай не бе мач като мач, за който се дават три точки, колкото и като биеш някой слабак. Двубоят с Лудогорец бе планиран да бъде необикновен. Но не от обикновените необикновени, а много различен необикновен. И както се оказа по-късно, наистина тези 90 минути попаднаха в графата на знаковите мачове и като обстановка, и като игра, и като колорит, и като поведение на публиката, и като реакции на главните действащи лица.
Да, за първи път от месеци насам около стадион „Георги Аспарухов“ миришеше на футбол. Може би за първи път откакто в името на арената бе добавено комерсиалното „VIVACOM Arena“, наоколо не е било така вълнуващо и толкова оцветено в наситено синьо.
Като споменахме и името на компанията спонсор, която по стечение на обстоятелствата е под контрола и на собственика на Левски, трябва да споменем, че тази вечер въпросният Спас Русев предстоеше да почувства онзи гъдел, който малко или много, рано или късно нахлува под кожата на всеки, който дава пари за футбол.
Наближавайки стадиона, задръстванията наоколо наистина бяха необичайни. Те се случват само на така наречените важни мачове, а поради обясними и изтъркани от припомняне причини „Герена“ не бе място, където два-три пъти месечно се събират много хора. Информациите от последните ден-два, че билетите за мача с Лудогорец се харчат като цаца и бира през лятото на плажа, намират своето реално потвърждение в картинката – синьо море от хора, които бързат да си проправят път към входовете на стадиона, сякаш им предстоеше да видят нещо,
което не бяха виждали отдавна
А това нещо бе техният Левски такъв, какъвто искат да го виждат. Ясно е, времената на романтиката във футбола вече са минало, сега също има романтика, но от нов вид. През годините повечето фенове винаги са се опитвали да бъдат коректив, Левски се прехвърля, по-точно акциите се прехвърлят от едни на други собственици, всеки от които с достатъчно некристално минало и настояще, но синята идея винаги е била жива в различна степен. Е, сега тази идея е в пиковата си точка за последните години – синята част на България от известно време насам живее в малко по-различна реалност. Каква е разликата ли? Допреди месец и нещо публиката ходеше на мач, като че ли от яд, от инат, да види колко още може да трае пропадането на Левски. А отскоро, и особено в сряда вечерта хилядите се стекоха към „Герена“ от кеф. Ей така, за да се насладят на нещо позабравено, но незаменимо.
А че мачът бе взривоопасен, можеше да се установи и от необичайното количество охранители около клубния автобус на Лудогорец. Здравеняците гледаха като сини каски към преминаващите привърженици на Левски, сякаш очакваха канонада от камъни. Явно от Разград бяха взети превантивни мерки. Те си знаят, или може би усещат, че някои елементи от стила им на съществуване провокират напрежение, което в един момент може да избие незнайно как и в какви размери. И това се потвърди часове по-късно.
Преди клубното возило два туристически автобуса от тези със случайния превоз бяха паркирали пред сектора за гости. Два рейса хора – срещу петнайсетина хиляди, дали това изобщо може да се нарече дерби?! Миналото лято Марибор имаха повече публика в същия този сектор на „Герена“.
Трибуните в някои зони на стадиона се оказаха тесни или недостатъчни. Хора на пътеходите, два реда правостоящи зад последния ред, че даже и фенове по оградите, това май тази година не го бяхме виждали на български стадион. Хилядите бяха готови публично да признаят, че са си върнали Левски. Върнали са си обичта към отбора, който са си харесали от малки и който периодично изоставят с добре познатото „нема да им стъпим на тия“.
Но отново стъпват
6 септември се оказа денят, в който Левски отново се съедини с публиката си. А за това помогна и лицето Никола Попов, който направи всичко, което може да се направи, та сините още повече да намразят Лудогорец и още повече да заобичат своите. Още в първите минути реферът подсказа накъде ще духа вятърът. Попов май знаеше, че тези дни излиза най-новият вариант на Книгата на Гинес, и се опита да влезе вътре в последния момент преди печатницата да завърти тиража, като съдията, който за 90 минути е спестил най-много картони. То остави майтапа, но някои фенове размахваха банкноти пред съдийския шеф Петров, седнал в ложата на сектор В, та ако може да занесе малко пари долу на съдията Попов да спре с издевателствата срещу сините.
Както и да е, мачът свърши 0:0, нямаше запалени вестници, но имаше плам в очите на публиката. Тъжните погледи бяха пратени някъде. Този мач бе връщането на футболната синя идея. На „Герена“ отново мирише на футбол. И Спас Русев вече може да покани онези китайци от Huawei да си говорят сериозни неща.
Източник: Желю Станков/ „Тема спорт“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
