„Нефтохимик“- жертва на война в ГЕРБ?

- -

Баражът между „Нефтохимик“ и „Витоша“/Бистрица/ имаше партиен нюанс, а някои го посочват дори- вътрешнопартийно дерби. И то какво! Заместник- председателя на ГЕРБ в лицето на Димитър Николов от една страна, а срещу него най- големият в йерархията и председател на партията Бойко Борисов.

Не е тайна, че бургаския клуб е с малко над 80 % собственост на общината, а „тигрите“ от село Бистрица са любимци на Борисов, финансово обезпечени са, като той дори е картотекиран и има в актива си записани мачове и вкарани голове.

Защо обаче вътрешнопартийно дерби? В последните предизборни кампании направи впечатление, че за разлика от друг път Борисов не идваше в Бургас или поне ако е идвал, това ставаше без показни мероприятия, както друг път. Заместен бе от другия остър партиен камък Цветан Цветанов. Говори се, че между Борисов и Димитър Николов е имало сериозни колизии за подредбата в бургаската листа, като кметът на Бургас е устоял на своето. Въпреки „препоръките“ на считания за сив кардинал на партията в региона Димитър Бойчев. Кметът трети мандат се ползва с широко обществено доверие и има самочувствието, че е силен и затова назад във времето отказа на няколко пъти да влезе в изпълнителната власт, както и да бъде номиниран за президент. И всичко това след лични предложения на партийния ръководител. Т. нар. вътрешна война между безспорните асове можела да се търси и в други посоки и по-надълбоко, според анализатори. Изглежда обаче Борисов не е забравил нищо и е мотивирал до краен предел любимците си срещу „нафтата“ за победа. Ако това наистина е така, то със сигурност пък той няма да има угризения. На два пъти официално бургаският клуб получи немалка сума пари от нефтокомбината „Лукойл“ по изрично негово настояване. И то в много трудни за „Нефтохимик“ моменти. Не, че последните месеци бяха лесни във финансово естество за отбора, който пак потърси помощ от същия този нефтокомбинат, с който са свързани най- силните годините в клубната история. Този път обаче намеса от високо партийно ниво не последва и свежите средства идваха от други източници, след невидимо съдействие на Николов.

Стигна се до директен сблъсък в Ст. Загора с футболната сензация „Витоша“ за Първа лига. Резултатът вече е история и „шейховете“ са губещи. Нищо, че са по-утвърдената и успешната марка. По-наблюдателни ни довериха, че броени дни преди баража, от бистришкото ръководство са обещали, че ще се хвърлят като същински тигри. Дори са се похвалили с нов и модерен автобус, облепен с клубното лого и клубната марка.

Съдбата на „Нефтохимик“ е донякъде пък обяснима и причините за провала определено трябва да се търсят в собствената къщичка. Концепцията на новия проект още от самото начало, когато общината не бе силният играч, не вдъхваше много доверие. Направи впечатление например отказът да се придобие под една или друга форма собственост върху легендарния стадион „Лазур“. Битка нямаше, преговори също. Имаше обаче плащане на баснословни суми като наем за ползване на комплекса при домакинствата. Инвестиция в собствена база не започна и се ползваха на готово всички общински игрища. Паралелно рекичката с общински субсидии си вървеше и в един момент частният партньор стана миноритарен акционер в сравнение с общината.

Някои искат да изкарат сега Христо Янев големия грешник за провала. Сигурно и той си има своите грехове в една или друга степен! Но кой е този обаче дето го назначи в люта конкуренция с други кандидати за поста старши треньор? Със самочувствието на носител на Купата на България с ЦСКА, Янев е поискал 7000 лева персонална заплата- извън премиите и подобаващо възнаграждение на помощниците си, в това число на кондиционния треньор от Италия, привлечен по негово настояване. Всичко това е било одобрено и парафирано. Ами само този ли е харчът извън задължителните такива?

Оказва се, че някои от т. нар. звезди в отбора са получавали дори повече от наставника си. Само един пример- Венци Христов. Според осведомени- около 12 хиляди лева на месец. И заслужавал ли е наистина да ги взима? Ами само той ли? Ами наемите за жилища, обитавани от външните футболисти. А тези външни или наемници както ги посочват някои, бяха ядрото и имаха тотален превес над местните в отбора. Ами скъпият зимен лагер в Турция и незадоволителните игри в полусезона след това? Всичките тези процеси не останаха незабелязани. На стадиона идваха срамно малко зрители на мачове.

След загубения бараж, логично напрежението ескалира сред феновете. Именно те бяха стожерите през годините „Нефтохимик“ да не слезе от сцената- и то завинаги. Това стана след ерата Митко Събев, после след Георги Танев, още по- после след Николай Филипов и за да се стигне до фамилията Бошнакови и намесата на общината. „Мазни далавераджии“, „Лаици“, „Смешници“, „Предатели“, „Ядохте и пихте на наш гръб и затрихте най- милото ни“. Това са само малка част от словоизлиянията на зелените запалянковци след поредния провал на „Нефтохимик“ в най- новата му история. Умишлено ще спестим ругатните и обидите по адрес на конкретни персони в „преродения“ клуб. След последния съдийски сигнал са се леели буквално кървави сълзи от разочарованието. „Как може от всички големи градове в страната, само ние сме издънките. Само ние да се проваляме. Това е нечовешко. Стига вече, болно ми е. Това не е моят Нефтохимик. Политиците също имат голяма вина“ каза Явор Христов- един от най- верните и изпитани бойци във фенклуба.

Ветераните или поне знаковите също не крият огорчението си. „Такъв провал навръх историческа годишнина на клуба идва в повече. Точно преди 30 години ние извоювахме първия най- голям успех в историята на бургаския футбол- бронзови медали в Турнира за Купата на България. В епичен мач срещу Локо ГО в Ихтиман и победа с 3:1. Да не говорим, че бяхме ощетени на полуфинала срещу ЦСКА, когато Лъчо Танев вкара единствения гол в мача след фаул в нападение срещу мен. Мачовете се играеха тогава на неутрален терени- без разменено гостуване. Сегашният Нефтохимик не е моят и затова внука ми тренира и се развива в друга хем нова, хем и известна бургаска школа“, каза легендата Дражо Стоянов- вратар и капитан на „нафтата“ от 80- те години. Тогава отборът се е подвизавал в „Б“ група и както изглежда, 30 години по-късно, съдбата пак ще е идентична, и то в най- добрия случай.

Uniconbg.com

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК