Халфът Николай Дюлгеров сякаш намери своя пристан и някак логично той се оказва край морето – от
[sociallocker id=5830]
началото на сезона е основен играч на Нефтохимик. С тима премина от тежките есенни мачове дo една от най-големите изненади в Първа лига – точката, която бургазлии взеха срещу Лудогорец на „Лазур“ (1:1). „Тема Спорт“ потърси Дюлгеров, за да разкаже за развитието, което търпи Нафтата, промените, наложени от треньора Христо Янев, както и своите престои в Казахстан и Италия. Халфът разказа любопитни подробности около настоящия му отбор, както и от периода му на Ботуша.
Утре вътрешният халф навършва 29 г.
Ники, в Нефтохимик си от началото на сезона. Би ли дал оценка на представянето на отбора дотук? И с какво си обясняваш силния старт на пролетния дял?
– Очаквах да направим силен старт през пролетта с оглед на това, че в клуба се промениха доста неща. Привлякохме нови футболисти, които видимо вдигнаха нивото на отбора. Работата на треньорите и ръководството също оказа голямо влияние. В добавка лагерите, които проведохме, и зимните контроли ни се отразиха много позитивно. Ако продължаваме по същия начин, мисля, че ни чакат още хубави моменти.
Би ли посочил конкретно кои неща се промениха?
– Като цяло организацията в клуба. Доста са нещата, но бих казал, че всичко вече е на по-добро ниво.
Може би слабите резултати през есента се дължаха на това, че отборът бе сглобен в движение?
– Може би, да. Аз самият дойдох една седмица преди началото на първенството и не бях водил подготовка. След мен бяха привлечени още нови момчета, които също не бяха карали лагери преди това. Това малко или много повлия на резултатите, а накрая се стигна и до треньорска смяна.
Безспорно най-силният ви момент дотук бе точката срещу Лудогорец. На какво отдаваш това реми? Твърде аристократично ли подходи съперникът към вас?
– Това просто беше мач като мач за нас. Нямаше какво да губим, можеше само да спечелим. Искахме да покажем на самите себе си, а и на футболна България, че работим правилно и желаем нещата да се случват при нас. Аз лично бях сигурен, че няма да го загубим този мач, бях напълно убеден. Така и стана. Вкараха ни много красив гол от далечно разстояние, но ние имахме своите ситуации и при 0:0, и след като инкасирахме попадението. А след изравнителния ни гол дори усетихме паника в Лудогорец и можеше дори да ги бием.
Сега приемате Верея и Черно море, след това гостувате на Пирин. Тези срещи изглеждат като добри възможности да наберете още актив. Колко точки смяташ, че ще спечелите в оставащите три мача до края на редовния сезон?
– На пръв поглед изглежда, че това са доста по-лесни срещи спрямо тези, които вече изиграхме през пролетта. Но реално е тъкмо обратното. Говорим все за стойностни отбори. Във Верея се работи много правилно, има млад и амбициозен треньор и са солиден съперник. За Черно море пък няма какво да говоря – отбор с традиции, с добри изпълнители, с много отдаден наставник. А в Благоевград гостуванията винаги са доста тежки, така че не бих искал да се ангажирам с прогноза, но разбира се, вярвам, че можем да спечелим девет точки от тези срещи.
Разбихте Славия с 3:0 като гости. Преди това взехте точка и на „Лаута“ срещу Локо Пловдив. Означава ли това, че проблемите във визитите ви от есента вече са минало?
– Много ме беше яд, че не можехме да печелим навън. Доста лесни голове допускахме, често от статични положения и от наши грешки. Но още преди Локо Пловдив си говорихме, че е дошло времето да бием като гости. Имахме две-три чисти положения на „Лаута“ и при малко повече късмет още тогава щяхме да победим. Но вече срещу Славия се видя, че
имаме ново лице в гостуванията
Доколко добрите резултати се дължат на работата на Христо Янев?
– Той е доста добър психолог. Говори с всеки поотделно, отнася се много професионално. Втълпи ни в главите, че трябва да вярваме повече в себе си, в своите възможности, че не сме по-лоши футболисти от другите. Другото, което промени, е тренировъчният процес. Всеки ден научаваме нови, съвременни неща откъм тактика и движение по терена. Освен това във всеки мач той ни дава различни тактически задачи. Нека така да го кажа -залагаме нови капани на всеки съперник (смее се).
През есента Нефтохимик привлече италиански кондиционен треньор – Даниеле Нерви. Какво въведе той във вашата подготовка?
Прави интересни тренировки. Във всеки мач и занимание работим с джипиеси – по този начин италианецът следи пробяганото разстояние, точните и грешните пасове, направените грешки…
Изготвя много подробна статистика
за нас.
А в каква степен се отрази привличането на Галин Иванов през зимата, който вече има три гола?
– Доста положително. Той ни помогна много и дано продължи да го прави по същия начин. Има опит, играл е в доста мачове, бил е и в чужбина. Галин несъмнено вдигна нивото на Нефтохимик.
Правиш най-резултатния си сезон в елита дотук – вече имаш три попадения (срещу Лудогорец при 1:3, срещу Ботев при 4:0 и срещу Славия при 3:0). Как си го обясняваш?
– Чувствам се доста добре в Бургас, наслаждавам се на играта, а и хората се държат много позитивно с мен. Имаше вариант да замина за чужбина през зимата, но Нефтохимик
направи всичко, за да ме задържи
Показа ми, че съм важен за клуба, за което благодаря. Дано оправдая доверието.
Изпревари въпроса ми – в Бургас ли виждаш своето бъдеще, или имаш желание пак да играеш в чужбина?
– Имам договор за още година и половина, дано всичко да е наред и на първо време да спасим отбора от изпадане. Нека да изпълним целите и в бъдеще, ако съм направил силни игри, може пак да изляза навън. Всеки иска да играе в чужбина и моето желание е такова, но, ако не се случат нещата, си оставам тук и продължавам напред. Нашата професия, знаете, е до време и всеки иска да играе колкото може повече. Най-важното е да сме живи и здрави, а иначе винаги ще се намери отбор.
А какви са поставените ви цели?
– С оглед как тръгнахме през есента и това, че бяхме предпоследни на полусезона, логично целта е оставане в елита. Но ще видим
дали няма да променим тези цели
след като се оформи окончателно втората осмица.
Разкажи за престоите си в казахстанския Спартак Семей и италианския Акрагас? Как се стигна go тях?
– За Казахстан – бях футболист на ЦСКА през есента на 2013-а, но договорът ми изтече и не беше подновен. Тогава от Спартак проявиха интерес и заминах в началото на 2014-а. Беше доста добра година за мен, особено финансово, защото параметрите в Казахстан са съвсем различни. Но отборът изпадна в долна дивизия и аз имах различни намерения. След това направих и трансфера в Италия – в трета дивизия. Там всичко беше много хубаво и имам страхотни спомени. Но се върнах в България. Имах едно-две предложения, но изчаквах, защото бях направил добър сезон в Италия и исках да си намеря някой по-силен отбор. Не се случиха нещата, но пък тогава ме поканиха в Нефтохимик и за моя радост решението ми да дойда тук се оказа правилно.
А защо не остана в Италия?
– Там отборът се спаси от изпадане. Но лигата постанови ново правило, че всички стадиони трябва да имат осветление. Проблемът дойде оттам, че Акрагас е наполовина общински клуб, наполовина собственост на един бизнесмен. От общината го притиснаха до стената и го накараха да плати за осветлението. По тази причина
парите, предвидени за заплати, отидоха за стадиона
И аз нямаше как да остана.
Акрагас е клуб в Сицилия – беден район, но известен с това, че хората са фанатично запалени по футбола…
– Точно така е, хората са луди по футбола, това е религия. Като се разхождах в града, феновете ме разпознаваха, правеха си снимки, автографи… Случвало ми се е много пъти да ми плащат сметката, а също така са ми давали пици, сладоледи, вино… Често съм си носил вкъщи. Ако откажеш да приемеш подаръците, става страшно – хората са много темпераментни и по този начин ги обиждаш жестоко. Затова неведнъж съм се прибирал вкъщи с по няколко подаръка (смее се).
Източник: „Тема спорт“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]