Николай Жейнов: Бургаският футбол е затънал много

- -

Николай Жейнов е от мениджърите, които не обича медийните изяви. През годините той се утвърди като един от най-добрите в бранша у нас, изтъквайки, че никога не е пробвал да се мери с Лъчезар Танев и Емил Данчев. Жейнов се занимава с трансфери на футболисти вече 15 години и се е сблъскал с какво ли не. Напоследък извършва сделки предимно извън пределите на България. От две години е съдружник със сина на Фабио Капело. Той посредничи и за привличането на младия треньор Христо Янев като наставник на бургаския Нефтохимик. С него разговаряме по тази и още други актуални теми за българския футбол.

– Г-н Жейнов, как стана така, че Христо Янев дойде в Бургас и какво според вас той може да даде на Нефтохимик?

– Имахме разговори с ръководството на клуба. Те искаха бързо да намерят нов треньор. Аз съм бургазлия и милея за местния футбол. Представих им няколко възможни кандидатури и те в крайна сметка се спряха на Янев. Мисля, че той може да даде спокойствие и професионализъм на отбора. Христо е много амбициозен. Ще ви кажа, че преговорите с ръководството водихме през целия съботен ден. С него пристигнахме в Бургас през нощта и на място продължихме раговорите. Христо се разбра с хората от упрвата на клуба. Още на следващата сутрин той стана в 8 чача и започна да обикаля всички бази на тима, огледа игрищата съблекалните, стаите, всичко. Искаше веднага да се запознае с всеки един детайл от подготовката на отбора, ДЮШ , както и условията на работа. Показа напълно професионално отношение. Янев е много амбициозен треньор и смятам, че ще бъде от голяма полза на Нефтохмик. В момента отборът не е на мястото, което заслужава. И вярвам, че с Христо Янев всички бургазлии ще изживеем отново силни положителни емоции.

– Защо бургаският футбол стигна до това положение?

– Честно да ви кажа в последните години следях от дистанция това, което се случва. Не съм запознат толкова детайлно със събитията, но това, което виждам е страшно. Стадион Черноморец е в много тежко състояние. Отборът на Черноморец играе в селските групи, което е срамно. Стадион Лазур пък също не е в най-добро състояние. Базата е разхвърляна, част от нея не се поддържа. Сега виждам, че ръководството на Нефтохомик има сериозни амбиции и намерения. Но ще е трудно. Поздравявам обаче хората за усилията, които полагат , средствата, които се влагат и въобще желанието за се върне старата слава на отбора. Нека обаче да бъде честни, че ще е трудно Нефтохомик да бъде този отбор, който беше в средата на 90-те години. Тогава като цяло ситуацията в града беше различна. Самият завод „Нефтохим“ беше държавен, финансирането осигурено на 100 процента. Другите тимове бяха в тежка финансова криза и т.н. Сега обстановката е различна, макар, че като цяло българския футбол е в много тежка криза. Все пак аз мисля, че бургаският футбол има нужда от рестарт и този рестарт реално е направен. Сега е необходимо бизнесът в града и спортната общественост да подкрепят проекта. Важно и добре е, че община Бургас е мажоритарен собственик, но са необходими общи усилия за да излезе бургаския футбол от кризата….Аз съм родом от Бургас и ме боли. Баща ми е един от първите играчи на Локомотив Бургас, Бог да го прости. Той до последно искаше да види силен бургаски футбол и милееше за местните отбори и футболисти. /б.р- казва се Живко Жейнов/

– Вие сте един от най-популярните футболни мениджъри у нас. Защо родните играчи струват по-малко примерно от сърбите или хърватите.Това пак са държави от Балканите, но техни играчи се продадават за по 15-20 милиона евро. При нас тези суми са фантастика, а в последните години се радваме и ако вземем 1 милион евро за продаден играч?

– Ами това е тема с голяма предистория. Дълги години не се работеше с школите, нямаше инвестиции в базите. В отрязък от едно десетилетие, че и повече не се случваше нищо. В последните години има раздвижване в тази посока, но нещата стават бавно. Виждате, че националният отбор играе слабо, в клубните турнири освен Лудогорец, няма друг тим, който да е на ниво. Обикновено отпадаме в първите предварителни кръгове. И, то от слаби противници. Това влияе пагубно, много тежко върху имиджа ни. Ние не произвеждаме качествени, завършени играчи. Къса се нишката от прехода между юноши и мъже. В същото време дори и кадърните момчета като вземат някоя по-висока заплата и започват да си мислят, че са хванали Господ за шлифера. Момичета, коли, барове……и след това всичко свършва бързо. Нужна е много работа на всични нива, включително и БФС. Защото промяната трябва да тръгне и да засегне, както метачът на стадион Васил Левски, така и шефовете на българския футбол. Иначе при една правилна политика сега от футбол могат да се печелят много пари. Оборотите на големите клубове, като цяло скочиха главоломно. Виждате какво се случва в Англия и какви пари се дават за тв права. В Шампионската лига и Лига Европа също средствата и наградните фондове постоянно растат. Увеличава се и броят на спонсорите. Това означава, че в този бизнес има пари за харчене, има обороти. И въпрос на правилна работа и на професионализъм е родните клубове да се възползват. Първо като се класират по-напред в европейските клубни турнири, и второ като произвеждат качествена стока, която да се продаде скъпо. Има възмoжности за това, но точно в момента ситуацията наистина не е добра.

– Вие по кои по-сериозни трансфери работите в момента?

– Детайли не мога да ви кажа, но реално не се спирам, телефонът ми прегрява по цял ден, да не говорим за социалните мрежи, където постоянно ми пишат, най-вече агентите ми зад граница. С няколко мениджъри направихме международна фирма. Все с хора, с които се познавам от десетина години. Помагали сме си много, познаваме се отлично и решихме да създадем международна фирма. Това стана преди около две години. Нямам български партньори в нея, все чужденци са – от Швеция, Турция, Италия, Швейцария, Испания, Германия, има руснаци, осем човека сме. Казва се „Бизнесилевън“ и е базирана в Малта. Партньор ми е Пиер Филипо Капело – синът на Фабио Капело.

– Как се запознахте?

– Пиер Филипо представяше вратаря Себастиан Фрей, който трансферирахме от Дженоа в Бурсаспор преди година. Имам още една фирма, казва се „Риспект“. Базирана е в Турция. В нея съм съдружник с турчин и швед, които също познавам от години и работим много успешно. Докато правихме сделката за Фрей, се сприятелих с Капело, видя, че работя добре, а и той си върши работата както трябва, и го поканих да влезе в нашата фирма. Нави се и така станаха нещата. Познавам се и със сина на Свен-Горан Ериксон – Йохан. Но това е нормално, за 15 години съм изградил много контакти, постоянно поддържам връзка със съдружниците ми от чужбина. Отделно почти във всяка страна имам поне по двама агенти. Говорим не само за Европа. Имам контакти и в Латинска Америка, работя с бразилци, аржентинци, колумбийци и др. Осемте човека, които сме в „Бизнесилевън“, сме обхванали цяла Европа. Много хора си мислят, че е лесно да си мениджър. Даже някои се захващат с това, очаквайки да печелят много пари. Но като се захванат, виждат, че не е никак лесно. През годините се убедих, че си обречен, ако работиш сам. В този век на иновации информациите са много важно нещо. Само като си спомня какво беше едно време – чакахме факсове, сделките се осъществяваха много бавно. А сега всичката информация се набира на момента благодарение на интернет. Аз реших да бъда част от нещо голямо и изпълних мечтата си. Създадохме фирмата, която е базирана в Малта и със съдружниците ми работим на много високо ниво. Един пример ще ви дам – до дни трансферираме футболист от първенството на Швеция в Реал Сосиедад, където треньор е Дейвид Мойс. Постоянно пътувам, срещам се със страшно много хора. През годините е нормално да завържа такива контакти и не се учудвайте в това.

– След толкова години в бранша, сигурно вече лесно се осъществяват трансферите?

– Не, в никакъв случай не е лесно. Работата, която трябва да свършиш, за да се осъществи сделка за един футболист, е много. Например, ако някой струва 300 000 евро, а друг 4 милиона, работата е една и съща. При нас има една приказка: „Не си хвали стоката, хвали си пазара“. Аз твърдя, че съм силен на пазара. Като прохождах навремето, се учех от Лъчо Танев и Емо Данчев, но никога не съм се мерил с тях. Те са имена, доказали са се. Смея да твърдя, че и аз вече съм се доказал. И всичко съм постигнал сам. Не съм роден научен, постепенно се учех и резултатът е на лице.

– По-лесно ли се работи с чужденците? Сред съдружниците ви няма българи?

– Съдружниците ми ги познавам от години, имаме си пълно доверие. Смея да твърдя, че няма колега в България, с който да не поддържам добри контакти. У нас обаче пазарът е много малък. Кой клуб да чакаш да ти плати нещо добро, след като в първенството ни има едва 5-6 футболисти, които са класа. Това са играчите на Лудогорец и няколко човека от „Левски“ и ЦСКА. Интерес към наши футболисти не липсва. Често посещавам мачове от „А“ група, придружавайки мои партньори или емисари на клубове, които се интересуват от определени играчи. При нас агентите е много важна коректността и честността. За толкова години мога отговорно да заявя, че няма човек, който да съм излъгал. Аз си имам цена и това е нормално. Това ми е работата, и аз храня семейство. За да ме наемат да работя, трябва да ми се плати. Понякога клубовете те търсят да им помогнеш. Отзовавам се и им помагам с каквото мога.

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК