-
-
Водещият български мениджър Николай Жейнов даде интервю пред БЛИЦ, в което говори за актуалната ситуация на трансферния пазар, възможността да имаме отново продадени играчи за суми като Бербатов и Стоичков, за Божидар Краев, както и различията при работа с български и с чуждестранни клубове.
– Г-н Жейнов, има ли реален трансферен прозорец в България или се разчита само на свободни агенти?
– Всеки един клуб се разпростира според чергата си. Има клубове, които могат да платят трансферни суми – символични от сорта на 20, 50 000 евро. Но предимно се набляга на свободни агенти. На футболисти, на които им изтичат договорите и няма да се плаща компенсация за тях. Това са най-актуалните към момента.
– Кои са клубовете, които могат да извадят пари за нови играчи?
– Няма да открия топлата – това са Лудогорец, Левски и ЦСКА. Те имат финансовата възможност да платят трансферна сума. От там нататък те трябва да преценят дали това е целесъобразно и дали футболистът, за когото ще платят трансферна сума, ще повиши класата.
– Как ще коментирате трансфера на Божидар Краев в Мидтиланд? Най-вече като сумата, която е около 1 милион лева…
– Преди една година комуникирах с Мидтиланд точно за Божидар Краев. Тогава, доколкото помня, директор беше Станислав Ангелов. Това е максималната сума, която те могат да вземат за Краев. С оглед на това, че след 10 дни Краев можеше да подпише предварителен договор с всеки клуб и да си тръгне в края на годината без трансферна сума. Затова мисля, че това е нормална сума.
– Защо през последните години България не е толкова атрактивна за продажба на футболисти към Европа?
– Да не забравяме, че в момента нямаме успехи на националния тим, нито на клубните отбори. С изключение на Лудогорец. Там обаче играят 11 бразилци. Поради това българските футболисти не се промотират никъде. Не се виждат на нито една европейска сцена. Един футболист се продава, когато играе или в националния отбор или когато клубът има някакъв вид успехи в Европа. Поради тази причина играчите в Пътрва лига са трудно продаваеми и неразпознаваеми.
– На база на това, което казвате – смятате ли, че Бербатов ще получи оферта от голям клуб?
– Не искам да прогнозирам, но Бербатов е име, което няма какво да коментираме. Мисля, че Бербатов не е изиграл все още последния си мач.
– За сериозен отбор или…?
– Той може да си позволи да подпише с всеки отбор. Всичко зависи от него.
– Той не е играл една година. Това сваля ли му цената?
– Бербатов, колкото и да си свали цената, пак е Бербатов. Все още има възможност да играе на високо ниво.
– Атрактивна дестинация ли е България за качествените чуждестранни футболисти?
– Не. Нас ни слагат заедно с Румъния. Места, които не са атрактивни за нито един футболист. Има няколко неща, които трябва да се вземат предвид. Имаше периоди, в които отборите, всключително Левски и ЦСКА, имаха проблеми с изплащането на заплатите. Закъсняване, забавяне. Това е лош имидж. След това всеки един футболист, който излезе от тези отбори, отива в друга страна и разказва страховити истории какво се е случвало в България. И като погледнем заплащането – в един от водещите ни клубове е на средно ниво за Европа. Дори по-ниско. Затова един футболист трябва да има друга причина, за да дойде в България.
– Случаят „Бурабия“. Знаете ли какво се случва и дали мениджъри му мътят главата, за да иска толкова настойчиво да напусне Левски?
– Имам информация, но не искам да влизам в детайли. Факт е, че футболистът има оферта от друг клуб. Нека ръководството на Левски да вземе най-правилното решение.
– Защо българските футболисти мразят бразилците?
– Защото те имат различно разбиране за футбола. Те не го приемат като работа, а като забавление. Докато нашите футболисти гледат на футбола като основна работа, с която си изкарват препитанието. Бразилците все още гледат на футбола като на игра, от която се забавляват и изкарват пари. За тях няма проблем, ако не станат шампиони. Разбирането за играта им е различно.
– Простихте ли на Георги Илиев-Майкъла за просташката атака срещу вас? Той ви беше атакувал за комисионни…
– Не беше за комисионни. Бях провокиран от две-три негови изречения, за които той не беше прав. Всичко е минало, но аз не збаравям хората, които са ми направили мръсно по някакъв начин. Защото това не е станало случайно.
– Имахте конфликт и с Гонзо, който влезе в съда и приключи във ваша полза…
– Приключи на първа инстанция. Аз спечелих. Сега им втора инстанция и в началото на декември може да има отговор.
– Доколко комисионните са голям проблем на футбола и колко души прибират такива по веригата? Има ли го това навсякъде по света?
– Това става като лавина. Преди беше почти невъзможно или единично, сега в момента е като вид лавина. Говоря за Европа, не само за България. Президенти и собственици на клубове трябва да имат много добър контрол върху тези хора. Защото всеки един скаут, който работи на малка заплата, си позволява да борави с информация, която след това е в негатив на клуба. Моят свет е всички собственици да имат различен поглед върху нещата. Различен от този, който им представят хората в клуба.
Отборите трябва да имат един външен поглед. Ако аз казвам, че всички журналисти в агенция БЛИЦ ми дават една информация, аз трябва да имам и външни хора, които да го потвърдят. Без да са обвързани с агенцията. Клубовете са затворени в черупката си и не допускат външна информация и не приемат. Превърнали са се в един вид секта. Казват: „Много е хубаво. Всичко е чудесно. Райска градина“. В един момент обаче отваряш вратата и виждаш за какво нещо става дума. Ту е работата на агентите – да подскажат тези неща, които са невидими за собствениците. Клубът трябва да получи от агента информация, до която иначе не може да достигне. Аз винаги съм казвал, че моят бизнес е жива материя. Всеки ден може нещо да се случи. Даден футболист днес не се продава или струва 2 млн. евро, но утре се скарва с директора или треньора и решават да го продават. Тази информация клубовете трябва да я получат по най-бързия начин. Така стават хубавите неща.
Вчера четох, че Ласло Кеслер е подписал с Астана и ще играе при Мъри Стоилов. Този футболист го предложих преди една година на Левски. Визитката му беше повече от отвратителна. Петима скаути обаче ми казаха, че този футболист става. Той не тренираше даже с първия си отбор, но играеше в националния отбор на Унгария и в най-важната им битка от квалификациите за европейско първенство. Обадих им се… Щом те не пожелаха да го вземат, значи не са успели да разпознаят качествата в Кеслер. Това е проблемът – хората, които работят в клуба, не са изпълнили задачата, за която са назначени.
– Ще се повтори ли рекорден трансфер от типа на тези на Бербатов и Стоичков при излизането им от България?
– Надявам се. Много млади момчета загатват за потенциал. Обаче – нека видим примерно ккво беше при Стоичков. Играеше в ЦСКА, но тогава трудно продавахме български футболисти навън. Тогава обаче в България имаше високо ниво футболисти, защото имаше конкуренция. Имаше добри футболисти.
Другият случай е Бербатов. На 19 години той притежаваше таланта, но го разви и на друго място. Имаме два тотално различни модела на реализиране – Стоичков и Бербатов.
Надявам се наистина някои български футболисти да повторят това, което двамата направиха, и дори да го задминат.
– С кои клубове е по-лесно да се работи – български или чуждестранни?
– С чуждите клубове е по-лесно. В България трудно се правят трансфери по простата причина, че в клубовете няма много подготвени хора, които да са наясно с материята. Никой не се е родил научен, но няма клуб, който да инвестира в кадрите си.
За мое голямо учудване преди година и половина направихме трансфер на Мишо Александров в Полша. Самият футболист беше изумен от клуба. Всеки един, който работеше в Легия, беше напълно наясно какво прави и каква е работата му. Организацията бе перфектна. От клуба и от страна на Лудогорец помогнаха толкова много, че приключихме цялата сделка за 24 часа. От уточняването на параметрите, през уточняване на личния му договор до представянето му. Всичко това стана в рамките на едно денонощие. Самият Александров, който беше и в Борусия (Дортмунд), остана приятно изненадан каква е организацията в Легия. Всички са млади хора, които владеят езици и са запознати с това, което правят. Няма го това, което е в България – „Чакай да се обадя на този. Той трябва да ми разреши“. Организацията е сред нещата, които куцат на нашите клубове. Разбира се има и много непрофесионалисти в големите клубове, но…
– Смятате ли, че някога българин ще бъде трансфериран в Реал или Барселона?
– Надявам се. Българските футболисти не отстъпват много по класа на чужденците. Да не забравяме, че в България, когато някой надигне глава, има трима-четирима, които му стъпват отгоре. И казват: „Този за колко ти го дават? Ела ще ти намерим по-евтин“. Тук проблемът е, че ние трябва да работим заедно. А тук всеки работи против тебе. Виждат кой футболист можеш да докараш и се опитват да те прескочат. Започват да търсят директно него, да правят комбинации. Останах разочарован от страшно много хора.
Ивайло КРАЧУНОВ
Юри СЛАВЧЕВ
