-
-
Преди около седмица описах какво предстои в първенството на България след изиграването на последния
[sociallocker id=5830]
26-и кръг от редовния сезон. Долу-горе се разясни главоблъсканицата с отборите, останали след 6-о място. Всичко това е вмъкнато в регламента за първенствата и турнирите през 2016 година и заема доста по обем място.
А ето какво място заема по обем
ситуацията с първата шестица
Втора фаза, точка А. „Отборите от първо до шесто място включително оформят група от шест отбора, които играят по два пъти при разменено гостуване всеки срещу всеки.“ Това е цялата информация за регламента, който всъщност касае по-вълнуващата част от футболния пейзаж. Толкова много е мислено за изпадащите, за баражите, за четвъртото място в евротурнирите, а за турнирните условия в първата шестица всичко е опростено до крайност. И защо не е включено сакралното изречение – в първата шестица точките от редовния сезон се делят на 2 и се редуцират наполовина.
Долу-горе, както разбирам нещата, гоним белгийския модел. Там онзи ден завърши редовният сезон в 30 кръга и на тези, които останаха в първата шестица, точките им ги разделиха наполовина. По една-единствена причина – да стане интересно. Така 12-те точки между Андерлехт и Шарльороа, съответно първи и шести, се трансформираха в 6. А головата разлика дори е занулена и се започва отначало. Защо това умно правило не се прилага в българското първенство, след като го изисква и най-елементарната логика и самата футболна философия. Само да не тръгне някой да ми прави обструкции с Кипър и Казахстан, моделите са коренно различни от нашия.
Неразделянето на точките на две, което при нас се прави единствено и само в услуга на лидера, на практика обезсмисля идеята с тези 10 допълнителни мача. С преднина от 15, 18 или дори 20 точки шампионът на България може да бъде известен 7 или 8 кръга предсрочно и два месеца да се играят контролни мачлета. Смешното и жалкото е, че дори при разделение на точките Лудогорец пак ще е сигурен шампион, но явно в БФС не могат и да си помислят да усложнят живота на хегемона. Защо да го правят и по този начин да намалят почивката на бразилските им звезди с няколко седмици!? Това вече е чисто слагачество в най-отблъскващи форми. Защо дори нелепата вероятност Лудогорец да загуби двата си оставащи мача с Левски и трите с ЦСКА трябва да бъде принизена и от така съставения регламент? Не е ли по-добре да им бъде осигурено малко притеснение, а не чак такъв безкраен комфорт?!
Да направим кратка историческа справка, което не е трудно, защото
Лудогорец тази година тръгва
в първи клас. Да, отборът е на близо седем силни години, в които един път стана шампион на Б група, а сега е пред шести триумф в елита. Само отбелязвам, че когато станаха шампиони на Б група през 2011-а, също се правиха някакви странни графици. Тогава Източната група започна в един състав от 12 отбора, междувременно Дунав Русе, Черноморец Балчик и Равда артисаха до края на есента и се направиха невъобразими корекции. Накрая едва се натамани някакво класиране, в което всеки от 9 оцелели отбора беше записал по 24 мача и така се определи първенецът.
Първите две елитни участия и титли на Лудогорец нямаха никакви допирателни с това, което се случва сега. И в двата случая през 2012 и 2013 година Лудогорец пресече първи финала буквално в последния момент. Първо изпревари ЦСКА след победа в директния мач за титлата, на следващата година се възползва от равенството на Славия на „Герена“. Така че и двата гранда си минаха по реда да изпият горчивата чаша. Предаването на властта не бе съвсем без съпротива, както сега изглежда. Хегемонията започна през 2014 година, когато Лудогорец завърши с 12 точки аванс или почти месец предсрочно с титлата. На следващата година авансът бе само 8, но и мачовете с 6 по-малко. А при последната пета титла разликата в точките спрямо Левски бе 14 отново в по-малкия формат от 32 мача. Точно тогава пуснаха бразилците да си ходят и авансът не набъбна до 20 пункта, както си беше и редно да се получи.
Точно в тези 3 години
Лудогорец уби напълно конкуренцията
по един особено жесток и мъчителен начин. И доста сходен. При началото на пролетния сезон преди година в първите си 5 мача Лудогорец направи 8 точки в повече от Левски, който уж се смяташе все още за претендент. Досущ по същия начин нещата се получиха и през тази студена пролет. Лудогорец 13, Левски 5, това е балансът от първите 5 мача, което означава че 60 процента от общата преднина в класирането досега е натрупана само за около 20 дни. Естествено, никой не е виновен на Левски или на ЦСКА, или на който и да било друг, че допуска такива сривове. Но това е картината. Това, което прави с лекота Лудогорец, преди се е подлагало на огромни съмнения. И когато това се случваше между ЦСКА и Левски, винаги се търсеше нещо гнило. Никой от загубилите не можеше да повярва, че е възможно в рамките на кратък период от време другият да спечели 8 точки в повече. Както изглежда, това вече дори не прави впечатление. Не е проблем на Лудогорец, а на конкуренцията, която е жалка и немощна. И не може да окаже никаква съпротива. И влизаме в клишетата, защо другите не се учат достатъчно добре, за да достигнат Лудогорец. Ами явно не могат да насмогнат с ученето, след като разликата, вместо да намалява, се увеличава, при това главоломно.
Като казах, главоломно съм намерил и сравнения, и примери с Европа. Това, което прави Лудогорец у нас, е срещано само на още две места. В Швейцария и Хърватска, избрал съм западни дестинации по цивилизационен принцип. Няма да давам примери с Казахстан и Молдова. В Швейцария Базел е шампион от 2010 година насам, тази година ще стане за осми път поред. В момента води с 14 точки аванс. От много години там първенството е с 10 отбора и 36 кръга с 4 мача всеки срещу всеки. Базел е на 124 години, клуб с огромни традиции. Почти няма швейцарски национал, който да не е от школата на този клуб или да не е преминал оттам. Достатъчно е да се споменат само Шакири, Джака, Инлер, Щрелер, двамата Фрай, Зомер.
Динамо Загреб е шампион на Хърватска от 2006 година насам. Ако Ивайло Петев се справи добре, ще сложат във витрината си 12-а поредна купа. През този сезон обаче им бе направен жесток комплот от страна на триото Риека, Хайдук и Осиек и поне засега титлата е мираж. Небезизвестният Зоран Мамич ще трябва доста да се поизпоти, за да спаси положението. Ако Риека удържи фронта, ще даде добър пример за отбори, които искат да се преборят с доминацията. Като стана дума за доминацията на Динамо, е добре да се припомни, че те са ставали шампиони и с 32 точки аванс. Което всъщност е предстоящо и у нас при седмата или осмата титла на Лудогорец.
Ако приемем, че Динамо Загреб е приемник на ХАШК Граджански, то този клуб е на 106 години. Само за последните 10 години Динамо има експортни трансфери за над 200 милиона евро. Имената ги знае целият свят – Манджукич, Вида, Олич, Модрич, Ковачич, Брозович, Бадел, Вършалко, Пиаца… Това на практика е националният отбор на Хърватска за следващите поне 5-6 години.
И в случая с Базел, и в този с Динамо се вижда, че ползата за местния футбол е несравнима с тази от Лудогорец. И все пак и тяхната доминация вреди на развитието на футбола в държавите им, защото публиката не обича предварително изиграни мачове. А при нас всичките са изиграни предварително, след като още отсега всеки, който поне мъничко разбира от футбол, може да състави класирането за следващия сезон и да излъчи шампиона.
Слабо или добро, всеки пишман анализатор да си твърди каквото поиска за българското първенство, фактите обаче са безспорни и не подлежат на друга трактовка. Без поне два равностойни коня на хиподрума няма как да има добро състезание. А личните интереси всеки си ги защитава, както намери за добре. Особено когато има и услужлива администрация на своя страна.
Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
Снимка: nsb.bg
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]
