-
-
Когато човек види заглавие от типа „РБ Лайпциг не отстъпва от цената на Наби Кейта – 70 милиона лири“ или „Бонучи ще струва на Челси не по-малко от 65 милиона лири“ и му идва да спре да се интересува от футбол.
Да се ориентира към спортове като кърлинг или боулинг, към футбола на махленското игрище – там, където нещата се случват естествено.
В разгара на лятото, такива заглавия ще четем много.
В историята на английския футбол изкуството на трансфера вече превали един век. Първият такъв за трицифрена сума е от 1893-а.
Тогава Астън Вила плаща 100 английски лири за Уили Гроувс, един шотландски нападател, считан за любимец на публиката в съседния Уест Бромич. Мустакатият играч впечатлил Вила със силна игра за УБА срещу този тим на финала за Купата на ФА през 1892-ра.
Клубовете се скарват, въпреки достолепието на епохата и нравите във Великобритания в края на 19-и век. Футболната асоциация се намесила, та глобила Вила със сумата, защото се опитали да вземат Уили без разрешение от УБА. С две думи – шашава работа. 100 лири тогава били сериозни пари, да уточним.
Гроувс (пети отдясно наляво на снимката горе) останал една година във Вила, станал шампион, но след това се върнал на Север в Шотландия.
Първи голям трансфер – и ето, успешен. Взимаш стопаундов нападател, той ти носи титлата.
Но за да стигнем до днешната ситуация, в която бърз поглед на топ 10 от трансферите в историята на Англия са на обща стойност 541 милиона лири (плюс минус някой милион), траекторията на сделките за играчи във футбола в неговата родина е прелюбопитна.
Това не е просто търговия. Да вземеш качествен играч, да се похвалиш с финансовите си възможности и статут – достатъчно голям, че звездата да дойде при теб, а и да изпревариш конкурент за нея… Това си е наука.
За Уили Гроувс не бяхте чували. Обзалагаме се, че и за Алфред Комънс не сте.
Инсайд е позиция във футбола, която днес не съществува. На бариерата между 19-и ии 20-и век е била ключова. Алф бил добър инсайд, станал шампион със Съндърланд (първият за новия милениум, 1901 г.), след което бил в основата на силния тим на Шефийлд Юнайтед за спечелването на Купата на ФА година по-късно.
През 1905 г. Мидълзбро извадил 1000 лири за неговия трансфер, а Комънс – тогава на 25, бил в разцвета на силите си. Та този Алфи е първият, който струва 4-цифрена сума в английския футбол.
Излишно е да припомняме кога са създадени първите клубове у нас… Доста след времето, в което английски клубове са правили сделки за космически за епохата пари.
Минават 23 години, докато 4 стане 5.
Арсенал – добрият стар Арсенал, който днес се тресе от обвинения на феновете, че босовете не харчат достатъчно, за да са на ниво шампион и доминант в Европа, вади 10 890 лири за Дейвид Джак. Той е голяма фигура в онези години.
Играе 8 сезона за отбора от родния си град – Болтън, като става първият футболист, вкарал гол на „Уембли“ – при 2:0 на финала за Купата на ФА през 1923-а срещу Уест Хем. Преди това, по пътя към големия двубой, Джак бележи за победите с 1:0 във всеки рунд, с които Болтън пълзи към трофея!
След геройствата си в първия двубой на „Уембли“, Дейвид печели купата още веднъж, а през 1928-а големият Хърбърт Чапмън решава, че му трябва в неговия набиращ сила Арсенал. Преговорите вървят в бар на лондонски хотел, където легендарният мениджър на „артилеристите“ използва коварна тактика.
Келнерът е „хванат играч“ и по сигнали на Чапмън носи нови и нови чаши с джин и тоник на преговарящите страни. Но трикът е, че в тези на Хърбърт няма джин…
Така хората от Болтън, порядъчно пияни, се съгласяват и останалото е история. Джак и Арсенал печелят три титли за четири години в началото на 30-те.
10 000 лири за играч. Лудост. Така реагират медиите, тогава доста резервирани към футбола като цяло. „Играта на простолюдието“ започва да излиза от контрол, как така за един човек се броят такива пари?
Добре, че 60-те години са друго време и заглавията са далеч по-умерени, когато Манчестър Юнайтед връща на Острова Денис Лоу от Торино за 115 000 лири.
Това е първият 6-цифрен трансфер. Шотландецът е голямо име, а в следващото десетилетие се оказва, че си е струвал всяко пени. Около него, Боби Чарлтън и Джордж Бест, сър Мат Бъзби изгражда голям отбор, станал шампион на Англия и Европа.
И тази сделка има своите куриозни историйки. Лоу, заедно с друг британец – Джо Бейкър, са звездите и атракцията в тима на Торино. Но не върви… През януари 1962-ра двамата правят зрелищна катастрофа в центъра на града, след като Бейкър влиза в насрещното движение (ясно защо – обратен волан, обратни ленти, пусти европейци). Джо едва не загива, а Лоу е с травми по краката и главата.
През април се връща на терена, но го гонят още в първия мач срещу Наполи. Оказва се, че собственият му треньор Бенямино Сантос е навил рефера да го отстрани от терена – клубът си търси причина да се отърве от скъпия и своенравен шотландец, който и не показва кой знае какво на терена.
На следващия ден Денис разбира, че е продаден на Юнайтед, което приема – въпреки че и играл в Сити, откъдето отива в Торино. Но докато стяга багажа за добре познатия му Манчестър, шефовете носят нов договор – с Ювентус!
Трансферът в Юнайтед се случва, така е най-добре за всички. Пада още един рекорд, сумата е вече не с пет, а с шест цифри.
И един любопитен детайл. През същата година Джими Грийвз преминава от Милан в Тотнъм за 99 999 лири. Мениджърът Бил Никълсън – друг огромен колорит и име в играта, решава да направи психологическия трик, за да спести напрежението върху играча, че е първият „100-хиляден футболист“.
Мда.. Светът се променя. Стойностите във футбола – също.
През февруари 1979-а стаята за пресата на стадиона на Нотингам Форест е претъпката. Репортерите искат да видят събитието на годината. На века.
Тревър Френсис е новото попълнение на шампиона на Англия, преминаващ от Бирмингам за 1 180 000 лири. Първият милионен трансфер на Британия! И докато треската преминава в бутане, суетене, шумотевица, пристига човекът, отговорен за сделката.
Брайън Хауърд Клъф се появява и всички остават със зяпнала уста. Шок!
Вместо в официален костюм и тържествено притеснен от големия ден, Клъфи нахълтва в стаята по анцуг и с ракетата си за скуош в ръка. „Взех я, за да го прасна по главата, ако реши да се откаже да подпише“, изстрелва култовият мениджър, намигайки на Френсис.
Англия се хили на Клъф и неговото неподражаемо чувство за хумор, но разкрива и неговите трикове. Не само това е опит да свали напрежението.
Той също се бори до последно сумата да е 999 999 лири, за да не увисне тежестта от милиона върху играча. Но законите вече са други и с начисленията за Футболната лига и данъците, трансферът е за 1,18 милиона.
Един милион? Та само този гол струва толкова! Ако не го бе вкарал ли?
Клъфи коментира след мача с ледена физиономия: „Ако беше пропуснал от тази позиция, щях да го пратя под наем в Честърфийлд!“.
До появата на Висшата лига през 1993-а, рекордът седи на много ниски коти. Брайън Робсън подписва на терена на „Олд Трафорд“ (друг култов момент) през 1981-ва за 1,5 милиона лири. Докато в Европа се плащат по 10 милиона долара за Диего Марадона, 6-7 милиона за Лотар Матеус, Марко ван Бастен и Рууд Гулит, английските клубове кротуват.
Чак пред 1995-а Манчестър Юнайтед дава първият залп от военните действия, които днес станаха зловещо замеряне с пари.
7 милиона лири за Анди Коул от Нюкасъл! Месеци по-късно Ливърпул даде 8,5 милиона за Стан Колимор от Нотингам, като и двамата вкараха по над 100 гола във Висшата лига (Стан не само за „червените“).
Но кога отвориха следващата графа за още една цифра?
Беше в един юлски ден на 1996-а, малко след Евро 96. 15 000 джордита се стекоха пред кметството в дъжда, за да посрещнат Алън Шиърър, техния герой. Нюкасъл плати за него 15 милиона лири на Блекбърн и за първи път английски отбор купи играч за 8-цифрена сума.
Дали си ги струваше? Глупав въпрос.
Човекът беше машина за голове, като рекордът му още не е, а нищо чудно и никога да не бъде подобрен (260 шампионатни попадения).
И така… През личности като Анхел ди Мария, Кевин де Бройне или Рахийм Стърлинг (и тримата са в топ 10 по платени суми днес), стигнахме до Пол Погба. Цената му официално е 89,25 милиона лири, но спекулации, а и информации от Италия сочат, че с добавките, бонусите (а доста от тях вече се изплащат заради изиграни мачове и трофеи в първия му сезон), Погба ще докосне 100 милиона лири.
Други времена, знаем. Онези на 100-те лири, които Вила се принуди да плати за Уили Гроувс, са някъде на една Слънчева система разстояние.
Като във филм, футболът днес работи с други цифри.
И понякога ти се иска да захвърлиш вестника, в който си прочел, че някой 30-годишен централен защитник струва толкова, колкото великани като Клъф не са и мечтали да изхарчат за няколко живота.
Източник: sportinglife.bg
