-
-
Легендата на ЦСКА Аспарух Никодимов коментира пред БЛИЦ СПОРТ състоянието на настоящия тим, ЦСКА 1948, избухналия диспут между Бербатов и феновете, националния отбор, както и младата вълна треньори. Върнахме се малко и назад във времето, когато той беше на няколко пъти начело на „червените”.
„Въпреки че в момента съм на морето и си почивам, следя какво се случва в ЦСКА. Тимът, да чукна на дърво, се представя отлично в контролите, което ми дава вяра, че през новия сезон ще имаме реален шанс да атакуваме титлата. Лудогорец обаче също ще направи някои корекции в състава си и се очертава доста интересна битка на върха.
Жалко, че ЦСКА не беше допуснат до Европа. Негативите са най-вече финансови и свързани със селекцията. Защото ако бяхме участвали в евротурнирите, щяхме да привлечем повече футболисти. Но все пак има и положителна страна – отборът ще бъде необременен и ще се съсредоточи изцяло върху първенството и атаката на титлата. Дали наистина сме готови за нея, ще разберем някъде след шестия или седмия кръг”, смята Паро.
„Не знам защо продължава да се дискутира кое е истинското ЦСКА. Ами за мен е това, което е на „Армията”, където са музеят и безкрайните спечелени купи. ЦСКА 1948? Това е несериозно. Просто този клуб няма нищо общо с ЦСКА. Забележете къде са повечето фенове. Доста по-голяма част от тях подкрепят отбора, който играе в Борисовата градина. И мисля, че няма защо повече да дълбаем по тази тема. Излишно е!”, категоричен е Никодимов.
„Четох декларацията на феновете, четох и интервюто на Бербатов. Вижте, аз ще споделя собственото си мнение. Нека нашите привърженици, които безкрайно много уважавам, да не се сърдят на Митко. Той е в Берое не заради самия клуб, а защото там треньори са неговите най-верни приятели – Томаш, Мирчев и Кючуков. Те са заедно от деца. Поради тази причина Бербатов предпочете да тренира с тях. Според мен няма да избързва да подписва договор, тъй като ще чака до последния момент да си намери клуб зад граница. Аз съм сигурен, че Митко не е забравил, че е тръгнал в професионалния футбол от ЦСКА. Що се отнася до това защо през зимата е потренирал един-два пъти с ЦСКА 1948, той много добре го обясни в интервюто си”, твърди Паро, след което поговорихме и за националния отбор.
„Има подем при Хубчев. Той е сериозно момче. Не се съобразява с този или онзи, дава път на младите. Нямаме обаче достатъчно класни играчи, които да теглят отбора. Липсва качеството сред футболистите. Така че задачата на треньора е доста трудна. А и за капак попаднахме във възможно най-тежката квалификационна група”, заяви Никодимов, който следи и развитието на младите треньори у нас.
„Има хляб в някои от тях и аз не надявам те да развият потенциала си. Най-много изпъкват Веселин Великов и Александър Томаш. Веско направи истинско чудо в Дунав. Хвана отбора от долните дивизии, вкара го в „А” група и го заведе до четвъртото място и участие в евротурнирите. Томаш пък тръгна силно във Верея и сега се надявам да стори същото и в Берое. Сега обаче ще става по-трудно за тях, защото летвата е по-високо вдигната. Но аз вярвам, че ще успеят. Много е важно треньорът да е попаднал в стабилна обстановка. Има ли финансови проблеми, става страшно. Така беше през пролетта във Верея, когато Томаш трябваше да се справя с този голям проблем – да кара футболистите да играят, след като те не са взимали дълго време заплати. В такива моменти е нужно да си психолог. Ама колкото и да си психолог, когато се прибереш вкъщи, трябва да можеш да оставиш нещо на масата и в хладилника, нали?! Сещам се за периода, когато бях треньор на Берое. По едно време нямаше пари, нямаше премии. Налагаше ми се да вадя моя джоб и да давам на някои играчи. Моке все идваше при мен, вдигаше рамене и викаше: „Мосю, няма пари, няма ядене!”. И аз какво да го правя – ето ти 20, ето ти 50 лева”, спомня си Никодимов, който прави фурор с ЦСКА като треньор в началото на 80-те години.
„Бяха чудесни години – титли, евротурнири, полуфинал за КЕШ, отстраняване на редица силни отбори и най-вече Нотингам и Ливърпул. Но, знаете ли, това остава в историята. Човек не бива да лежи на стари лаври.
Най-тежък като треньор в ЦСКА беше последният ми период – през есента на 2001 година. Незнайно защо след края на есенния полусезон се стигна до раздялата ми в клуба, макар че имахме шансове за титлата и се представихме добре в Европа, отстранявайки Шахтьор (Донецк). Всъщност, аз имах съмнения относно причината за прекратяване на договора ми. Тогава около Васил Божков витаеха хора, които пречеха на отбора. Знаете ли какво шушукаха: Какво като сме отстранили Шахтьор, важното било да бием Левски, а ние не сме го направили. Освен това имаше и играчи, които предадоха ЦСКА в някои мачове. Даже имам съмнения и до днес, че някои направиха това и във въпросното вечно дерби. Един от тях – Мичо Вранеш, помните ли го, онзи, дето играеше ляв бек, цяла година му лекувахме един мазол…
Ама както и да е. Минали истории. Важното е днес в ЦСКА да няма такива играчи. Да има качество и най-вече колектив. Стискам палци и желая от все сърце шампионски сезон на момчетата и треньорския щаб”, завърши Аспарух Никодимов.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
