Порточанов и златният дъжд за Нефтохимик.

0
- -

Въпросът с бюджетите на футболните клубове винаги е бил актуален. През миналия сезон в А група ПФК Нефтохимик изразходва около 2,7 милиона лева. Любопитен е факта все пак кога „шейховете“ са имали най-висок бюджет в своята история. По времето на Митко Събев в периода 2001 – 2009 година парите варираха в границите от 2,5 до 6 милиона лева. Реално най-висок беше бюджетът през 2003 година, когато разходната част достигна 6 милиона за един сезон. В тази сума обаче се включват и парите, които се отделяха за ДЮШ, както и за ремонт и поддръжка на стадион Нефтохимик. По времето на Николай Филипов годишната база на разходи е около 1,2 милиона лева сумарно. В историята на клуба обаче има един период, който може да се смята за златен. Това е ерата на Порточанов.Парите разбира се не бяха негови, а на държавния тогава Нефтохим. След като влиза в А група през 1994 година над отбора се изсипва златен дъжд. Тогава държавата е в в тежка криза, но бургаският клуб не усеща нищо. Създава се и специално дружество Нефтохимик ООД, което се занимава с дистрибуция и търговия с горива. През него преминават солидни средства, които се изсипват в бюджета на дружеството. Отделно ръководство на комбината осигурява тлъсти субсидии. Върхът е през 1995-1996 година. Тогава на месец от завода се превеждат по 300 хиляди марки, което прави годишен бюджет от 3,6 милиона марки. Отделно са парите от търговската фирма. За сравнение през този период най-богати другите отбора са ЦСКА и Славия, които обаче разполагат с не повече от 2,5-3 милиона марки на година. Преизчислено по сегашните стандарти и инфлационни индекси означава, че в днешно време парите биха се равнявали на 15-18 милиона лева на година. Става въпрос за едно сравнение на база покупателна способност и сила на валутите.
Футболистите в бургаския клуб не получават високи заплати, но вземат бомбастични премии. При разгромната победа над Левски с 5 на 1 през зимата на 1995 година Порточанов раздава по 5000 марки на калпак. През този период средната заплата в страната е 40-50 марки на месец. Дори и при рутинни победи над скромни съперници се плащат бонуси в размер на минимиум 500 марки. Тогава се осигуриха и средствата за генерален ремонт на стадион Нефтохимик и той е построен на 95 процента във вида, в който е в момента. Превръща се в най-модерното спортно съоръжение в България. Левът като валута върви в неудържима спирала на девалвация и заради това всичко се изчислява в конвертируема валута каквато е германската марка, както и щатския долар. Еврото още не е въведено, а валутния борд ще бъде стартиран след няколко години.
Приказката обаче свършва през 1997 година. Тогава на власт идва правителството на Иван Костов. Сменя се ръководството на завода, а Костов забранява да се дават пари за футболния клуб. След три години мъки и битка в Нефтохомик идва Митко Събев.