-
-
По принцип спортните клубове и спортните хора винаги твърдят, че парите не достигат, липсват спонсори, държавата и общината не дават достатъчно и т.н. В действителност обаче нещата не стоят точно така. Поне в Бургас. Анализът показва, че в момента на територията на града действат над 120 спортни клуба. По-голямата част от тях получават и общинска субсидия. За 2017 година тя е в размер на 1 милион лева. Отделно, над 200 хиляди лева има заделени за организация и домакинства на спортни състезания в Бургас, както и близо толкова пари за резервен фонд.
Това са гарантирани средства, които клубовете ще получат. Част от тях вземат пари и от спортния тотализатор. Става въпрос за средства, които се преразпределят по определена от държавата схема. Тези пари обаче получават основно олимпийски спортове като плуване, лека атлетика, бокс, щанги, борба и др.
Основните приходи на клубовете обаче идват от таксите. Някои от тях имат и спонсори, но месечните такси са тези, които осигуряват бюджета. В момента най-евтино взима ДФК „Звездичка“, който иска между 20 и 30 лева на месец. Там има над 1000 деца, което прави на месец минимум 20 хиляди лева приход. На годишна база сумата е 240 хиляди лева. Само от такси. Отделно, клубът има и редица спонсори, които осигуряват и пари, екипировка и консумативи.
Таксите за самите клубове достигат и до 500 лева на месец. Толкова трябва да се плати за тренировки по тенис. Средната цена е около 50-60 лева. В спортове като художествена гимнастика се плащат по 70-80 лева на месец. Родителите на децата купуват и екипи, плащат пътните разходи и престоя по време на състезания, като финансират и евентуални подготвителни лагери. По този начин парите, които влизат в клуба, остават чисто за ръководство и треньори.
В последната година Община Бургас обаче въведе наеми за ползване на спортните обекти, което удари най-силно именно клубовете по художествена гимнастика. В някои случайаи се стига и до 1600-2000 лева на месец, което на година прави близо 24 хиляди лева само по това разходно перо. Все пак желаещите да тренират този спорт са много, а родителите щедро дават пари за своите възпитанички да стават здрави, красиви и грациозни.
Плувните клубове таксуват тренировките от 55 до 70 лева на месец. За тази година ПК „Бриз“ ще получи и най-голяма субсидия от Община Бургас. Става въпрос за сума в рамките на близо 50 хиляди лева. Клубът има и над 120 деца, като получава пари и от тотализатора. Това го прави един от най-стабилните финансово не само в Бургас, но може би и в цялата страна. Другите три клуба също имат солидна членска маса и прибират добри пари под формата на такси и субсидии.
Много силно е застъпено и присъствието на т.нар. бойни спортове. Справката показва, че над 3000 души в момента тренират активно карате, кикбокс, айкидо и други разновидности. Таксите са от 40 до 60 лева, но отново се плаща допълнително за екипи, пътни разходи и всичко необходимо. Като финанси в това отношение изключение прави СК „Самурай“, който не прибира такси. Клубът обаче е напълно обезпечен от силна икономическа групировка със солидни позиции във всички дялове на българската икономика. Така се формира годишен бюджет, който именно групировката обезпечава. Много силно перо за самите бойни клубове е и организацията на състезания в Бургас. Не е тайна, че при тях има практика да се плаща входна такса за всеки един участник в дадено първенство. Тя варира от 8 до 15 лева на човек в дисциплина. Едно държавно първенство е форум, на който участват поне 400 състезатели. Лесно може да се направи сметка колко пари могат да се прибират по този начин. Обикновено сумата се дели между федерацията и клуба домакин. Разбира се, част от нея отива и за организация, съдийски хонорари и други разходи. Дори и така обаче, парите са добри.
Тенисът е спорт, който акумулира много средства, но като цяло той няма такава масовост и се практикува от по-отбрани хора или от деца, чиито родители имат средства да покриват големите разходи. В града има вече доста солидна база и кортове, които обаче не се използват ефективно и с необходимото качество.
В града има и клубове, които наистина не вземат такси за тренировки. Такива са например клубовете по борба. Там състезателите не плащат нищо, за да тренират. Има обаче и малка уловка. По-голямата част от тях са ученици от спортното училище, което осигурява храна, екипи, медикаменти и дори лагери през годината. По този начин голяма част от разходите се покриват с държавни пари. Отделно федерацията по борба има и най-големия бюджет в България. За миналата година тя получи над 3 милиона лева субсидия от държавата. Част от тези пари отиват и по клубовете под различни форми. Пари идват и от тотализатора, както и от Общината, която ежегодно инжектира различни суми, в зависимост от актуалните точки на клубовете. Същото важи и за спортове като бокс и щанги, където също не се плащат такси за тренировки. Голяма част от клубовете обаче вземат такива и въртят нелоши обороти. В това число може да добавим и спортни центрове за културизъм, фитнес зали, зали за аеробика, тае-бо, дори и йога. Там се реализират отлични приходи. В бизнеса може да се добави и дори и търговията с хранителни добавки и медикаменти.
При футбола положението е малко по-различно.
Сега парите за футбол в града на годишна база са около 3 милиона лева. Сумата е действително малка и недостатъчна, но това са реалностите. Логично е най-високият бюджет в града да има ПФК „Нефтохимик“. Става въпрос за сума в рамките на 2,1 – 2,3 милиона лева. Средствата се осигуряват най-вече от клубния президент Павел Бошнаков и неговата верига от фирми. Има и редица по-малки спонсори, които дават пари в рамките на 30-60 хиляди лева годишно. Отделно, през този сезон Община Бургас осигури още 300 хиляди лева, като половината от тях бяха за увеличение на капитала на дружеството. В него в момента Община Бургас държи 51 процента, Бошнаков има 42 процента, а за СНЦ „Нефтохимик“ остават 8 процента. Нормално е бюджетът на клуба да е най-висок в целия регион, при положение че представителният отбор играе в „А“ група. През миналата година, когато играеше в „Б“ група, клубът изхарчи около 1 милион лева. В детско-юношеската школа на клуба не се плащат такси от миналото лято. Това стана по предложение на тогавашния изпълнителен директор Пламен Михов. Тази практика продължава и сега. Самите такси преди това бяха в размер на 30 лева на месец. Сумата не е голяма, като се сравни със София. Там клубове като ДИТ и „Лъвчетата“ вземат по 100 лева на месец.
В града има, разбира се, и редица други футболни отбори и школи. С най-големи амбиции са „Черноморец 1919“ и „Локомотив“ Бургас. Двата отбора са и преки конкуренти за влизане във „В“ група, спорейки в „А“ областна дивизия. „Черноморец 1919“ се появи през миналото лято след серия от скандали. Негов идеолог е Тома Томов, който е собственик на бургаската фирма за спортна екипировка ТОМИ. Томов е и бивш президент на „Черноморец“ в периода 1989 – 1994 година. Той, заедно с ветерани като Златко Янков, Тодор Райков, Валентин Делиминков и др., решиха да възродят славата на марката „Черноморец“. Клубът беше сформиран в движение, но вече има доста добра школа и представителен тим, който обаче играе на приливи и отливи. Бюджетът на клуба е около 200 хиляди лева годишно. Парите се осигуряват от Вагоноремонтния завод и клиниката „Лайф Хоспитал“, чийто шеф Спасимир Иванов е запален футболен фен. ДЮШ на клуба реално е старата школа на ПСФК „Черноморец“, която вече не съществува. През миналата година самата школа получи около 100 хиляди лева от Община Бургас. През тази година средствата трябва да постъпят и по сметките на футболния клуб „Черноморец 1919“. Силни са школите и на „Звездичка“, за която вече писахме, „Бургас спорт“, „Албион спорт“, „Чайка“, „Бъдеще“ и др. Отскоро работи и възроденият „Локомотив“ Бургас, който има солиден спонсор, осигуряващ му по 120 хиляди лева на година.
Оказва се, че в спорта на града под различни форми се въртят над 10 милиона лева на година. Част от клубовете развиват истински бизнес, от който се печелят добри пари. Има и такива, които едва оцеляват. Като цяло обаче спортният бизнес е на мода в последните години.
Реално обаче липсва маркетингова стратегия в повечето клубове. Разчита се на такси, общински субсидии и някой епизодичен спонсор. Не се налагат определени брандове, не се използват достатъчно средства за реклама и медийно разпространение. В редица европейски страни в спортните клубове се плаща и членски внос, продават се сувенири и екипи с логото на организацията, както и входни билети по време на състезанията. В Бургас, а и като цяло в България тази стратегия не се прилага.
Въпреки това, спортът остава доходоносен бизнес за мнозина. В Бургас в него са заети над 500 души под различни форми и ангажименти. Това е колкото едно средноголямо предприятие, примерно с мащабите на завод „Кроношпан“, дори и по-крупно.
Липсата на иновативни идеи и маркетингови стратегии обаче спъват много сериозно развитието на самите спортове и клубове. Една от посоките, в която те могат да получат тласък и медийното разпространение, е използването на технологиите. Някои клубове имат вече собствени сайтове, но повечето – не. Което е непростимо и демодирано в условията на 21 век.
Сайтът е най-важният елемент на спортния маркетинг и основата, върху която се градят всички успехи. Той е витрината, магазинът, мястото за новини и мястото за общуване с феновете. Благодарение на мрежата, клубовете могат да общуват директно със своите фенове. Сайтът трябва да е богат на новини, снимки, истории за клуба, интервюта с играчи, ръководство, любопитна информация и т.н. Той трябва да задоволи жаждата на феновете за информация за техния клуб, която за щастие никога не пресъхва.
Социалните мрежи са втората революция на нашето време от гледна точка на маркетинга. Те дават възможност за много по-близка връзка и общуване с феновете. Можем да видим точно кои са нашите фенове, как изглеждат, какво работят, какво друго харесват и т.н. Маркетингът е толкова по-ефективен, колкото по-добре познаваме феновете си и колкото по-близка е връзката ни с тях. Отборът съществува заради тях, да ги радва, те да идват на стадиона, те да си купуват фенски артикули и т.н. Социалните мрежи ни дават точно това – да се изгради много близка връзка с феновете.
Трябва да има профили във фейсбук, но не трябва да се подценяват и останалите социални мрежи, защото феновете ги използват и ако искаме да сме близо до тях, трябва да присъстваме и там. Без присъствие в социалните мрежи е невъзможно да се прави ефективен съвременен спортен маркетинг. Каналът в Youtube.com e много важен, но се пропуска. Чрез видео канала всеки фен може да следи много по-отблизо своя отбор, дори и когато няма физическа възможност. Това е страхотен шанс феновете и зрителите е да видят своите любимци направо на една ръка разстояние и то в различни и много по-естествени ситуации. Това иска всеки фен – да е близо до отбора си и да опознае много по-добре хората, за които ще стиска палци през уикенда. А колкото повече опознаваш нещо, толкова повече го обикваш, а след това и го подкрепяш – физически, емоционално, финансово и наследствено.Тези стратегии са все още далече от повечето клубове, макар че вече има и някои изключения. Факт е обаче, че спортът вече е повече бизнес, отколкото емоция и така е в целия свят.
Източник: Черноморски фар
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
