-
-
Президентът на Витоша (Бистрица) Сергей Ташков рядко може да бъде открит по страниците на електронните или печатни медии. Трудно ще го видите и на малкия екран. Благодетелят на бистричани изцяло се е отдал на своята страст – футбола, и макар изключително силна, не се е оставил да бъде заслепен от нея. Здраво стъпил на земята, вперил поглед далеч във времето напред, Ташков помага на клуба постепенно да развие своя собствена идентичност, която да го отличава от всеки друг в България. Какво е за него „Семейството на Витоша“, колко силна е любовта му към най-великата игра и ФК Витоша, какви са плановете му за школата и кой е ключът към успеха, президентът все пак склонява да разкрие пред официалния сайт на клуба ден след победата над Септември (София).
– Г-н Ташков, рядко се появявате в медийното пространство. Защо?
– Не мисля, че е нужно да го правя. Не изпитвам необходимост да се шуми излишно около мен, да съм център на внимание и пр. Предпочитам да работя на спокойствие и да съдействам на клуба да реализира целите, които сме си поставили.
– А те са?
– На първо място да развием школата на Витоша. Това е дългосрочната ни цел. Но за да я реализираме, преди това трябва много други неща да се случат. Започнахме постепенно да подобряваме и разширяваме базата, да предлагаме по-добри условия за подготовка на младите кадри и най-важното – да променим подхода и като цяло манталитета на клуба.
– Да се превърне в „Семейството на Витоша“, това ли визирате?
– Точно така. Ние не сме Левски, ЦСКА или някой друг от водещите клубове у нас. Не можем да се сравняваме дори и с някои от конкурентите ни във Втора лига, когато говорим за базата, с която разполагаме, и децата, които тренират при нас. Това, с което ние можем и искаме да задържим нашите кадри, е отношението към тях, възможността да се развиват в една друга, по-различна от типично футболната обстановка. Атмосфера, в която всичко е подчинено на дългосрочната цел, работи се на спокойствие, не се търсят резултати на мига, липсват интригите и царят добрите, приятелските взаимоотношения.
– Не звучи ли това твърде идеалистично, като се има предвид родната действителност? Не мислите ли, че в един момент самата система ще ви пречупи?
– Да ме пречупи? Не, напротив. Този клуб аз чувствам като свое дете. Свързан съм с него повече от 20 години. Бил съм първо футболист, след това какво ли още не – в един момент бях и треньор, и администратор, и президент. Няма как с лека ръка да се откажа. Аз се познавам много добре, наясно съм какво искам и знам как да го постигна.
– За толкова години обаче няма начин да не е имало момент, в който да ви се е искало да захвърлите всичко? Били ли сте на ръба?
– О, да, разбира се. Може би, ако не се бе появил Костадин Ангелов, щях да зарежа всичко. Но за радост, сега нещата се развиват повече от добре. Като гледам отстрани как се увеличава броят на децата, които тренират, как се подобрява базата и как се представя първият отбор, няма как да не се чувствам истински щастлив. Точно това ме кара да приемам и по-леко и множеството трудности, които срещаме, когато говорим за базата ни. Ние сме единственият клуб във Втора лига, който плаща наем за своя стадион, въпреки че инвестира толкова много средства в него и от година на година подобрява условията не само за трениращите и работещите там, но и за феновете, които идват на домакинските ни двубои. Сходна е и ситуацията с терена, който ползваме до летището. Поставяме здравите основи на нещо много хубаво, нещо, което ще остане и за бъдещите поколения, но въпреки това не навсякъде срещаме разбиране.
– На какво отдавате този възход в редиците на Витоша?
– Най-вече на добрия колектив, който заформи треньорското ръководство. Нека го кажа така – в тима бяха оставени само читави хора. Хора, с които можем да се разберем само с „мъжка дума“. А тя е най-важна за мен. Да, имало е случаи, в които това ми е изигравало лоша шега, доверявал съм се на определени хора – дали футболисти, треньори, или ръководители, няма значение, които са ме разочаровали, но въпреки това аз разчитам най-вече на съвестта и отношението на хората.
– Всички футболисти и треньори, с които сме говорили до момента, казват, че за първи път попадат в толкова спокойна обстановка? Откъде това търпение и липса на напрежение? Не ви ли се иска на почивката или след мача да влезете в съблекалнята и да си кажете тежката дума?
– Бил съм и от двете страни – и футболист, и ръководител, и знам кое е правилно и кое – не. Ако имам някакви забележки, коментари или препоръки, ще се обадя на Ангелов и на четири очи ще му кажа това, което имам. Мога да дам съвет или мнение, но не и да се меся в работата му или пък да коментирам каквото и да е било пред играчите.
– Този сезон отборът е една от приятните изненади във Втора професионална лига? В последния кръг бяха взети важни три точки срещу Септември (София), с когото се изравнихте на втората позиция, а дистанцията до лидера Етър е само три точки. В отбора избягват да коментират една евентуална промоция в елита, но все пак, ако изскочи такава възможност, ще държите ли отборът да опита късмета си?
– Вижте, и по-рано казах, че ние мислим в дългосрочен план. Основната ни цел е да развием школата на клуба. В момента вече, като прибавим и училищата, с които работим съвместно, имаме над 200 деца. Искаме да им дадем възможност да се развият, да пробият в мъжкия футбол и да реализират впоследствие потенциала си на по-високо ниво. Ние нямаме възможност, а дори и да имахме, не бихме искали да изсипем маса пари за хора, които ще дойдат при нас просто за да прибират няколко месеца заплатата си и след това да си тръгнат. Това са пари на вятъра, които е в пъти по-добре да инвестираме в школата. Искаме хора, които, от една страна, да се развиват, а от друга, с поведението си сами да допринасят за развитието на клуба. Колкото до това какво ще правим, ако стигнем бараж – ще го играем, разбира се. Ако го спечелим, ще видим каква е ситуацията. Безсмислено е да сме в Първа лига, ако не можем да играем домакинските си мачове у дома. Ако все пак нещата се развият така, че от есента сме в елита, драстични промени в отбора няма да има. Запазихме миналата година ядрото на състава, ще го запазим и тази. При най-добрите ще играят тези, които са си спечелили правото отборът да бъде там. Няма да им го отнемем. Болни амбиции нямам. Ако изпаднат – изпаднат. Важното е, че са използвали шанса, който сами са си извоювали.
– Не ви ли притеснява, че някои от по-младите момчета с представянето си този сезон могат да станат апетитна „хапка“ за отборите от Първа лига и да си тръгнат?
– Възможно е нещо такова да се случи, не сме застраховани. И тук обаче сме на мъжка дума. Аз им вярвам. Както и те на мен трябва да вярват, когато им обещая нещо. Миналата година при нас бе вратарят Михаил Иванов. Когато се разбрахме да заиграе във Витоша, Мишо ме попита: „Нали, ако изскочи възможност да се завърна в Италия, няма да имам проблеми?“ Обещах му и можете да проверите къде е той сега – отново в Сиена. Въпросът е да сме честни и открити един спрямо друг. Ето, и до днес сме в добри отношения с момчето. Дори покрай коледните празници поздрави целия клуб със специално видео от Италия.
– Кое ви доставя най-голямо удоволствие, когато говорим за Витоша?
– Децата! Истинско удоволствие е, когато ги гледам. Искам повече да спортуват, повече да тренират, да се забавляват навън, да бъдат здрави и истински щастливи. А не по цял ден да висят на компютри, таблети, телефони и пр. Това е. Имаме дълъг път да извървим, докато променим цялостно манталитета на футболистите, разбирането им за клубна принадлежност, както и в чисто човешки план някои техни черти. През годините имаше много момчета, които израснаха пред очите ми и при първата удобна възможност ми забиха нож в гърба. Боли, неприятно е, но аз манталитета няма да си променя. По-скоро ще направя така, че другите да го променят и тогава ще имаме още по-добри, по-високи и по-устойчиви резултати.
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
