Първата митична „осмица“ на 70!

- -

Как всичко странно се повтаря. Преди митична­та осмица с име Христо в българския футбол имаше друг

[sociallocker id=5830]

велик пловдивчанин с това име, който носеше същия този номер, символ на безкрайността, на еки­па си. По нечия партийна приумица обаче той не отиде в тима на Краля Пеле и Кайзер Бекенбауер -Ню Йорк Космос, чиято фланелка за кратко обле­че и менторът на Стоич­ков – Йохан Кройф, но ни­кой не може да оспори, че играеше футбол от Кос­моса. Времената обаче бяха други и роденият отвъд „правилната“ страна на Желязната за­веса Христо Бонев, също както и Георги Аспарухов, така и не реализира док­рай огромния си потенци­ал. Това съвсем не му съз­даде комплекси, не уязви високото му самочув­ствие в епоха, в която ко-лективистичният строй искаше да стъпче ярките характери като него.

За 70 години не наведе никога глава

пред властимащите, отстояваше своето мне­ние и остана верен за цял живот на родния си клуб -пловдивския Локомотив.

За тези, които не са имали щастието да го гледат на живо, ще обри­сувам футболния му портрет: имаше невероя­тен дрибъл и неуловими финтове, бе снажен и еле­гантен в действията си, не спираше нито секунда да снове по терена, запа­зена марка му бяха смъкна­тите чорапи, на които не се виждаха кори – бе толкова бърз в боравене­то с топката, че защит­ниците дори не съумяваха да го сритат. Четеше иг­рата с няколко хода нап­ред и бе в състояние да даде изненадващ дълъг пас към съотборник както ни­кой друг не го можеше в родния футбол. Умееше да бие фантастични преки свободни удари и въпреки че не беше чист нападател, бележеше гол след гол, кой от кой по-решителен. Действаше със самочувствие и бе истински лидер на отбора, на терена не признаваше авторитети. Спомням си как през 1972 г. на националния стадион „Васил
Левски“ извади от равновесие легендарния Джордж Бест, който го удари без топка при спряла игра, северноирландецът бе изгонен и България получи дузпа, която Бонев сам реализира.

Не бягаше от отговор­ност, когато другите се скатаваха по терена, просто не беше в кръвта му. Използваше целия ар­сенал от средства по пъ­тя към победата, която желаеше по-страстно от всеки друг, дори хитрост­та му влизаше в ход. В световна квалификация с Франция през 1976 г. в Со­фия бе в основата на зна­менит обрат от 0:2 до 2:2, а в 89-ата минута предизвика дузпа, за коя­то най-известният френски тв коментатор в онези години Тиери Ро­лан не се стърпя да изтър­си в ефир по адрес на съди­ята: „Мосю фут, вие сте мръсник!“. „Тогава други двама бяха предварител­но определени да изпъл­нят дузпата, но те се скриха в нашата полови­на – връща лентата на спомените Бонев. – И аз като капитан трябваше да поема отговорност­та, макар още невъзстановен от събарянето ми в наказателното поле. Не съжалявам, че поех отго­ворността. Съжалявам, че не успях.“ Петлите с младия Мишел Платини в състава си се радваха ка­то малки деца, когато Бо­нев изпрати топката встрани от вратата, въпреки че успя да финтира вратаря Баратели. Из­губената точка впослед­ствие коства на национа­лите участие на пето по­редно световно първен­ство. Предишните две появи на най-големия фут­болен форум на планета­та обаче до голяма сте­пен се дължаха на негови­те бляскави изяви. Разписа се 4 пъти в квалификаци­ите за Мексико-70, вкара гол и при дебюта си на световно първенство в злополучния мач с Перу (от 2:0 до 2:3). Още в края на 60-те години на мина­лия век специалистите по света оцениха таланта му. Беше едва 22-годишен, когато от страниците на „Франс футбол“ прочу­тият италиански трень­ор Феручо Валкареджи възкликна: „Той е един от най-добрите халфове в света!“. Вестник „Туто спорт“ пък написа: „Бонев по нищо не отстъпва на нашите звезди Ривера и Мацола – той притежава качествата и на двама­та в едно чудесно съче­тание“. Тогава

Ювентус даваше мило и драго, за да го има в състава си

но такъв трансфер по онова време бе немис­лим.

В следващите пресяв-ки, за шампионата на пла­нетата в Германия пред 1974 г., вече го призна ця­ла Европа, след като на терена в директен сблъсък на два пъти засен­чи сиянието на великия Еузебио. Стадион „Луш“ в Лисабон още помни двете му попадения във врата­та на португалците през 1973 г., дошли след негови фантастични пробиви за крайното 2:2, което от­вори широко вратите пред националите за ново участие във финалите. „Тогава вече имах 26 гола за А отбора и надминах рекорда на Любомир Анге-лов-Старото, постигнат през 1940 г. По този слу­чай получих телеграма от него. Поздравяваше ме с рекорда и ми пожелава­ше да го задържа като не­го повече от 30 години. Още я пазя“, разказва Зума. Впоследствие  головете му за националния тим станаха 47 и бе рекордь­ор на България в продъл­жение на 36 години, преди през 2009 г. Димитър Бер-батов да постигне 48. С него по германските те­рени яростно преслед­вахме първата си побе­да на световни финали, която все ни убягваше. И бяхме на крачка от щастието, когато вложи   толкова   сила   и страст   при   свой удар с глава срещу

Уругвай, след който дни наред налагаше с лед цицината, която му се поя­ви. Евтин вратарски гол в края обаче уравновеси везните -1:1.

Момчето от Пловдив е родено специално, това разбират дори „, малчуганите от махалата, които му измислят прозвището Зума, заимствано от наименованието на бръмбарче от популярна навремето детска книжка. „Прякорът ми се роди още когато бях някъде 5-6-годишен. Тогава живеехме до стадион „Ботев“, там се намираше френският колеж. Оказа се, че когато съм играел, се чувало нещо като бръмчене: з-з-з-з-з“, разказва легендарната „осмица“. Трудно е днес да си представим, че Зума, също както Ицо Стоичков, можеше да бъде похабен за футбола с прибързана треньорска присъда: „Не става!“. Издаде я мастит специалист, който навремето водеше юношеските ни национали. „Момче, я си учи уроците, футболът не е за тебе“ – подобни думи са съсипали не една и две обещаващи кариери. Повярва му обаче националният селекционер Стефан Божков-Стевето, който не се уплаши да наложи 20-годишния талант в А тима през 1967 г., когато България имаше своята първа златна генерация.

Източник: в-к „Тема спорт“/ Любомир Серафимов

KotaSport.com честити юбилея на Христо Бонев, като му пожелава още дълги години здраве, щастие и късмет.

Снимка: gustonews.bg

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК

[/sociallocker]