-
-
Изминалият сезон на ЦСКА-София имаше своите противоречия. Имаше и добри моменти, имаше и лоши такива. Нормално, ще каже човек, всеки отбор преминава през синусоидата на спадове и възходи в рамките на един сезон. Затова може да се даде оценка на годината на „червените“ на базата на два фактора, които формираха резултатите на отбора – чисто футболно спортно-технически и управленски. Привидно това беше една спокойна футболна година, без големи претенции, но наситена със събития.
На първо място от спортно-техническа гледна точка отборът се представяше добре. Ако очертаем положителното от футболно естество, отборът се представяше на ниво и завърши на второ място след безапелационния шампион Лудогорец. Говорим, който влезе в Първа лига директно от „В“ група и трябва да признаем, че Гриша Ганчев и Стойчо Стоилов свършиха страхотна работа и въпреки всички въпросителни около лиценз, база, емблема, фенове (все ключови фронтове на вътрешно разделение) ЦСКА играеше силно и дори завърши сезона по впечатляващ начин като в рамките на един месец победи Левски два пъти с по 3:0 и завърши 1:1 с Лудогорец в Разград, като по нищо не отстъпваше на разградския хегемон.
Младите Китанов, Чорбаджийски и Антон Недялков се наложиха закономерно в първия състав и дори стигнаха до националния отбор. Чудесно, това може само да ни радва.
Към негативните моменти във футболно естество задължително трябва да се начисли фактът, че трима треньори се изредиха на скамейката. Златно правило е, че честата треньорската ротация издава несигурност и незадоволителни резултати. Мистериозният начин, по който Христо Янев хвърли оставка в края на август и фиаското с експеримента с Едуард Йорданеску са индикатори, че ЦСКА си търси по-скоро „послушен“ треньор, отколкото такъв с твърда ръка и ясни възгледи за бъдещето на клуба. Стамен Белчев върши страхотна работа, никой не го отрича. Не може да се отрече също, че той доказа, че заслужава да бъде треньор на „армейците“ и през новия сезон.
В предни позиции ЦСКА има много качествени чуждестранни играчи. Емблемата на Гриша Ганчев, освен развитието на талантите от академията на Литекс, е селектирането на изключително силни футболисти, идващи от страни извън Европа (в Литекс през годините помним Тиаго Силва, Мурад Хидиуед, Вилмар Джордан и др.). Така сега ЦСКА разполага с играчи като Арсенио (най-скъпият играя в състава, оценяван на около 1,7 млн.евро), Рубен Пинто (наскоро откупен от Беленензеш за 300 хил.евро), Руй Педро и Фернандо Каранга. Все играчи с качества, но ако се запитаме дали някой от тях ще се задържи в ЦСКА за по-дълго време или те са по-скоро акостирали на „Армията“, за да си издействат скъп трансфер в средно голям европейски отбор. Това е част от футбола, но покрай качествените чужденци трябва да се лансират и млади момчета от школата. Нещо, което липсва в сегашния отбор на ЦСКА. Извод – липса на далновидност.
Да, разчиташе се на младите Кирил Десподов (с 25 мача във всички турнири и отбелязани 4 гола) и Милчо Ангелов (с общо 281 минути в Първа лига и 4 гола), но не достатъчно за отбор, дал пътя на едни от най-добрите български футболисти. Видяхме Монтана и Локо (Горна) докъде я докараха с премного чужденци, виждаме, че Лудогорец също действа само с чужденци с едно-две изключения, но оправданието тук е, че все още школата на разградчани все още не е завъртяла пълен цикъл, след който да пресеят талантите за първия отбор.
Още от края на изминалия сезон Левски и Черно море очертават една нова, или по-скоро, позабравена тенденция – трайно налагане на юноши в първия отбор. Адмирации за Митов и Гонзо за смелостта им. Те знаят, че налагането на млади играчи изисква време и не дава бързи резултати, но след време се отплаща прещедро. В тази насока „червените“ фенове имат причини за безпокойство, защото отборът им изостава в критерий, по който преди време беше на първо място, а в момента е доста назад. Когато един футболен бос сложи от едната страна на везната млад талант, а от другата – чужденец с потенциален тлъст чек като сума на изходящ трансфер, няма баланс и везната все се накланя в полза на легионера, това вече са несериозни игри на дребно без план за развитие и стремеж към прогрес на един голям клуб.
Христиан Пулев
Спорт 1
