-
-
Всяко поколение има своите футболни кумири. Всяко поколение има великите мачове, които да помни и за които да говори. За тези от времето преди нас сме слушали или чели. Нека бръкнем в торбата с футболна романтика и да си припомним за някои знаменити тройки от любимата игра, останали завинаги в сърцата на привържениците.
Гре-Но-Ли
Тримата нападатели на Милан Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм седят на челно място в историята на италианския колос. Шведските звезди стават любимци на тифозите в началото на 50-те години на ХХ век. Триото блесва на Олимпийските игри в Лондон през 1948 година, когато Швеция печели футболното злато. През 1951-а Гре-Но-Ли носи титлата на Милан. От тримата най-голяма следа при „росонерите“ остава Нордал, наричан от запалянковците Пожарникаря. Той бележи 221 гола за отбора във всички турнири. Любопитно е, че първоначално снайперистът е пред трансфер в Ювентус, но в крайна сметка отива в Милано. Останалото е история. Лидхолм, известен като Барона, е господар в средата на терена и се разделя с „червено-черните“ след 394 двубоя. Най-кратък е престоят на „Сан Сиро“ на Гунар Грен – Професора, който изкарва четири сезона при миланистите преди да бъде продаден по „икономически причини“ на Фиорентина през 1953 година.
Неотразимите
Пълен стадион. Аплодисменти от 125 хиляди зрители. Без камери, без спонсори на фланелките, но носители на славна футболна забава. А и на много, много купи. В края на 50-те години Реал Мадрид е пълен господар на Европа. Атаката на Кралския клуб е страховита: Алфредо Ди Стефано, Ференц Пушкаш и Франсиско „Пако“ Хенто. Класика отвсякъде! Между другото зад това убийствено трио бродира друга славна фигура – Раймон Копа, носещ прякора Футболния Наполеон. Това е атомната сила на могъщия Реал Мадрид. Финали, титли, емоции и много голове! И до днес за отбора на Русата стрела и Галопиращия майор се носят легенди!
„Света Троица“ на „червените дяволи“
Те си имат обща статуя. Те си имат място в историята. Те са историята. Тримата пленяват много фенове на „Олд Трафорд“ и носят първия английски успех в турнира за Купата на европейските шампиони. Северноирландец, шотландец и англичанин. Джордж Бест, наричан Петия от „Бийтълс“, Денис Лоу, известен като Краля, и сър Боби Чарлтън. Доказателство за класата на трите легенди на Манчестър Юнайтед е първото място на всеки един от тях в класацията за „Златната топка“ през 60-те години. Цифрите говорят също красноречиво: Бест, Лоу и сър Боби имат общо 665 гола в 1633 мача. „Театъра на мечтите“ помни, историята – също.
Великото холандско трио
Според някои разкази младият Силвио Берлускони харесвал толкова много шведското трио Гре-Но-Ли, че решил да изсипе много пари за нещо подобно в началото на своето президентство на „Сан Сиро“. Зарекъл се човекът и го изпълнил. През 1987 година медийният магнат плаща 15 милиона дойче марки за холандската звезда Рууд Гулит. Той е нестандартен – движи се с велосипед, свири на китара и тръгне ли, няма спиране. Срещу 800 000 долара е привлечен и елегантният голмайстор на Аякс Марко ван Бастен. Няколко години по-рано Лебеда от Утрехт е пред подписване на договор с Интер, но не било писано да стане така. След един сезон към двамата в Милан се присъединява Франк Рийкард, когото Ариго Саки премества по-напред – в средата на терена. Това е последната съставка от рецептата. Светът е в краката на Милан, а холандското трио става символ на този величествен отбор.
Ма-Джи-Ка
През 1987 година централният нападател на Бразилия Антонио де Оливейра Фильо – Карека обявява, че е време да отиде да играе в Европа. На хоризонта се задава италианският шампион Наполи. На „Сан Паоло“ голаджията трябва да се сработи с мегазвездата Диего Марадона и римлянина Бруно Джордано. Запалянковците в Южна Италия веднага измислят прякор на триото: Ма-Джи-Ка от първите срички на имената им. За жалост на всички неаполитанци битката за „Скудетото“ е загубена от Милан, а след края на сезона Джордано облича фланелката на Асколи. Мястото му в атака е заето от резервата Андреа Карневале, а две години след това „адзурите“ печелят втората си титла. Това са романтичните футболни времена за тифозите в Неапол, според които умрелите местни жители трябва да съжаляват, че не са ги изживели.
Германското трио на Интер
Всеки фен на Интер ги знае! Лотар Матеус, Андреас Бреме и Юрген Клинсман. Първите двама пристигат в Милано от Байерн през 1988 година, като по-късно Лотар разкрива, че сам е уредил трансфера на своя съотборник. В канцеларията на Интер попитали десетката дали се сеща за някой играч, който може да свърши работа на наставника Джовани Трапатони. И той казал името на Бреме. Двамата германци са в основата на спечелената титла през 1989 година, а веднага след нея „нерадзурите“ вадят солидна сума за голмайстора на Щутгарт Юрген Клинсман. Така Интер „отговаря“ на Милан – германска тройка срещу холандска. В началото на 1990-а в Милано пристига екип на ZDF, който прави мащабен филм за трите звезди на Бундестима. По ирония на съдбата ФРГ и Холандия играят горещ осминафинал на Мондиале’90 точно на „Сан Сиро“, където пред погледа на Силвио Берлускони и Ариго Саки трите „лалета“ на Милан увяхват. Впрочем още в Интер Матеус и Клинсман имат разногласия, които намират своя пик през 1996 година в Мюнхен. Това обаче е тема на друг разказ.
Ицо, Емо и Любо
Безспорно това е най-известното българско трио в Европа. За него говори дори Жозе Моуриньо. Всичко започва в ЦСКА през 80-те години. Емил Костадинов и Любослав Пенев са юноши на „червените“, а Христо Стоичков е докаран на „Народна армия“ от Манол Манолов в началото на 1985 година. Симолията вижда Камата по време на юношески мач, след което веднага пали служебната кола към Пловдив. В ЦСКА Димитър Пенев дава път на талантливите младоци и стъпка по стъпка схемата започва да се избистря – Емо отдясно, Ицо отляво, а Любо, с неговия матиращ ляв крак, в средата. Малко известен факт е, че по онова време Байер (Леверкузен) излиза с доста добра оферта пред „армейците“. Клубът от Бундеслигата иска трите звезди на ЦСКА в пакет, но Пената и колегите му преценяват, че това не е добро решение. През есента на 1989-а Любо Пенев е продаден на Валенсия за 1,2 млн. долара. Няколко месеца по-късно Стоичков е трансфериран при Йохан Кройф в Барселона, а Костадинов заминава за Порто. По-късно „Ел Голеадор“ вкарва над 100 гола в Ла Лига, Ицо става първият българин голмайстор на световно първенство, първият българин носител на „Златната топка“ и първият българин с КЕШ, а Емо стига до Байерн (Мюнхен) на Франц Бекенбауер, където бележи единствения български гол в европейски клубен финал. Последният голям мач на звездното трио е на 10 септември 1997 година, когато руската защита се огъва като слама срещу тримата велики нападатели на България.
Магическото трио
През лятото на 1995 година Щутгарт плаща два милиона марки на Спортинг за българския плеймейкър Красимир Балъков. След време този трансфер е определен за №1 в историята на германския клуб. На „Готлиб-Даймлер Щадион“ юношата на Етър заварва нападателите Джоване Елбер и Фреди Бобич. Тандемът веднага прераства в трио. В началото на 90-те години бразилецът е собственост на Милан, но няма как да се наложи в звездния състав на Фабио Капело. В Щутгарт обаче идва време за шоу. Бобич пък си е местен кадър, на когото се възлагат големи надежди. Бала пасва като дялан камък в редиците на „швабите“ и спектаклите в Бундеслигата стават ежедневие. Медиите в Германия измислят прякора „Магическо трио“, а Краси, Джоване и Фреди са на не един плакат в списанието „Браво Шпорт“. През 1997-а отборът на Йоахим Льов печели купата в Берлин, но, уви, това се оказва последният мач на триото, защото Елбер хваща пътя за Мюнхен. Прякорът и споменът остават.
Трите „Р“
Бразилия винаги е била символ на красотата във футбола – „Жого бонито“! Със сигурност има още много тройки, на които може да отделим време и редове, но нито времето, нито редовете ще ни стигнат. Затова нека завършим с нещо от „Селесао Бразилейра“. Трите „Р“ – Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо. Фантазия! Едва ли някой може да каже, че тимът на Луис Фелипе Сколари е спечелил незаслужено световната титла през 2002 година. Атакуващото трио на Бразилия отбелязва 15 попадения на турнира – осем гола на Феномена, пет на Ривалдо и два на Диньо. Точният изстрел на последния срещу Англия ще се помни вечно от привържениците на „Трите лъва“ и от Дейвид Сиймън. Смешната проява на Ривалдо в групите срещу Турция е като грозно изключение, което не кореспондира с цялостното представяне на бразилците в Далечния изток. Когато Бразилия беше много красива…
Източник – Спорталл
Рубрика – От скрина
