След Спас – не и потоп

- -

Спас Русев най-накрая проговори и изясни напълно ситуацията в синия клуб. На първо място най-важното послание е, че акциите остават върнати. Спас Русев не е собственик на Левски, а човекът, който търси нов собственик на Левски. Докато го намери, ще прави така, че клубът да съществува.

Взел бил емоционално решение, само че забравя да каже, че миналата година по това време цяла България знаеше, че той става собственик на Левски, и сагата продължи 3-4 месеца. Емоционално е имал възможност да се откаже има – няма 120 дни. Така че не е било чак толкова емоционално от днес за утре. Имал е много време да мисли с какво точно се заема.

Най-важното обаче е, че взел Левски заради стечение на обстоятелства. Тези обстоятелства няма да бъдат разкрити и затова той не е Той, а също е КОЙ. Защото трябва да каже честно – в еди-кой си кабинет в еди-коя си сграда, еди-кой си политик ми каза да взема Левски. Тогава ще е Той! И ако беше наистина Той, щеше да е съвсем различно. С вариантите Кой пътят е само един.

Само за протокола ще кажа, че няма разумна причина да се стигне до сегашното плачевно състояние. През последната година Левски изхарчи толкова готови пари, колкото всички останали отбори в А група без Лудогорец и ЦСКА. Плащаше нереалистично високи заплати на работници, които с нищо не оправдаха своите възнаграждения. Налага се изводът, че единственият реален проблем в клуба е некадърното оперативно управление. А то е назначено и изпратено от Спас Русев. Самият Русев не може да се прави на паднал от Марс, при положение че многократно даде изявления колко е доволен от треньорите и как очаква светло бъдеще за Левски.

И така нещата вече са ясни. Ако Спас намери нов собственик, ще имаме нова ситуация, ако не – през следващите месеци всичко продължава по старому. Което значи, че догодина дори и бараж за Европа може да няма. Дъното, както се видя от мача с Верея, не е достигнато, синята общност има още какво да преживее?!

От цялото това стечение на обстоятелства си заслужава да се поразсъждава върху шансовете Левски да намери нов собственик. Тук вече персоната е много важна. Защото няма какво да го предъвкваме, но на „Армията“ има отбор, защото има персона, която иска много да се занимава с него. За „Герена“ персона, която да се занимава с футболен клуб, трудно ще се открие и със свещ да я търсиш.

От една страна, обстоятелствата са обективни, от друга обаче – те субективно бяха докарани дотук. Днешните почти нерешими проблеми са създавани в последните 25 години, когато синият клуб е имал много възможности да се изгради, така че да не зависи от стечение на обстоятелствата. Но дали съзнателно, дали заради некадърност нещата бяха доведени дотук. До Спас Русев, последният изпратен на „Герена“ по стечение на обстоятелствата. Нещо следващ не се вижда на хоризонта. Защото мизата вече е много висока. В този клуб трябва да се инвестират десетки милиони, за да бъде върнат там, където му е мястото. Защото Левски, ако не е първи или втори и не прави от време на време рейд в Европа, няма смисъл да съществува. Забравих само да добавя и ако не бие ЦСКА, което условие даже е на първо място в ценностната система. Към момента и трите условия, придаващи смисъл на съществуването, напълно отсъстват, и то константно.

Има един положителен момент в изказването на Русев и то е, че не напада организираните фенове и не търси в тях вината за своето безразличие. Организираните фенове са последният четвърти елемент, заради който Левски съществува. Независимо от плачевното положение на клуба те не се оттеглят и подкрепят отбора. Зад вратата и под таблото на стадион „Васил Левски“ секторът е пълен. Още няколко хиляди са или в сектор А, или в сектор В в зависимост от домакинството в дербито. Това са последните отломки на някогашното величие. Това са млади хора, които обичат Левски и имат нужда да отидат на стадиона, за да го изкажат на глас. Все още ги има и не е сигурно, че някой ще ги замести след време.

По всичко изглежда, че ще настъпи момент, в който тяхно представителство ще поеме клуба. Най-вероятно от софийската областна група. Но те няма да оставят Левски да изчезне. Всичко това неизбежно ще се случи в момента, в който спре издръжката от телекома. И моделът Кой спре да финансира синия отбор. Всъщност моделът Кой е продължение на модела МВР, който се настани в Подуяне след януари 1969 година. Под напълно малоумното наименование Левски-Спартак. Май е време тирето да си отиде и историята, започната през 1914 година, да се възстанови в своята автентичност. Кой друг освен феновете може да го стори. Тези, които ги изпращат и назначават, нямат душата и сърцето да го направят. Тези зад вратата пък нямат парите, но какво пък, с тях са бъдещето и светлата перспектива.

Добрата новина е, че Левски вече не е интересен на тези, които го превзеха и го употребиха през всичките тези дълги години. Неизбежният край на колаборацията наближава. Надеждата е в младите. Битката продължава.

Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК