Бургазлията Иван Станев- Франса е поддръжник на максимата: „Верен фен на даден отбор и ревностен защитник на Родината“. Нашият герой е илюзионист, но е известен също като върл запалянко на „Нефтохимик“. Не обича показността да бъде сниман, особено когато е разлютен. Обича смелите изпълнение- да се изправя с голи ръце и с тялото си срещу несправедливостта и безродието. Правил го е многократно. Последния му смел подвиг е в селото, където има стара семейна къща в елховското село Голям Дервент- на браздата с Турция. То отдавна е паднало под циганско робство. Преди време от котелското село Градец пристигнал цял клан, който за няколко месеца причинил на местните щети, все едно оттам е минало торнадо. Мургавите нашественици се настанили, където сварят и започнали да мародерстват. Плъзнали навсякъде, надничали през прозорците, тропали по вратите, набелязвали къщите без постоянно човешко присъствие и после ги превземали, въоръжени с брадви. За нула време изнесли всичко, що е от метал, а керемидите от покривите сваляли и продавали в съседните села. Станев обаче не смеели да закачат понеже рода му е знатен, а и му се носила славата, че когато нарочи някой, винаги отсрещната страна ще е губеща. Така и станало неотдавна. Станев забелязва групичка от мургави да оглежда внушителния Паметник на загиналите от Дравската епопея в селото. Приготвени били нужните инструменти за разкостването на единствения паметник. Нещо повече. По- малките циганета си правили селфита с паметника докато той е в цялостния вид. Позирали, като показвали неприлични жестове с ръце към водещия армейски символ. На Станев му прекипява. Неговият баща е участник в Отечествената война и в частност в Дравската операция. Оцелява като по чудо, но много негови приятели от Бургаско и Ямболско загиват при зловещите боеве край едноименната унгарска река и градчето Соболч. В тяхна памет, с парите на селяните от Голям Дервент се издига монумент за увековечаването на героите. Та Иван Станев се изправя сам самичък срещу мародерите и започва един по един да ги разхвърля. Казал е да го запомнят много добре, защото следващия път, можело да стане още по- страшно и някой да пострада за цял живот. Фенът на бургаската нафта отдавна е „кален“ в сблъсъци с противниковите агитки и отлично знае тънкостите и блъфовете при подобни ситуации.Паметникът е оцелял като по чудо. „Добре, че си бях там, а не в Бургас. В селото българите са една шепа и са предимно възрастни. Казах им на циганетата, че щом се върна и видя, че липсва и частица от паметника, ще държа лично тях отговорни. Кметския наместник също е предупреден“ споделя Станев. Изразява съжаление за друго. „Не бях си ходил много отдавна и като отидох останах потресен. От църквата ни не бе останала и една тухла. Всичко бяха разкостили с изключение на камбаната. Заварих я приготвена на двора да бъде отмъкната всеки момент. Тежка е и са нямали подходящ транспорт. Жив късмет. Но там хора, гледката като цяло може да преобърна представите Ви за границата на човешкото падение“ споделя смелия патриот от Бургас. Призовава властите да си влязат незабавно в ролята и да опазят всичко ценно от съвременния башибозук. Край Голям Дервент имало два огромни долмена, които засега оцелявали на магия.Те били с огромна стойност, от туристическа и историческа гледна точка.
Uniconbg.com