-
-
Лудогорец приема ФК Копенхаген в първи 1/16-финал от Лига Европа. И двата отбора стигнаха до тази фаза, след като завършиха на трето място в своите групи в Шампионската лига. В тактически дуел ще видим сблъсъка между Георги Дерменджиев и Столе Солбакен. И ако Дерменджиев е човекът, превърнал разградчани в двукратен участник в Шампионската лига, то 48-годишният норвежец е записал името си със златни букви в историята на ФК Копенхаген. От 11 шампионски титли в историята на клуба повече от половината (шест) са спечелени от Солбакен. Освен това е първият треньор на тима, класирал „лъвовете“ в групите на Шампионската лига.
Бившият полузащитник има 59 мача и 9 гола за националния отбор на Норвегия, с който участва на Мондиал’98 и Евро 2000. Солбакен започва кариерата си в скромния нискодивизионен Груе. След пет сезона преминава в ХамКам, който играе във второто ниво на норвежкия футбол. В първия си сезон в клуба вкарва 9 попадения и става най-добрият реализатор на тима. През 1991 година нанизва 14 гола и помага на тима да спечели промоция за първа дивизия. ХамКам едва се спасява от изпадане през първи си сезон в елита, но през 1993 година се класира на пето място – резултат, който все още не е подобрен в клубната история.
През 1994 година следва трансфер в Лилестрьом, с който в първия си сезон става вицешампион. На следващата година „канарчетата“ завършват на четвърто място, а Солбакен е определен за най-добрия халф в първенството. През 1996 г. е определен за капитан на отбора и още веднъж финишира на второ място. Остава в клуба още една година.
През октомври 1997 г. Лилестрьом получава 250 000 паунда от Уимбълдън и Столе Солбакен отива да играе във Висшата лига. Участва обаче само в шест срещи. Вкарва един гол при загубата с 1:2 от Уест Хям и два пъти е определен за „Играч на мача“. Заради скандал с мениджъра Джо Киниър получава забрана за достъп до тренировките на отбора. Така през март 1998 година норвежецът е продаден на датския Олборг. Става капитан и извежда тима до титлата през сезон 1998/99 и до финал за националната купа, където губи с 1:2 от Академиск.
През 2000 година е определен за Футболист на годината в Дания, а през август преминава във ФК Копенхаген. Бързо се утвърждава като основен играч, а тимът оглавява класирането под ръководството на Рой Ходжсън. Този сезон ще бележи до голяма степен бъдещия живот на Столе Солбакен. По време на работата си с Ходжсън той харесва използваната от англичанина схема 4-4-2, при която всеки един полеви играч може да замени свой колега на който и да е пост на терена. Най-важният момент за норвежеца във въпросния сезон се случва на 13 март 2001 година. По време на тренировка той получава сърдечен удар. Клубният лекар Франк Одгаард вика спешна помощ, а до идването на линейката не спира да прави сърдечен масаж. При пристигането на лекарския екип Солбакен е обявен в състояние на клинична смърт. Съживен е в линейката на път за болницата, след като в продължение на седем минути е бил пред прага на небесното царство. Следва операция, при която на норвежеца е поставен пейсмейкър. Оказва се, че причината за сърдечния удар е неоткрит до момента сърдечен дефект. Малко след това халфът слага край на кариерата си след лекарски съвет. В годините след това, когато стане дума за този момент от живота му, Солбакен винаги ще повтаря: „Всеки един ден ми е подарен. Когато обаче имам тренировка или мач, аз забравям за сърцето си и се концентрирам само върху постигането на целите на тима“.
През 2002 година треньорската кариера на Столе Солбакен започва в клуба, в който стартира и същинската му кариера на футболист – ХамКам. По това време тимът е във втора дивизия, но под ръководството на бившия халф успява да спечели промоция. Работата му в клуба е определяна като „възкресение“ и „спасение“. Норвежките медии започват да го наричат „Столе Салваторе“ (Столе спасителя). През следващия сезон ХамКам завършва на пето място, изравнявайки клубния си рекорд за най-предно класиране в шампионата, а Солбакен е обявен за Треньор на годината.
В края на 2005 година той е назначен за треньор на друг бивш свой клуб – ФК Копенхаген. През 2006 и 2007 година извежда отбора до спечелването на шампионската титла, а през 2006 година триумфира в Кралската лига (несъществуващ вече регионален турнир на скандинавските държави). През сезон 2006/07 класира „лъвовете“ в групите на Шампионската лига, след като елиминира Аякс в последния квалификационен кръг. Тимът завършва на последно място в групата си, въпреки че успява да победи с 1:0 бъдещия полуфиналист Манчестър Юнайтед.
През 2009 година Столе Солбакен извежда ФК Копенхаген до спечелването на дубъл. На 3 ноември същата година е обявено, че договорът му с клуба, изтичащ на 30 юни 2011 година, няма да бъде подновен. В същото време специалистът подписва предварително споразумение да поеме националния отбор на Норвегия през януари 2012 година или през лятото, ако тимът участва на Евро 2012. Той обаче така и не поема представителния тим на родината си.
На 15 май 2011 година е обявено, че Солбакен застава начело на германския Кьолн, който е платил неустойка от 400 000 евро, за да може треньорът да се освободи от обвързаността си с националния отбор. Норвежецът печели първия си мач начело на „козлите“ – срещу Виденбрюк за купата на Германия. Той обаче записва първата си победа в Бундеслигата едва в четвъртия кръг. В края на годината тимът е десети в класирането. Тогава обаче се случват доста неща в Кьолн. Президентът Волфганг Оверат напуска, Солбакен влиза в скандал със спортния директор Фолкер Финке. Освен това играчите така и не искат да вникнат в тактическата му схема.
Решението за промяна на капитана не помага. Още повече, че от лентата е лишена местната звезда – Лукас Подолски, а капитан става Педро Жеромел. Футболистите пък се замесват в скандали в личния си живот. Мишо Бречко катастрофира в пияно състояние. През февруари Кевин Пецони се появява на тренировка със счупен нос, а Славомир Пешко се сбива с шофьор на такси. На 12 април 2012 година Солбакен е уволнен след загубата с 0:4 от Майнц, която оставя тима на 16-о място. Заменен е от Франк Шефер, който не успява да спаси „козлите“ и тимът изпада. Около месец по-късно, Солбакен ще признае, че ситуацията в Кьолн е била толкова отчайваща, че дори треньорски тандем между Жозе Моуриньо и Ийсус Христос не би спасил отбора от изпадане.
И докато Столе Солбакен се мъчи в Германия, един отбор в Англия чака своя шанс. „Познавам Столе от няколко години. Когато той пое Кьолн, знаех, че скоро ще дойде нашият шанс. „Козлите“ бяха сменили 26 треньори за последните 25 години. Бях сигурен, че ще уволнят и Солбакен. Просто трябваше да изчакам“, обявява Стив Морган – президентът на Уулвърхемптън. На 11 май 2012 година норвежецът е представен като новият мениджър на „вълците“. Той ще започне работа от лятото, но ще поеме отбор, който току-що е изпаднал от Висшата лига. Под негово ръководство тимът от „Молиню“ печели първия си мач за сезона – отстранява Алдършот след дузпи в Купата на Лигата. В първенството в един момент Солбакен извежда Уулвърхемптън до третото място, но следва истинско пропадане и в края на годината „вълците“ са на 18-о място. Столе Солбакен е уволнен на 5 януари 2013 година след отпадане от Лутън за ФА Къп, което се явява четвърта поредна загуба за тима.
На 21 август 2013 година Столе Солбакен се завръща в Дания и за втори път в кариерата си поема ФК Копенхаген, наследявайки на поста белгиеца Ариел Якобс. Оттогава до сега тимът печели една шампионска титла и два пъти националната купа. През 2013/14 води „лъвовете“ в групите на Шампионската лига, където завършва на последно място, въпреки че постигна победа над Галатасарай и прави равен с Ювентус. След шампионската титла от миналия шампионат, през този сезон Солбакен за първи път превежда тима си отвъд групите на Шампионската лига. Първо в квалификациите са преодолени Крусейдърс (Северна Ирландия), Астра Гюргево (Румъния) и АПОЕЛ Никозия (Кипър).
В груповата фаза са постигнати две победи над Брюж (Белгия), две равенства с Порто и едно с Лестър. Така с актив от 9 точки тимът остава трети в група „G“ и се класира за 1/16-финалите на Лига Европа. В първенството Солбакен води ФК Копенхаген към 12-ата шампионска титла (седма за клуба под неговото ръководство), тъй като има 11 точки аванс пред втория Брьондби. Мидтиланд и Рандерс са трети и четвърти – на 21 точки зад лидера. Въпросът обаче, който нас ни вълнува, е с какво лице ще се представят датчаните срещу Лудогорец…
ВЕСЕЛИН РУСИНОВ/БЛИЦ СПОРТ
