-
-
Казват, че по Коледа ставали чудеса, обаче относно футбола в България това по-скоро е неосъществимо пожелание. И за националния, и за клубния. И като ръководство, и като финансиране, и като структура нещата не вървят, както ни се иска. Тук нещата явно са твърде закостенели и като мислене, и като нагласа. Чакаме някак си някой си да ни даде нещо си, да ни подреди разхвърляната и непочистена къщичка, а ние само да щракаме с пръсти и блажено да се наслаждаваме на хубавото.
Мила картинка
Събота привечер. Така нареченото най-старо столично дерби. Или според някои нормативни актове чисто документално – в момента единственото столично дерби в Първа лига Славия срещу Левски. Отиваш на мач, на така нареченото дерби. Извинете, но при по-малко от хиляда души публика на 40-хиляден стадион какво дерби може да бъде това?!
По-нататък ще стане въпрос защо публиката е толкова малко. Започваме с битовизмите. Не е никак нормално на стадиона да няма топли напитки като разносна търговия. А на полувремето в А сектор нямаше и минерална вода. Свършила била. Извинете за дребнотемието, но все пак сме 21-ви век, 2017 година, хората скоро ще започнат да летят с дронове на малки и средни дистанции, съвременни последователи на Карлсон с перката ще се появят, а ние тук не можем да се научим да си задоволяваме елементарните потребности, в случая като футболна публика. Не знам как стоят нещата като правила – кой е отговорен за кетъринга на неутрален стадион, но наистина е скандално да не можеш да си купиш вода. На мача имаше и деца, които ще искаш да вземеш със себе си на стадиона и следващия път и сигурно ще се замислиш дали да го сториш. Сигурно това не е най-важното нещо в българския футбол, но е част от като цяло тромавия и непривлекателен продукт. Двайсет лева за билет сигурно не е компромисна цена, може би е нормална, но когато няма търсене, би трябвало да се преразгледа и предлагането. Това важи и за сектор А на „Герена“, не само за „Васил Левски“ при домакинство на Славия срещу сините.
Друго дребнотемие. Сигурно теренът на националния стадион в този ден бе единственият в целия футболен свят, който бе разчертан с розови линии. Вярно, преди 20 дни, когато имаше сериозно количество сняг, линиите обяснимо бяха червени, но сега вече са избледнели до розово. И когато нещо стане около наказателните полета, публиката на стадиона само може да гадае вън или вътре е станало съответното нарушение. Без да сме сигурни дали наемателят, в случая Славия, или наемодателят е отговорен за състоянието на игрището смятаме, че 100, 200 или 500 лева за бяла боя нямаше да нарушат бюджета нито на белите, нито на стопаните от стадион „Васил Левски“. Пак не е най-важното нещо на света, но и това е част от футболния продукт. И после – защо не се развиваме. Сигурно е, защото ни мързи и чакаме по Коледа да се случат чудеса. Добрият старец да докара вода на стадиона и да разчертае зеления терен с бяла боя.
После – публиката на Левски бе задържана на трибуните, докато се изтегли агитката на Славия. Страхотно! 50 човека да си тръгнат спокойно от стадиона в центъра на София, да не би други 500 да им направят нещо. Ама, господа, които сте обезпокоени за сигурността на феновете, видяхме, че който иска да се сбие с някого, го прави по време на мач, на пистата на стадиона, пред телевизионните камери, пред полицаи и изобщо това с изчакването на публиката в събота привечер бе леко показно и излишно.
За сините фенове
Ако запалянковците на Левски са чакали отборът да се преобрази за един месец и ако повечето отбелязани голове в последните мачове са били признак за това, значи прекалено рано им е дошла Коледа. Срещу Славия чудо нямаше, въпреки че нетипично за Делио Роси сините стартираха сравнително агресивно. А може би това се дължеше на прекалената доза респект от страна на белите. Или пък на умишлено издърпване на сините в половината на белите като част от стратегията на треньора на Славия. Но след като Левски откри резултата, всичко си дойде по местата. Дали това бе цел или принудително поради подредената игра на Славия, но сините започнаха да се блъскат в бялата стена и на моменти откровено се прибираха да си бранят голчето аванс. Да, в повечето мачове през сезона досега им се получаваше, когато се паркират в своята половина, да си пазят крехката преднина, включително и срещу Ботев Гълъбово, но сега не им се отвори парашутът. Ако някой е очаквал чудо, изведнъж Левски да заиграе открито и нападателно след първия гол, сигурно с този треньор ще трябва да чака до следващата Коледа. Като за начало сините фенове ще прекарат десетки часове в спор дали Делио Роси е подходящият треньор за сините. Публиката на сините отдавна е на двата полюса, едните са готови да дадат безкраен кредит на доверие на треньора, защото досега достатъчно са търпели всякакви експерименти на този пост и в тази връзка не е правилно Роси да бъде задраскан само за четири месеца. Другите смятат, че италианецът няма как да се промени като философия за играта и Левски няма как да започне да играе атрактивно, отворено, агресивно – така, както отива на отбор от този ранг. Да, сините имат видима промяна в дефанзивен план, а офанзивната корекция може би предстои през зимната пауза.
За белите фенове
Привържениците на Славия вероятно скоро не бяха виждали техния тим да стои така грамотно тактически срещу Левски. Тук не говорим за себераздаване, характер и юруш на маслините. Белите и друг път са били храбри. Но сега те бяха наясно за какво са на терена, срещу какъв отбор трябва да се противопоставят и как точно да се надиграват. В повечето случаи Славия се чуди как да надхитри Левски, но сега очевидно целта беше да се надиграе противникът. И треньорът им вече с покритие на самочувствието говори за току-що отминалия мач с чисто футболни, а не морално-волеви детайли. Хубаво е, че през сезона досега Венци Стефанов не се вслушва в съветници, които един-два пъти поставяха Златомир Загорчич на дузпата. За потенциала, с който разполагат белите, отборът, и то в доста променен вид, стоя доста прилично срещу Левски, чийто треньор уж е голямата работа и чиито футболисти уж представляват мащабна звездна селекция. Не казваме, че Загорчич може да облече костюма на Дядо Коледа и да прави чудеса с този отбор на Славия, но ако някак си може да прибави самочувствие и манталитет в съблекалнята, със сигурност ще направи по-добър отбор напролет и ще придвижи белите малко по-напред в класирането. Може би забелязвате, че за първи път от много години насам по това време на годината на Венци Стефанов не му се налага изчервен след поредния срамен мач на отбора да ни обещае, че напролет Славия ще е с друго, по-добро лице. Причината за това е в Загорчич. А самият треньор може постепенно да си изтъче килимче, което лека-полека някъде напред във времето да го върне при едни други работодатели, които в момента ръководят клуб на един друг столичен стадион. В Ловеч не му се получи, но ако бъде малко повече катил и ако борави с такава смела терминология, както напоследък, може и да привлече внимание. Да, за ЦСКА става дума.
Източник: Желю Станков/ „Тема спорт“
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/kotasport [/sociallocker]
