Стойчо Стоилов е обичан от едни и хулен от други. Обвиняват го, че дърпал спортно-техническите конци в сянка. Първо в Литекс, а сега в ЦСКА. Някои даже стигат и по-далеч, обвинявайки го, че е с кофти характер, че се обличал старомодно, че е издънка, прикрепена към Гриша Ганчев.
Аз не искам да бъде нито съдник, нито адвокат на Стоилов. Но когато фактите говорят, всички мълчат. А фактите са следните. Той е единственият футболен шеф, който има най-голяма успеваемост относно акостирането на кадърни играчи на наша територия. Ако може да се извади статистика, ще се види, че 90% от футболистите, доведени от Стойчо в България (първо в Литекс, а сега в ЦСКА) са се оказали успешни трансфери. Погледнете само Каранга и това е достатъчно. По този показател Стоилов слага в малкия си джоб редица мениджъри, тупащи се в гърдите, че са №1 в бранша.
Е, че и Стойчо си има кусури, има ги. И един от тях е, че атакува под път и над път съдиите. Понякога е прав, много прав, но в доста от случаите реакциите му нямат основа. Тогава, вместо да потърси вината в себе си и в ЦСКА, той я дири из арбитрите.
Що се отнася до това, че редял състава преди всеки официален мач – ами много хубаво го реди, след като „червените” са на първо място във временното класиране.
Това, разбира се, в кръга на шегата. Стамен Белчев вече е натрупал достатъчно опити няма нужда от съвети. А Стоилов, вместо да му виси на главата, ще продължи като пич (в добрия смисъл на думата) да обикаля, за да търси нови попълнения за ЦСКА – я в Южна Америка, я в Европа или някъде другаде. Пък нека го оплюват. Още преди хиляди години древните китайци са го казали: „Щом враговете ти растат, значи растат и успехите ти”.
ЯВОР ЯСЕНОВ/БЛИЦ СПОРТ