Лишаването на ЦСКА от участие в Европа през тази и следващата година вероятно е юридически издържано, но със сигурност е следствие и на
типично български донос
Последиците от решението на практика лишават българския футбол от смисъл в следващото първенство. Възниква изключително ясна фактическа ситуация – догодина шампионската титла на България между двата очаквани претендента губи част от смисъла си, защото само единият може да участва в Шампионската лига и да вземе евентуално 15 милиона евро, швейцарски франка или каквото и да е там. Ако ЦСКА стане шампион, ще се повтори ситуацията от 2008 година, когато отборът не получи лиценз и вторият Левски служебно се възползва от правото на атака.
Естествено, че моралната победа Лудогорец да бъде свален от трона след шестгодишно властване остава като наличност, но огромните разходи при неучастие в Европа не са за пренебрегване. Дори загубите от сегашното неучастие са трудни за преглъщане, камо ли евентуалните титанични приходи от влизане в групова фаза. А това не е само за тази, а и за следващата година. При това положение хегемонията на Разград става все по-трудна за преодоляване, защото червените ще трябва да разчитат само на собствен финансов ресурс. А това са десетки милиони левове, докато настъпи лятото на 2019 година. Да не говорим за мотивацията на футболистите, които няма да играят срещу силни съперници в европейските турнири.
Но да погледнем реалната картина. Дори Краля Слънце призна в едно интервю, че само добрите контакти и
влиянието на Боби Михайлов
позволяват да се играят мачове от ШЛ в България. И възниква въпросът защо УЕФА прави толкова много компромиси с едно лицензиране, а с друго се позовават на железните си правила и закони. Нещо не съм видял на центъра на София около стадион „Васил Левски“ 5000 паркоместа, каквито са железните изисквания за провеждане на мач от групова фаза от ШЛ. Да не говорим за входове, тоалетни и други подробности. Ако някой не е забелязал, 31 отбора в ШЛ играха в собствените си градове и собствените си стадиони в групите на ШЛ. Изключение правеше само един. Всички знаем кой е той!
Освен това
могат да бъдат намерени много пробойни в системата
направени от други прецеденти. В последните години доста отбори фалираха, сложиха по някоя различна буква в наименованието и продължиха напред. Това не е само български патент. Най-пресният пример е Стяуа Букурещ, който юридически е съвсем новосформиран клуб, но участва в европейските турнири без проблем. Подобна бе ситуацията и с Лех Познан, когато взе лиценза на Амика Вронки. Така че прецеденти – бол.
Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК