-
-
Таланта живее в родния си Разград
Най-бързият българин Николай Антонов сензационно признава, че е взимал допинг по време на славната си кариера. Човекът, надбягал легендите Карл Луис и Бен Джонсън, се е тъпчел с всевъзможни хапчета по инструкции на доктори и треньори. Публична тайна е, че през 80-те и началото на 90-те години огромна част от спортистите използват забранени стимуланти. Тогава антидопинговата система не е толкова развита и повечето състезатели се измъкват безнаказани.
„Взимал съм допинг, но не са ме хващали – признава в изповед пред „България Днес“ Антонов. – Схемата е ясна – правят нов допинг, който не го хващат. После медицината напредва и почват да го откриват. След това измислят нещо друго и така. По принцип не са ми давали точно допинг, а подсилващи неща, които са забранени. Тогава влязоха хормони на растежа и други неща. Страшни работи, американски, по 1500 долара струваше инжекцията. Тези синтетичните бяха по-евтини – по 40-50 долара. За анаболите да не говорим. По 30-40 хапчета съм пил на ден – витамини, за черен дроб, за кости, за оросяване на мозъка, за всичко. Даже съм взимал и такива, от които се уринира, за да се чистиш по-бързо. На Абаджиев схемата. Той ги чистеше за една седмица, а анаболът се хващаше на 15-20 дни. Една седмица и Абаджията ги правеше читави състезателите. Стигали са даже до смяна на кръв, представете си за какво говорим… В спорта винаги е имало забранени стимуланти. При мъжете се използваше катетър с чужда урина. След състезанието имаш време в залата и съблекалнята да разпуснеш, после те чакат ченгетата в тоалетната. Но в залата с един катетър ти изтеглят твоята урина и ти вкарват чужда. Жените пък си вкарваха с презервативи друга урина. Слагат си ги в тях, после ги отварят и пускат чиста проба.“
Таланта има проблеми с режима още като състезател. Затова понякога се налага да бъде наказван с изключително тежки тренировки. Въпреки че е атлет, Антонов още тогава пуши цигари. На лагери се съобразява донякъде с режима, но като цяло е трудно контролируем.
„И като спортист бях бохем, пиех и пушех – разказва най-бързият българин. – Такава тренировка ми вкараха, не мога никога да я забравя. Караха ме да тичам три пъти по 200 метра през три минути с противогаз на главата в зала ДФестивалнаУ, максимални натоварвания. Като махна противогаза, целият съм черен. Да не говоря колко гуми, колко щанги съм теглил, не знам колко тона са били.“
Днес Таланта е далеч от леката атлетика, като единствено следи по-интересните състезания по телевизията. „Трудна работа е да съм треньор или да имам школа, трябват пари и здрави нерви. А аз съм си изхабил вече и двете. Мога да помагам по принцип на приятели.“
Не може да бие само един чернокож
Николай Антонов има куп славни победи на пистата и по негово време е част от елита на леката атлетика. Има европейски и световни титли, стига полуфинал на олимпиадата в Барселона. Доближава националния ни рекорд на 200 метра на едва 5 стотни до световния. Побеждавал е всички най-добри атлети в света с изключение на един.
„Черните ги подкарах още 86-а година в Атина, бил съм ги на много места – разказва Таланта. – Само един не можах да бия – Франки Фредерикс, който е четирикратен олимпийски вицешампион. Негър със зелени очи, страшен беше. Сега го гледам по големите форуми, участва в награждавания, занимава се с благотворителност. Започнах с четвърто място на първото световно първенство за юноши. После 87-88-а вече бях в ЦСКА и станах вицеевропейски в Будапеща. И двете ми бягания бяха рекорди, би ме само един руснак с една стотна. През 90-а пак изпуснах златото в Глазгоу и останах втори. Следващата година вече бях световен шампион в зала с 20,67 секунди. На следващата година станах 7-и на световното в Токио с 20,20 секунди и оттогава ми излезе прякорът „Най-бързия бял мъж“, защото бях единственият бял на финала. Тогава направих три рекорда на България, единият още не е подобрен. Най-доброто ми бягане беше през 92-ра в Генуа, където станах европейски шампион с 20,41 секунди. Това години наред беше най-доброто постижение в зала за всички времена, сега е пето или шесто.“
Антонов е отвял легендата Карл Луис
Печели над 1 милион долара
Николай Антонов печели големи пари по време на кариерата си и е истинска световна звезда. За съжаление след това не му провървява и днес живее единствено с инвалидната си пенсия от 300 лева в родния Разград. „Печелих много пари като спортист – признава Антонов. – Само от „Найк“ ми бяха дали 200 000 долара. Отделно от „Рийбок“ 50 000 долара за една година, от „Адидас“ ми дадоха пари. Само за един старт в Европа взимах по 5-6 хиляди долара. В Япония ми платиха 12 000 за едно бягане. Там после бях един месец, взех 60-70 бона. Много пари, над един милион долара съм спечели. Имах предложения от други държави да бягам за тях. Турция ме искаше, в САЩ ме каниха да уча с 1700 долара стипендия. Тогава бях във ВИФ и по едно време казах: Край, заминавам за Америка. Жена ми обаче ме разубеди, хвърлих документите и всичко свърши.“
Раздава и продава 20 кила медали
Николай Антонов събира близо 20 килограма медали през кариерата си, но днес са му останали едва 20-ина бройки. Таланта има и десетки купи от престижни състезания из цял свят. „Имам няколко купи, 20-ина медала са останали също – казва атлетът. – Много неща съм продал и подарявал. Преди имах 20 кила медали, но вече не са толкова. Имам и един от световната титла, но чакам един приятел да излезе от затвора и да ми го върне, там за едни пари става въпрос.“
Снимка Пламен Кодров
Алексей Гилтяй, Георги Иванов, „България Днес“
