-
-
Покрай издаването на книгата на Христо Янев – „Единственият начин“ преди малко повече от месец, усилено
[sociallocker id=5830]
се заговори за страничните хобита на родните футболисти. Като цяло повечето от тях са посветени само на любимата си игра и нямат време за подобни екстри. Има обаче и такива, които се увличат по страсти, които нямат нищо общо със спорта и футбола.
Такъв е случаят със Станислав Жеков. Тачо, както го познават феновете и колегите му, е един от последните мохикани на славното поколение играчи на Нефтохимик, които са били част от великия отбор по времето на Христо Порточанов. Всъщност самият Порточанов също има писателски наклонности, но това е друга тема. Станислав Жеков има славата на сърцат футболист, железен защитник с невероятен характер и спортна злоба. Той е като стена пред нападателите на противника, а когато се наложи, и вкарва голове. Има качества на уникален персонален пазач, в което са се убедили десетки родни офанзивни футболисти. В момента той играе за втородивизионния „Поморие“, където за кратко време се наложи като един от най-добрите в мачовете. В различни етапи от кариерата си е ритал и за други български тимове, като е играл дори и в екзотична дестинация като Индонезия. Станислав Жеков е един от символите на славния „Нефтохимик“ и негова жива легенда.
Неговото хоби е киното. Тачо от малък е почитател на това изкуство и е изгледал може би хиляди продукции. Показва завидни знания, които много малко негови колеги от футбола биха демонстрирали. „От много години се влюбих в киното. Още от малък обичам да ходя и да се разтоварвам, да се забавлявам. След това обаче увлечението ми премина в желание да гледам нещо качествено, красиво, добро, нещо, което да гали сетивата ти и да усещаш, че отиваш в други измерения. Това лично на мен ми дава хубавото кино, което ценя и гледам с удоволствие. Много са филмите, които съм изгледал, въобще не мога да говоря или да смятам някаква общо бройка. Невъзможно е“ – коментира железният бранител.
Тачо харесва много филми като „Гладиатор“, „Кръстникът“, „Добри момчета“, „Казино“, “ Бъгси“ и др. Негов любим хит и шедьовър е „Жега“, където на снимачната площадка се срещат двама колоси като Робърт де Ниро и Ал Пачино. Обича наистина качествените продукции, силните актьорски игри и сериозните теми. Не си пада много по фентъзитата или фантастиките, които според него страдат от липса на реалистичност и нямат достатъчно ясни послания за зрителите и цялата аудитория. За него са важни големите социални теми, критичните криминални анализи и директните житейски послания. Любима му е историческата рицарска тематика, като филми от рода на „Небесно царство“ „Смело сърце“, „Патриотът“ са класики в жанра. Режисьори като Ридли Скот, Брайън да Палма , Мел Гибсън и Мартин Скорсезе са едни от най-големите, според Тачо. В разговора с него става ясно, че той не е просто един гледач на филми, а действително човек с много сериозни познания и анализ по темата. Става въпрос и за френското кино.
„Това е може би най-силното европейско кино. Има добри филми от Германия, Англия, Норвегия, Русия, но френското кино държи палката в жанра, все още. Италианските майстори от близкото минало пък като че ли вече изчезнаха. Аз лично обичам много филмите и играта на Жан Рено. За мен той е най-големият френски актьор на съвремието. Не искам, разбира се, да пренебрегвам имена като Жан-Пол Белмондо, Ален Делон, Жан Маре, Бурвил, Луи дьо Финес, които са класици, част от историята на киното. Те обаче принадлежат вече на едни минали години. Бих добавил, разбира се, и Жерар Депардийо, който е от преходните поколения. Мой любимец е и Венсан Касел, който е страхотен актьор. В него има много гениалност. Двамата с Жан Рено правят уникални роли в „Пурпурните реки“. От съвременните френски актриси много харесвам Софи Марсо, която пък играе в един от шедьоврите на Мел Гибсън – „Смело сърце“ – продължава с коментара си Станислав, който наистина показва смайващи познания в областта на кино.
Жеков е и почитател на българското кино. Той харесва филми като „Вчера“, „Маргарит и Маргарита“, „Сезонът на канарчетата“ , “ Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ и др. Много харесва криминалния сериал „Под прикритие“, доволен е, че има и развитие на родните продукции, които вече успяват да правят и лекарски поредици като „Откраднат живот“. Много обича и историческите епоси като „Аспарух“ и „Време разделно“.
Тачо има много силен и вълнуващ момент преди години, докато играе с екипа на „Спартак“ Варна. Тогава президент на клуба е Николай Ишков, който по професия е кинорежисьор, има контакти в артсредите и дори в началото на 90-те години опитва да продуцира свои театрали и кинопродукции. По време на едно от изданията във Варна на конкурса „Любовта е лудост“ , Ишков запознава Тачо с големия български режисьор Рангел Вълчанов. „За мен това беше велик миг. Рангел Вълчанов е много голямо име в българското кино. Той е създател на свой специфичен стил в родната кинематография. Успях да разменя няколко изречения с него и се убедих, че става въпрос за много ерудиран и интелигентен човек, който е надживял своето време с разбиранията и философско-житейските си схващания. Много е жалко и е голяма загуба за всички, че Рангел Вълчанов вече не е между живите, той липсва не само на цяла България, но и на европейското кино. Мога да кажа, че срещата с него беше много важна част от моя живот“ – споделя бургаският бранител, който със знанията си за киното показва ниво за кандидатстване в НАТФИЗ.
Тачо отчита разликата между американското и европейското кино. Всъщност между Холивуд и Европа. „В САЩ, в Холивуд има много пари. Средствата са значително повече. Става въпрос за развитие на една огромна индустрия, в която на година десетки милиарди долари. Виждате, че някои от касовите продукции само за месец достигат приходи от над 1 милиард долара. Това европейски филми не може да направи, на този етап на Стария континент няма подобни ресурси и логистика. Европейското кино обаче си има своите позиции и немалка аудитория. Може би не е необходимо то да мери сили точно с Холивуд, по неговите критерии. Европейското кино си има свой облик и физиономия, които не би трябвало да сменя, а по-скоро да доразвива“ – смята Станислав Жеков.
37-годишният футболист се увлича и по четене на книги. Той има любими романи, които препрочита по няколко пъти. Основното му хоби обаче остава киното. Магията на това изкуство е превзело напълно душата на опитния ветеран, който ще му остане завинаги верен.
Що се отнася до футбола Тачо е лаконичен: „Вече съм на възраст, има доста стаж зад гърба си, но има какво още да дам. Сега съм се концентрирал в тренировките с Поморие и искам да направим силен пролетен полусезон. След това ще видим“ – казва Тачо, обува екипа и излиза на терена да се раздаде докрай. Така, както е правил винаги досега.
Източник: faragency.bg
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]
