-
-
Футболните трансфери бяха катапултирани от спортните страници във водещите новини на глобалните медии тази година, когато през лятото Пари Сен Жермен подобри или почти размаза световния рекорд, за да открадне бразилската звезда Неймар от Барселона. Френският клуб плати умопомрачителните 222 милиона евро (260 милиона долара или 200 милиона брит. лири) за играча – над два пъти повече от предишния рекорд, поставен, когато Пол Погба се върна в Манчестър Юнайтед от Ювентус за 89 милиона лири през август 2016 година.
Тази прословута сделка обаче бе само много видимият връх на една огромна индустрия, а именно международната търговия с футболисти, която все повече се превръща в глобален бизнес.
Последните данни от ФИФА – институцията, която управлява този спорт, сочат, че досега през тази година е имало 15 291 международни трансфера, за които са били похарчени рекордните 6 милиарда долара (4,58 милиарда брит. лири).
При международните трансфери даден футболист преминава от отбор от една страна в такъв от друга, за разлика от вътрешните, при които съответният състезател сменя клубната си принадлежност в една и съща държава.
Тази рекордна цифра, която едва ли ще се промени до края на годината, тъй като трансферните прозорци в най-големите европейски първенства ще бъдат отворени отново чак в края на януари, представлява 25% увеличение спрямо 4,8-те милиарда долара, похарчени през миналата година.
Китай е развързал кесията
„Има два движещи фактора зад големите разходи“, казва Хари Филп, експерт по футболните финанси в базираната в Лондон консултантска фирма Portland Advisers.
„Първият е появата на Китай и огромните суми за трансфери, които те са готови да платят, а вторият – парите, които отборите от Висшата лига на Англия могат да дадат благодарение на техните все по-доходни телевизионни сделки. Тези фактори повишават стойността на глобалния пазар“.
Наистина, китайските клубове са похарчили огромните 451 милиона долара за футболисти миналата година – увеличение от 168%. Това ги постави на пето място в света след Англия, където отборите са пръснали 1,37 милиарда долара за глобални звезди, Германия, Италия и Испания.
„Бързите темпове на растежа (на китайските разходи) са безпрецедентни“, отбелязва ФИФА. „Една от ключовите цели, подхранващи трансферната мания в Китай, е да бъде повишено цялостното равнище на футбола в страната, за да може националният й отбор да се класира за Световна първенство едва за втори път в своята история след дебюта си през 2002 година.“
Има огромно увеличение на инвестициите в китайския футбол през последните години, което бе задвижено от плановете на президента Си Цзинпин да превърне Китай в голяма футболна страна – такава, която един ден да може да бъде домакин и в крайна сметка да спечели Световно първенство.
Път за измъкване от бедността
Китайските клубове инвестират почти само във футболисти от Европа, но не непременно европейци. Мнозина от спечелилите си име в Източна Азия са южноамериканци. Данни на ФИФА сочат, че Бразилия и Аржентина са страните с най-много трансфери в света.
„Независимо от това как се представя нейният национален отбор, Бразилия продължава да произвежда млади футболисти за продажба по целия свят“, отбелязва Филп.
„Това е социално-икономически феномен, като футболът все още е път за измъкване от фавелите и начин за един младок да подкрепя финансово своето многолюдно семейство.“
Бразилия не само ражда талантливи играчи за износ – нейните звезди сега “греят” в 118 държави, но и общата сума, натрупана от техните трансфери през миналата година, е достигнала 594 милиона долара – показател, по който страна е на първо място в света.
Свободни агенти
Повечето от трансферите, обсъждани от глобалните медии, са за крупни суми, но в реалността само малък дял от всички трансфери са срещу пари. По-голямата част от сделките са с футболисти, които са станали свободни агенти, преди да си намерят нов отбор.
„Трансферите (на играчи) без договор си остават най-популярният вид международен трансфер“, посочва ФИФА. Те са още по-разпространени сред по-възрастните футболисти – през 2016 г. над 90% от международните трансфери на играчи над 32 години са били със свободни агенти. Немалък дял от трансферите се пада на договорите за наем. Има обвинения срещу отбори като Челси, и в по-малка степен и срещу Манчестър Сити, че търсят из цялата планета, за да трупат запаси от млади таланти.
„Те са пращани под наем, за да се види как се развиват“, казва Филп. „Малка част ще влязат в първия отбор и останалите могат да бъдат продадени, обикновено на печалба. Това осигурява приходи на клубовете, за да купят след това някоя световна звезда, и също така да им помогне да отговарят на правилата за финансов феърплей“, обяснява той.
„Тези отбори търгуват с играчи, като практикуват нещо, което аз бих оприличил на „бизнес по управление на активи“, обобщава Филп.
„Трансферна лудост“
В един толкова разпокъсан пейзаж всичко това означава, че транзакции като с Неймар, при които пари преминават от едни ръце в други, са малцинство. „Трансферни суми се плащат на най-високото равнище“, отбелязва Филп. „Клуб като Пари Сен Жермен харчи толкова много пари, че те са сериозен дял от глобалните приходи от трансфери.“
Филп казва, че след като е пръснал 220 милиона евро за Неймар, френският отбор е на път да даде още 180 милиона евро или долу-горе толкова догодина, когато купи за постоянно Килиан Мбапе, когото сега е взел под наем от Монако. Има намеци, че парижкият клуб е избрал да вземе Мбапе под наем тази година, за да заобиколи правилата за финансов феърплей.
Те бяха въведени от органа, управляващ европейския футбол – УЕФА, за да бъде гарантирано, че отборите ще дават крупни суми само за големи звезди от собствени приходи, а не чрез кредити или подаяния от богати собственици.
„Финансовият феърплей е замислен да контролира трансферната лудост“, казва Филп. „Ако приходите обаче се увеличават, било то от телевизионните права за английската Висша лига, било то от катарските инвестиции в ПСЖ, както и да са структурирани те, тогава трансферните суми и заплатите на футболистите ще продължат да вървят нагоре.“
„Финансовият феърплей все още е жив и функционира, но със стремителното повишаване на приходите нищо не може да спре глобалната търговия с играчи да продължи по същия начин“, обобщава Филп.
Предвид факта, че през януари се отваря трансферният прозорец в петте най-големи европейски първенства, както и в Китай и Бразилия, това означава, че футболисти, клубове и агенти вече се готвят за един луд период на световна търговия, при който разходите могат да скочат още по-нагоре през следващата година.
БИЛ УИЛСЪН, “Би Би Си”
