-
-
Феновете са сърцето и душата на футбола, а без тях всичко губи смисъл – твърдение, което не е лишено от логика, трябва да признаем. Логиката и здравият разум обаче са инструменти, които рядко влизат в употреба, когато става дума за управлението на българския „вариант“ на играта.
И ако за всички е ясно, че БФС не се интересува от феновете, то сдружението не пропуска възможност да затвърди това впечатление, отблъсквайки и малкото останали хора, които се интересуват от Първа професионална лига.
Само в рамките на един уикенд в родното първенство се случиха толкова много трагикомични събития, че необходимостта от анализирането на цялостната картина стана излишна. И малките деца знаят, че футболът ни не струва и има тенденция тепърва да става по-зле. Не защото няма достатъчно класни играчи и квалифицирани треньори, а защото всичко е оставено на автопилот.
17-ият кръг ни направи свидетели на три мача, които перфектно обрисуват три основни проблема на Първа професионална лига – слабо съдийство, несигурност по стадионите и липса на влагане на елементарна мисъл при решаването на очевидни проблеми.
Левски постигна измъчена победа над Верея с 1:0 на „Герена“, като единственото попадение вкара Давид Яблонски, който с ръка засече центриране на Габриел Обертан. Пореден епизод от сагата „Скандално съдийство“.
Ако нещо се правеше за любителите на играта, то голове с ръце нямаше да се вкарват. И лошото не е, че реферът е сбъркал, грешки стават и във Висшата лига, но когато пропуските на съдиите са всяка седмица и във всеки мач, тогава официалните лица не просто губят авторитета си, губи се смисълът от присъствието им въобще. А на Делио Роси след мача не му пречеше да признае, че попадението е нередовно. Джентълменско щеше да е. Нали водим европейски треньори, за да ни учат и на поведение.
На „Лаута“ фенове на ЦСКА и Локомотив Пловдив влязоха в кърваво меле, прекъсвайки двубоя в края на първото полувреме, като тук не става въобще въпрос за това кой е виновен и трябваше ли играта да бъде подновявана, а че случилото се е недопустимо.
Да, върлите фенове са тези, които създават неповторимата атмосфера на стадиона, но трябва да се ограничават точно до това – атмосферата. Иначе става грозно и примитивно. Такова поведение не води до нищо добро – страдат нормалните запалянковци и играчите, които трябва да се прибират в съблекалните от страх, клубът понася глоби, а имиджът на първенството се опорочава. И не трябва да има изненадани, ако след няколко дни Каранга – една от малкото истински звезди в България – помоли мениджъра си да му намери друг отбор. Все пак човекът заслужава поне да не се страхува за здравето си, когато упражнява професията си. Пък ако някой реши да се бие на стадиона, нека, но и да си понесе последствията. Има достатъчно примери как в топ първенствата са се справили с такива привърженици.
И накрая „спектакълът“ на стадион „Ивайло“ – Етър загуби от Дунав с 0:2, но никой не разбра, защото имаше толкова гъста мъгла, че нито хората по трибуните, нито тези пред телевизионните екрани имаха представа какво се случва. А за кого играят футболистите, когато привържениците не виждат?
Повече от ясно бе, че условията не бяха нормални и мачът трябваше да бъде отменен. Това бе правилното решение. Не че историята не е достатъчно богата, за да намерим безбройни примери на двубои, които се играят в гъста мъгла, но повечето случаи са от миналия век, където май се намира и футболът ни.
Футболът в България отдавна не е за публиката, горните три аргумента казват достатъчно.
Феновете са сърцето и душата на играта, но в България я са отвратени от отсъжданията на „Герена“, я някой ги е пребил на „Лаута“, а може и да са безследно изчезнали в мъглата във Велико Търново.
Източник Уебкафе
