Димитър Димитров продължава тежката си битка с финансовите проблеми, в които е затънал
[sociallocker id=5830]
казахстанският му отбор Иртиш. Обявеният за почетен гражданин на Павлодар през миналата година българин се готви в оскъден състав в турския курорт Белек за новия сезон във Висшата лига и предстоящите наесен двубои в Европа. Херо е непоправим оптимист и се надява, че тежките мигове от последната една година съвсем скоро ще останат блед спомен. Един от най-добрите родни специалисти през последните 20 години говори в пространно интервю пред Sportal.bg, като засегна проблемите в Иртиш, бъдещето си в Павлодар, ситуацията в Левски и българския футбол и куп други теми.
– Боли ли ви за бургаския футбол?
– Естествено, няма начин да не ме боли за Черноморец и Нефтохимик. Емоционално свързан съм и с двата отбора, еднакво ги обичам. Юноша съм на Черноморец, там съм започнал футболните си години. След това пък дълго време бях в Нефтохимик като треньор и постигнах добри резултати. Преди няколко дни дори ме поканиха да отбележим 20 години от сребърните медали и купата, която спечелихме. Това е оценка за работата, която съм свършил. Но тогава стадионът бе пълен часове преди първия съдийски сигнал, което означава, че сме работили добре. Днес ми е обидно да гледам, че има по 50 души на мач на Нефтохимик.
– Обидно е, че на някои контроли тук, в Турция, има повече хора, отколкото на мачове в „А“ група.
– Факт! Трябва да се опитаме да вдигнем качеството на този продукт, който силно обичаме, за да може хората да видят промяната, да им покажем, че нещо положително се прави и че нещата се случват долу на терена, а не задкулисно. Ако това го постигнем, хората не са толкова елементари, сами ще се върнат на стадиона.
– По вашето време в Черноморец бяха привлечени много футболисти, които сега играят на високо нови – Шаешу, Жужу, Боли, Анисе и много други. Какво им пречи и на другите отбори да намират такива качествени чужденци, свободни агенти, за да се спре тази непрестанна ротация, това гонене на играчи през няколко месеца и плащане на неустойки?
– Ние благодарение на тези футболисти, както и на другите, които продадохме, включително Георги Терзиев на Лудогорец и Пламен Димов на Левски, живяхме три години. Парите от трансферите бяха единственият шанс да съществувам. Подкрепа от друга страна нямаше. Аз мога да кажа, че всичко това е на базата на един много сериозен труд на целия екип. Много футболисти се гледат на видео, след това се тестват и пр. Всеки един клуб може да го направи, стига да има желание. Ние тези играчи ги взехме за нула стотинки и след това ги продадохме за милиони.
– Сега се сещам за един списък от футболисти, вследствие на който прехвърчаха искри между вас и Георги Иванов? Виждали ли сте се след това?
– Не съм го виждал, нито сме говорили. Определено имаше нотка на разочарование у мен след това, което стана. Аз говоря изключително и само с факти. Спомнете си – първо го нямаше списъка, след това го имаше. В един момент футболистите, които съм набелязал, се оказа, че са млади, малко по-късно подписаха в елита и играят там не лошо. Мисля, че щяха да са от полза на Левски в този труден момент. Но какво значи труден? Уж се говори за безпаричие, но аз имах информация, че ситуацията не бе толкова тежка. Това усещане бе изкуствено създадено, за да се освободят на „Герена“ от някои хора. Но не искам да навлизам отново в полемики, това е излишно. Аз съм човек, който не таи лошото в себе си. Бързо ми минава. Бях обиден, че към мен имаше обиди и нападки, а аз говорех само с факти. Нека хората преценят къде е била истината. Няма как да тая лошо към Гонзо. Аз имах желание да работя на „Герена“, готвех селекцията, но разберете, когато не ми позволят, когато ми бламират плановете, няма как това да се случи. Аз имам достойнство, уважавам се и не мога да позволя такова отношение. Ако помните, с тази селекцията, която направи Левски впоследствие, изпадна от първата шестица.
– Тази работа на парче ли скара доста „сини“ легенди?
– Много неприятно е това, което се случва. Според мен трябваше да се намери малко по-интелигентен начин, а не да се тръгне директно, по такъв груб начин. Всички са дали много на Левски и ние дължим нужното уважение към тях. Но този начин е изключително грозен за страничните хора. Аз затова се почувствах лошо – защото никого не обидих, не си позволих лоша дума, а на свой ред получих много. Не приемам и това, което се случи преди време с легенди на българския футбол. Може да се намерят много по-културни начини, а на чрез медиите така унизително и грубо да се обръщат един към друг. Но това опира до възпитанието, до първите седем години.
– Може ли в настоящия си вид националният отбор да се качи едно стъпало по-нагоре?
– В настоящия много трудно. Но като казвам трудно, това не значи, че отборът няма резерви, които да се „изсмучат“ от потенциала на играчите. Такива има и ако се намери начин да се използват, то отборът няма да среща проблеми и да се унижава срещу аутсайдери като Малта.
– Доста проблеми обсъдихме, дайте нещо положително за финал. Какво си пожелавате за 2017-а?
– Най-вече здраве. Минах по тежък път, знам какво значи здравето на един човек. Когато той е здрав, мотивиран, има талант и желание да се развива, може да постигне всичко.
– А какво научихте през този тежък път, през който преминахте?
– Какво научих? Промених мирогледа си най-вече. Видях и добрата страна на българския народ. Много говорим, че сме злобни, завистливи, но мога да ви кажа, че видях обратната страна на медала – добротата, човечността, съпричастността на хората, и мога да кажа, че те имат огромна роля, за да преборя тази коварна болест, да спечеля този двубой на живот и смърт. Мисля, че сега е моментът отново да им благодаря.
– Г-н Димитров, мисля, че това е чудесен финал на нашия разговор. Благодаря ви и успех!
– Благодаря и аз!
Цялото интервю с Димитър Димитров може да прочетете при колегите от Sportal.bg ТУК.
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]