-
-
Не бяха минали и 20 минути от края на световната квалификация в Борисов, където България загуби с 1:2 от Беларус.
Пред камерата и микрофона на БНТ застана Петър Хубчев. Не му се говореше на човека, а и – познаваме го във футбола от над 25 години – той никога не е бил силен в медийните изяви, предпочита да говори с действия.
„Не смятам, че бяхме прекалено предпазливи. Отдавна знаехме как ще играе Беларус. Сбъркаха защитниците. Трябваше да влизат по-здраво в единоборства. Не смятам, че в предни позиции сме създали малко положения.“ С няколко думи, мрачен и видимо недоволен.
Ако след това бе видял социалните мрежи, щеше сигурно да си каже: Какво, по дяволите…?!
За щастие, едва ли Хубчев е завършил вечерта си, скролвайки из туитър и фейсбук.
Истината е, че поражението в Беларус не е сензация, а разочарование – не използвахме инерцията от победата над Холандия в София (2:0) и не се доближихме до лидерите в групата, които играха един срещу друг (Швеция – Франция 2:1).
Но не и изненада. В никакъв случай.
България няма отбор, който да бие наред, да взима мачове тип „боричкане и битка“, особено навън и срещу съперници от нашето ниво – а този, кажи-речи, си е от нашето ниво. Поглеждате коефициентите на букмейкърите преди мача, става ви ясно – ставката за домакините е около 2,40, а за нашите – близо 3.
С други думи – не сме никакви фаворити.
Хубчев е лесна мишена, както е всеки треньор в България, особено на такъв публично значим пост като този на националния селекционер. Статуси, постове, ще има и критики в медиите сега: Защо играе Чорбаджийски? Защо пази Ники Михайлов? Защо онзи, а не другият е титуляр?
Ами, защото… Няма други – първи отговор, най-базов. Но не е само това.
Съвсем ясно е за какво говориха всички национали и треньорът им след мача – първият гол дойде след загубена битка с огромния „гардероб“ на върха на атаката на Беларус и изпросена от него дузпа.
Грешката бе на Чорбаджийски, който единствен има габаритите да опази този мечок Лаптев. Не успя в случая, не го затвори добре, допусна дузпа – и оттам колата тръгна надолу. Но кой друг можеше да се справи по-добре? Колко централни защитници-българи има в топ отборите в първенството ни?
В Левски играе общо един – Александров, и то на такова ниво, че го освобождават след сезона.
В Лудогорец… Без коментар. Е кого да извика тогава Хубчев? Единствената алтернатива изглеждаше Николай Бодуров, също от ЦСКА. „Десет дни тренираме нещо и точно това сбъркахме за първия гол“, мърмореха националите. Ясно е – Хубчев е направил необходимото стилът на Беларус, който е с ритната топка към огромния Лаптев, да бъде стопиран.
Но една индивидуална грешка скъса плана на парчета.
Източник: Динко Гоцев/ sportinglife.bg
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
Лотар Матеус проговори за „българския“ си период :
Някои от футболистите ми бяха с връзки. # ЕДИНИЯТ Е СИН НА ПРЕЗИДЕНТА НА ФУТБОЛНИЯ СЪЮЗ, ДРУГИЯТ Е ЖЕНЕН ЗА ДЪЩЕРЯ МУ, ТРЕТИЯТ БИЛ БИВШ СЪПРУГ НА „СНАХА” МУ, четвъртият пак някакъв роднина и т. н. # Постоянно ми налагаха определени футболисти, които не заслужаваха да бъдат национали . . . # Така и не разбрах тази страна на българския манталитет. #
P.S.: Налагането роднините на боби в националния, за да им се създаде фалшива „визитка” беше въведена от фалшивия „бунтар и дисидент” Христо Стоичков . . .