Краят на есенния полусезон заложи теми за размисъл, които трябва да бъдат разплетени в най-близко бъдеще. Огромният проблем, върху който БФС е необходимо да се концентрира, е числеността на Първа лига. В момента елитът се състои от 14 отбора, като според наредбата техният брой трябва да нарасне до 16 през следващия сезон с три директни промоции от Втора лига и четвърти отбор, който играе бараж. Ясно е, че според буквата на закона, промени на тези решения не могат да се правят, но през годините сме ставали свидетели на многобройни вариации в заобикаляне на документите, независимо дали става дума за положителна, или негативна промяна.
В момента гледаме отбори, които се разпадат пред очите ни и правят елита да изглежда като съчетание между блясъка на Абу Даби и Дубай от една страна и фавелите на Рио де Жанейро от другата.
Царско село е най-гротескната гледка в момента, след като клубът на Стойне Манолов в момента живее с преливане на остатъчен материал от другите отбори. Шокиращо е отбор от елита да прави пълна промяна на полусезона с напускане на 15-ина играчи и привличане на толкова нови. Това не си го позволяват дори отборите на малки вратички от аматьорските футболни лиги.
Берое е другият клуб, който поставя под съмнение рентабилността на елит от 16 отбора. Тук съжалението без съмнение е по-голямо, защото става дума за исторически клуб с фундаментален принос за футбола ни, но жертва на нерационално мениджърско управление. В случая обаче иде реч не толкова за конкретните случаи на отбори в премеждие и съпоставката им в исторически аспект, а за принципната неустойчивост на клубовете и ограниченият им финансов и организационен потенциал.
Трусът в Берое е от максимална скала и въпреки че засега клубът оцелява на магия, попълвайки се с играчи от кол и въже на място на напуснал цял отбор, ролята им през пролетта в спортно-технически план ще бъде на ниво Втора лига.
Ботев Враца е друг от клубовете, който е разтърсен по отношение на финансите и трудно ще бъде конкурентноспособен на останалите отбори. Съмнителната селекция с играчи от Гватемала и Хондурас само засилва усещането за бъдещата периферна роля на врачани.
Четвърти отбор, в лицето на Пирин, също се търколи по нанадолнището и редуцира наполовина бюджета, оряза заплатите на играчите, но все пак засега успява да балансира ситуацията.
Единственият плюс при задаващото се увеличение на елита е във връзка с идващите от Втора лига отбори. Първите три отбора в момента са: Спартак Варна, Етър и Хебър, а в зоната на баража е Миньор Перник. И четирите тима са отбори с история, традиции и фенска база. Въпросът е дали финансовият им потенциал ще бъде адекватен от следващия сезон за Първа лига, или пак някои отбори ще са на ръба на оцеляването и ще трябва да се борят за мястото си след пълно преливане на играчите през зимата.
„Мач Телеграф“
А нещо за Левски ,те щото цъфнали та вързали.Те А група промениха заради ЦСКА … .Сбърканото изначално функциониране на клубовете е проблема , не кои са те .