-
-
Продължаваме с обследването на българския футбол през бясното последно десетилетие на ХХ век. Ето ни на футболния Еверест – Мондиал’94, и малко след него. Това е най-сладкото време за българския футболен запалянко. Това е времето на сбъднатите мечти и на големите мачове. Това е време, което никога няма да се повтори.
След панаира за премиите, избухнал непосредствено преди световното първенство и коствал главата на президента на БФС Валентин Михов, обстановката при националите уж се нормализира. Твърди се, че единият милион в зелено, който футболистите търсят за класирането на финалите, е осигурен от финансово-брокерска къща „Пловдив“ на Христо Данов и Христо Александров – Салфетката, които де факто поемат управлението на родния футбол. Брокерите дават един милион долара, за да успокоят „лъвовете“, като идеята е после да си удържат сумата от парите, които се очакват да пристигнат по линия на ФИФА. След време Вальо Михов споделя: „Никой не ме е принуждавал да се оттегля. Разковничето за решението ми бе договорът с фирмата „Стоичков – Яфа“. Тя се задължаваше да осигури пет приятелски срещи на националния отбор, а срещу това в касата на БФС да постъпят по 120 хиляди долара за всеки изигран мач. Само две срещи обаче бяха договорени, а на „Кърниградска“ не пристигна нито цент. Първият човек, който ме предаде, бе Христо Стоичков. Знам и защо го направи. Някои му бяха обещали да анулират въпросния договор, а срещу каква цена – това вече не знам“.
И така на 17 юни 1994 година стартира САЩ’94. Започваме с кошмарна загуба от Нигерия, но след това влизаме в ритъм и става страшно. На 26 юни е постигнат исторически успех – бием Гърция с 4:0 за първата българска победа на световно. У нас започва лудо веселие! В Чикаго също не е тихо – автобусът на нашите е спрян от тълпа българи, които вият пищно хоро. Там е и царицата на българската естрада Йорданка Христова, дошла специално за мача от Торонто. Американците гледат и се чудят какво става. Това е само началото! До средата на юли побеждаваме световния вицешампион Аржентина, Мексико и световния шампион Германия. „България световна, Германия аут“. Преди епохалния четвъртфинал с Бундестима старши треньорът Димитър Пенев пуска една от крилатите си фрази: „Този мач е генерална репетиция за европейските квалификации“.
България е на полуфинал в САЩ, а българите са като в чуден сън. Никой не е и мечтал, че ще сме на крачка от световната купа. Случват се незабравими неща: трио „Българка“ нахлува в студиото на „По света и у нас“ и се започват народни песни в чест на Пеневата чета; в пресата излиза култова снимка на електроинженер, който куфее по бул. „Витоша“ в столицата по джапанки, шорти и с голяма връзка сушени чушки на врата; хората по улиците са толкова много, че трамваите остават с отворени врати на спирките до сутринта. Всенародна радост! На 19 юли (вторник) футболните ни звезди са посрещнати като национални герои. И докато в Италия през 1982-а римляните излизат с предложение „Пиаца дел Пополо“ да се прекръсти на „Паоло Роси“, у нас се стига до „Ицо президент“. Над 40 хиляди зрители се стичат по обед на Националния стадион „Васил Левски“, за да приветстват четвъртите в света, а още толкова ги аплодират по пътя от летището до центъра.
В този горещ ден програмата на Канал 1 трябва да започне в 17:30 часа с пряко предаване на двубоя по водна топка между България и Беларус. Още от сутринта обаче камерите показват на живо обстановката около посрещането на националите. Стават и любопитни неща. Така например репортерът на БНТ пита мегазвездата Христо Стоичков дали някога се е возил в лимузина. „Малко съм притеснен какво да ви отговоря, когато ми задавате такива въпроси“, отвръща Камата. Визират се правителствените лимузини „Чайка“, изкарани от гаража на бившето УБО специално за момчетата на Димитър Пенев. Срещу Пената пък се изказва бащата на нападателя Велко Йотов – Николай: „Мачът срещу шведите ме убеди, че Пенев е абсолютен селяндур, който е скаран с футболния морал. Защо тоя треньор не пусна резервите? Четвъртото място е огромен успех и само глупак би отрекъл това. Но още по-добре щеше да е третото място. Димитър Пенев е човекът, който лиши отбора от възможността да го спечели. Беше длъжен да пусне футболисти, които имаха физически сили за този мач. На терена имаше място за играчи като Бончо Генчев, Боримиров, Михтарски, Александров, Гошо Георгиев, Андонов, Ники Илиев. Тортата е достатъчно голяма и за всички можеше да има парче от нея. Дано с моите приказки не отрежа пътя на Велко към националния отбор, но казвам, каквото мисля“. Депутатка от СДС пък заявява, че иска… да ощастливи футболистите с обич.
Купонът се пранася от летището на стадиона, където шоуменът Миодраг Иванов подгрява зрителите. Почетната обиколка е аплодирана от всички, а след това част от зрителите нахлуват на терена. Всичко свършва при журналистическите банки, където Цанко Цветанов и някои от колегите му танцуват туист с феновете. Златни времена! Идва време за почивки и море, а в БФС трябва да пристигнат парите от световното. По-късно става ясно, че след Мондиал’94 в банковата сметка на футболната централа са преведени общо пет милиона долара от ФИФА. По това време курсът на долара е едно към 53 лева. Така касата на „Кърниградска“ изведнъж се пълни с повече от 260 милиона лева. Близки до отбора от онези години твърдят, че на среща между брокерите, Борислав Михайлов, Наско Сираков и Стоичков в лоби бара на хотел „Скантикон“ в Принстън е постигнато споразумението – „лъвовете“ ще вземат общо 3,6 милиона долара за квалификационната кампания, победата над Франция на „Парк де Пренс“ и влизането в топ 4 на света. Уговорката е направена преди полуфинала с Италия, като при класиране за финала сумата е щяла да скочи на 4,5 милиона. От петте милиона от ФИФА брокерите трябва да си удържат онзи, даден в аванс преди САЩ’94. В касата остават четири милиона долара, от които 2,6 млн. трябва да се доизплатят на футболистите.
Така общо 57 души, взели участие в квалификационните срещи и на самия шампионат, си поделят 3,6 милиона долара. Сумата за всеки зависи от броя изиграни мачове. По тази причина най-високи премии взимат Боби Михайлов и Емил Костадинов – на капитана и на Екзекутора на „петлите“ се падат по 222 хиляди долара. Трифон Иванов е трети в списъка с 219 хиляди, а четвърти е Цветанов с 215. Пети е лидерът на тима и голмайстор на световното Стоичков – 209 хиляди долара. По-късно Илиян Киряков разкрива, че американските премии на част от звездите „изгарят“ във финансова пирамида в Швейцария. Веднага след завръщането от Щатите фирма „ПроСофт“ подарява по един чисто нов автомобил на Михайлов и Стоичков.
В месеците след мондиала имаме един от най-силните отбори в света, а Христо Стоичков става единственият български (а и балкански) футболист, награден от „Франс Футбол“ със „Златната топка“. Еуфорията е толкова голяма, че по Ефир 2 тръгва рубриката „Бис“ – вървят повторения на българските победи. На наш терен сме като хали. Общо взето в този период бихме имали шансове дори срещу световния шампион Бразилия. От лапата на българския лъв яде пердах Германия на 7 юни 1995 година. „Какво да им мисля на германците бе? Айне, цвайне, картофен“, шегува се Камата преди сблъсъка. От 0:2 до 3:2 срещу машините на Берти Фогтс в един от най-великите двубои на България, наречен „Втората битка за Сталинград“. Народът отново ликува. Някои от министрите от кабинета на Жан Виденов влизат в съблекалнята да поздравят победителите, но са посрещнати от Модерния ляв с думите: „Ей, тюфлеци! Нищо не давате за футбола“.
Междувременно в някои от клубовете са станали изменения. Властта в ЦСКА вече е взел Илия Павлов, наследил Петър Калпакчиев. За мястото на Калпака босът на „Мултигруп“ се бори с Николай Гигов, който пък в крайна сметка става президент на Локомотив (София). В „Надежда“ оръжейният търговец заварва голяма каша и две ръководства, като до преди това парите при „железничарите“ дава бизнесменът Димитър Барбуков. В Славия пък конците дърпа „честният частник“ Валентин Моллов, но през пролетта на 1995-а идва време за промяна. В един хладен ден няколко черни мерцедеса паркират пред стадиона в „Овча купел“. От лъскавите коли излизат представители на групировката „Интергруп“. Те обещават, че „белите“ вече ще са осигурени финансово и никога няма да има забавяне на заплати. На 27 март на общо събрание в хотел „Орбита“ е избрано новото ръководство на Славия. Начело на клуба застават Младен Михалев и Венцеслав Стефанов.
В края на ноември 1995-а трябва да се проведе вторият редовен конгрес на БФС. Начело на централата е Христо Данов, който е считан за безусловен фаворит. Кандидатурата на брокера е издигната от 84 клуба. С наближаването на датата става ясно, че юристът от Пловдив Запрян Запрянов, който е вицепрезидент на Марица, също ще се кандидатира. Вальо Михов пък обявява, че иска на въпросния конгрес да бъде гласувана оставката му от пролетта на 1994-а, тъй като година и половина по-късно тя все още била „висяща“. Скоро става ясно, че председателят на БОК Иван Славков ще е третият претендент за престола на БФС.
Знаейки за близостта между Батето и Иван Вуцов, брокерите пращат Вуйчо Ваньо на двуседмичен лагер в Линдабрун с националния отбор. Бронзовите медалисти от САЩ се готвят в Австрия за европейската квалификация с Германия в Берлин. Специалистът е пратен там в качеството му на заместник генсек на БФС, но според мнозина той е командирован, за да не мъти водата около конгреса. Във вестниците дори излиза информация, че Вуцата е бил уволнен за един ден от началниците си на „Кърниградска“. Тръгва и слух, че Батето е подготвил свита от апостоли, които да обикалят по градове и села, за да му набират гласове. На 15 ноември губим от германците с 1:3 след слаба игра на защитата ни, а ден по-рано младежите са отнесени от младата формация на Маншафта с 0:7. На 18 ноември пък босът на Левски Томас Лафчис прави сеир, когато преди дербито с ЦСКА дърпа шалтера на захранването на ПТС-а на националната телевизия, а след това заключва кабелите с катинар. Президентът на „сините“ не е съгласен с договорените условия за телевизионните права, заради което прякото предаване на мача закъснява с десетина минути.
В тази обстановка на 21 ноември 1995-а в зала 3 на НДК се стичат делегатите, за да изберат новото управление в българския футбол. „Само Сергей Бубка може да прескочи рова между професионалния и юношеския футбол у нас“, се коментира в началото на конгреса. Предната вечер БФС дава пищен коктейл в парк-хотел „Москва“, където щедро се лее водка „Распутин“. По рампата пред хотела пък патрулират телохранители от ВИС-2, които трябва да пазят делегатите.
Преди гласуването думата взима Вальо Михов, който обръща внимание на аматьорския футбол. „Хора като Торос Папазян не са необходими на българския футбол, защото президентът на Аматьорската футболна лига е двуличник и аз имам доказателства за това“, твърди бившият шеф на БФС. Атанас Атанасов – Кеби пък пророкува: „Последният президентски ден на Христо Данов мина“. Лафчис насочва дискусията към въпроса за парите: „Какво стана с онези 600 хиляди дойче марки, които дойдоха от „Це Ве Ел“ и които въобще не са постъпвали в касата на БФС? След поколението от САЩ’94 идва една пропаст и загубата на младежите от Германия с 0:7 е доказателство за това“. Новата власт в Славия застава на страната на Иван Славков, а легендарният полузащитник на ЦСКА Гаврил „Гацо“ Стоянов обобщава мислите си: „Изпълкомът на БФС е като Гестапо“.
Късно вечерта става ясно – с 236 глава от 357 пуснати бюлетини във втори тур президентския пост в БФС печели Батето. Това е краят на ерата на брокерите. „Доста урагани имаше върху главата ми след 1989 година. Сигурен бях в победата. Смятам да наложа желязна дисциплина на „Кърниградска“. Скоро едва ли ще имаме помощ от държавата. Категорично ни трябва спортна банка. Всичко, което започва с буквата „ф“ може да носи приход. Вижте само колко търговци направиха пари от производството на артикули след световното. Проблем е, че в малките градове има повече от един тим. Проблемът с телевизионните права ще го реша точно за една седмица. На следващия конгрес няма да изключвам микрофоните, както други правиха сега“, казва победителят. Негови вицепрезиденти стават Михаил Касабов и Венци Стефанов, а Иван Вуцов е назначен за генерален секретар на съюза.
„Пеневата чета! Едни момчета, създадени през 80-те години. Деца тогава, през 1985 година вече бяха футболисти. 20-22-годишни. Но изградени в друга система. Не говоря политически, а друга спортна структура“, анализира по-късно Иван Славков. Той държи властта в българския футбол през следващите 10 години.
Източник- Спортал
Рубрика – От скрина
