-
-
Подвигът на „Парк де Пренс“ е апотеозът на един дълъг и изтощителен квалификационен цикъл за българския национален отбор. И до днес той е най-продължителният в историята. Започва на 14 май 1992-а с победата над Финландия в Хелзинки с 3:0 и завършва на паметния 17 ноември 1993-а с триумфа над „петлите“. Времето между двата мача е 553 дни – абсолютен рекорд в историята.
В онези времена текучеството и експериментите с играчи, които да се викат откъде ли не, каквито правеше Младен Кръстаич например – няма. И въпреки това за тази година и половина Димитър Пенев не използва малко играчи. 28 души взимат участие и изковават класирането в тази убийствена група в която попадаме. Вероятно, ако днес трябва да се борим за класиране с Франция, Швеция, Австрия, Финландия и Израел, я вземем една-две точки, я не. Тогава обаче успяваме, а трябва да отдадем заслуженото и на някои герои, които участват в цикъла, приключил триумфално край Айфеловата кула, но впоследствие не са взети в групата за световното първенство отвъд океана. Някои от тях дори се прощават завинаги с националната фланелка. Един от любимците на Синята част от България – Божидар Искренов-Гибона носи националната фланелка за последно при равенството у дома срещу Израел – 2:2 на 12 май 1993. Този мач се оказва бенефис с националния герб и за бранителя Александър Марков. Вратарят Антонио Ананиев играе един двубой в цикъла — при ремито 1:1 с Швеция, след което цялата държава живее с мисълта, че шансовете ни за класиране са погребани доста надълбоко и безвъзвратно. Първият мач с Швеция в тази група – на 7 октомври 1992 е последен за бранителя на Ботев Пд и преминал през ЦСКА – Митко Младенов, а друг бранител на „червените“ Павел Дочев се изявява за последно при гостуването на Австрия във Виена, загубено с 1:3. Николай Тодоров – Кайзера и Запрян Раков пък участват в състава на Димитър Пенев през април 1994 в контрола с Кувейт, част от подготовката ни за първенството. Двукратният полуфиналист с ЦСКА в Европа – Красимир Безински пък записва своя бенефис при успеха с 2:0 над Финландия у дома на 28 април 1993-а. За съжаление за световното първенство не заминава и авторът на асистенцията към Емил Костадинов за победния гол на Парк Де Пренс – Любослав Пенев, който започва успешната си борба с рака.
Същевременно за САЩ заминават няколко играчи, които нямат и минута по време на квалификациите. Това са вратарят Пламен Николов, халфът Георги Георгиев-Гецата, крилото Велко Йотов, както и нападателите Ивайло Андонов, Петър Михтарски и Бончо Генчев. Единственият ни футболист, който играе във всички квалификации за САЩ’94, е Златко Янков. В десетте мача отличният халф се отчита с един гол при успеха над Финландия у дома с 2:0, както и с една асистенция при разгрома над Австрия с 4:1 на „Васил Левски“. Янков играе и най-много минути – 854, а най-малко – Николай Тодоров-Кайзера – едва 10 в споменатия мач с австрийците. Също с един мач е Георги Донков – 37 минути, като резерва при 1:1 с Швеция у дома.
Интересно е и това, че Христо Стоичков във всичките ни домакинства вкарва голове за нас от дузпи. Той става голмайстор на отбора в цикъла с 5 гола – всичките от бялата точка. Дава и една асистенция за гола на Наско Сираков, при победата над Израел в Тел Авив с 2:0.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
