-
-
Само 4 месеца преди насрочения за 7 юни Конгрес на БФС, няма кандидатури за президент. Нито от страна на настоящата футболна власт, нито от другата страна, която би трябвало да се нарича опозиция. И от тези, и от онези има достатъчно фигури, които на драго сърце биха поели вице президентски пост, че даже и в някакви управителни съвети нямат нищо против да попаднат. Емил Костадинов, Данчо Лечков като фронтмени, Лъчезар Танев, Фурнаджиев и Веселин Балевски биха работили за футбола, но не и от позицията на главна фигура. Всеки казва – да, ама не съвсем. Но не и „категорично не“. И в крайна сметка някой може да бъде убеден или помолен да си промени мнението и да си преориентира възгледите.
Ако трябва да даваме букмейкърски коефициенти, най-нисък ще е на Атанас Фурнаджиев.
Преход към така наречената нова вълна може да е най-старата вълна в лицето на Валентин Михов, който има управленски опит, умее да сдобрява личности и да обединява позиции с различни виждания. И не на последно място – не е скаран с високите етажи на държавата, както и с други от горе изброените.
Колкото повече наближава конгресът, толкова повече е ясно, че изборът ще е недемократичен. Течът на информация се свежда до двама отказали и трима, които търсят, или, нека да използваме друг термин – убеждават. Защото е очевидно, че няма какво толкова да се търси. Два от трите коня – Димитър Бербатов и Стилян Петров, се дистанцираха достатъчно добре. Първият посредством агента си Емил Данчев даде да се разбере, че не е готов за това предизвикателство. Най-очаквано бе и Стилян да не пожелае да се забърква в такава авантюра. Разликата при тях е, че първият се установи да живее в България, а вторият е пуснал корени в Англия. Това, което най-много ги спира, е общо – за какво им е да се цапат и да ги наричат „предатели“. Все пак това са хора, които са градили кариера в родината на футбола и са живели много години там. Как да застанат под светлината на българските футболни прожектори. Защо им е изобщо да изпадат ежедневно в неприятни ситуации, тук семействата им да четат за тях, как всякакви собственици на клубове, президенти и директори ги грабват за всяка засада и спестен картон. Третият кон – Мартин Петров, досега не е спряган. Вероятно са му подхвърлили нещо и той не е поискал да чуе изобщо.
Споделихме кои са двамата неискащи, а сега да назовем и тримата търсещи. Според различните информации от зад завесата Димитър Иванков и Христо Йовов са претърпели неуспех в опита си да вербуват Стилян Петров, тъй като са достатъчно близки с него. А поръчител е явно този, който ги направи за едно денонощие собственици на ПФК Левски. Третият – Гошо Гинчев, не се нуждае от коментар, неговите контакти са ясни. Нека припомним как той се озова в Управителния съвет на Левски по времето на Иво Тонев. Просто сгъна парашута и седна на заседателната маса.
Излиза, че този привлекателен пост, тази сладка службица не е изобщо интересна на хората, които биха могли да имат интерес и да свършат работа на полза футбола. И от едната страна на барикада – тази, на досегашните сподвижници на Боби Михайлов, и от другата – новата вълна, прекрасно обясняват какво трябва да стане. Но не и кой да застане начело на промяната. От това по-зле футболът ни няма как да е, така че, който и да стане президент на БФС, и да иска, няма да може още повече да влоши положението. Всъщност има. Всеки от хората, които бяха пуснати в информационния поток като подходящи за поста, малко или много се притеснява от това, доколко ще бъде независим и свободен да си прокара идеите. Да речем, ако реши да промени формата на първенството или пък да премине към календар пролет-есен, дали това може да стане без „препоръките“ и последната санкция на държавата. Или ако утре Левски обяви фалит и от „Дондуков“ някой болен левскар реши по изпитан вече начин да върне в елитната група ново дружество със същото име, противно на футболните закони, ще може ли новият президент на БФС да си отстоява принципите?
Въпросите ще стават все повече и повече. И с наближаване на 7 юни все повече ще е ясно, че следващият шеф на централата няма да е някой, на когото му се иска да е такъв, а някой, който ще бъде помолен и убеждаван да заеме поста.
Любо Пенев, който бе последен кандидат за президент на БФС, пък засега изобщо не се появява във футболния обмен и явно не е в нито един от списъците.
