-
-
ЦСКА-София е в нокдаун след напускането на Стойчо Младенов преди месец и в това няма никакво съмнение. Колкото и слабо да се представяха „червените“ под ръководството на Екзекутора през пролетта, игровата криза на терена преля в психологически срив и апатия при 0:5 от Лудогорец. Петицата в Разград имаше своите кадрови закономерности заради петимата наказани титуляри и още двама контузени играчи, но примиренчеството и липсата на каквото и да е себераздаване, боеспособност и характер да отвърнеш подобаващо на удара показаха, че проблемите встрани от терена влияят и на футболистите. Генералните въпроси около настоящето и бъдещето на ЦСКА-София, зададени от фенклуб „Сектор Г“ и „Офендърс“ и свързани основно с начина на управление на клуба, все още чакат своите отговори и най-вече действия от страна на собствениците. Бързите решения сега са нужни в съблекалнята, защото до финала за Купата на България остават 10 дни, а „шумните съседи“ от Левски са готови да довършат падналия „червен“ опонент и да сложат край на 13-годишната суша без трофей. По-долу „Мач Телеграф“ помества пет блицстъпки, които могат и трябва да бъдат предприети на „Армията“, ако не искат петицата от Лудогорец да бъде „надградена“ с ново историческо петно от големия съперник.
1. ЛИДЕРИТЕ И ОТГОВОРНОСТТА
Алън Пардю пое диригентската палка, но засега добродушният и аристократичен на вид британец не показва треньорския потенциал, нужен за отбор като ЦСКА-София. Старата фраза, че „червените“ не са лъжица за всяка уста – било то футболисти, наставници или пък дори босове, за момента е подсилвана от кариерата на 60-годишния англичанин, който сам в няколко интервюта подчертаваше, че за първи път гони титлата и първото място във всеки турнир, вместо да се бори за оставане и спасение с Кристъл Палас, Уест Бромич или АДО Ден Хааг, примерно. Само че на „Армията“ в момента са нужни „топки“! Големи, шампионски „топки“! И тук на сцената трябва да излязат лидерите в тима, макар и много условно да ги назоваваме по този начин. Защото и на децата вече им стана ясно, че след тежката контузия на Юрген Матай ЦСКА-София няма лидер. Ролята на нидерландския бранител беше както да заздрави „червената“ защита, да даде спокойствие и увереност на хората пред себе си, така и да сплоти интернационалната съблекалня в Борисовата градина. Срещу Виктория Пилзен и Лудогорец през есента пък Супер Матай влезе в ролята и на реализатор, вкарвайки златни победни попадения. В негово отсъствие потенциалните „червени“ водачи са единствено Греъм Кери, изпълняващият длъжността капитан Мено Кох и донякъде Жорди Кайседо. От тримата ирландецът е от живителна важност и за „сръчкването“ на останалите си съиграчи, и за създаването на голови ситуации. Самият Кери беше най-ръкомахащият към съотборниците си човек в драмата срещу Славия за Купата и неслучайно пак той публикува снимка на прегърнатия състав от дузпите с „белите“ и послание „Предстои ни голям месец – време е да завършим силно“. При тежката семейна ситуация, през която преминава от половин година насам, 32-годишният Греъм наистина гори за ЦСКА-София. За Кох и Кайседо ролите са ясни – единият да брани своята врата, а другият да поразява чуждата, но положителното е, че и двамата поне на пръв поглед осъзнават тежестта на червената фланелка. Същото го знае и „армеецът“ от дете Митко Евтимов, но той е вратар и трудно може да влияе върху играта на тима.
2. НАПУСКАЩИТЕ
Дали в ЦСКА-София предстои чистка, или просто предизвестена раздяла с твърде много играчи, е въпрос на гледна точка. Факт е обаче, че най-лесно е да се посочи с пръст към колебливите или откровено некласни чужденци и да им бъде залепено клеймото, че просто доиграват сезона. Половин дузина с изтичащи договори не е малка бройка, при това някои от тях вкараха отбора в групите на Лигата на конференциите – Мазику, Жеферсон, Кери, плюс Мухар (под наем), Варела, Вилдсхют, Бай, Бусато. Първите трима се очаква да бъдат дори титуляри във финала с Левски и със сигурност с тях ще има разговори за важността на този мач. Брадли Мазику изкара сезона без алтернатива на левия бек и въпреки че си тръгва през лятото в посока Франция, запази сравнително добро ниво. Кери също вероятно ще иска да се прибере в родната Ирландия при все, че е много вероятно да бъде поканен да остане. И Жеферсон гледа към Бразилия след близо 5 години на „Армията“. Но и на тримата ще се разчита изключително много в мача за Купата. За останалите като Бай, Вилдсхют и Варела не е сигурно дали изобщо искат да останат в тима, а бъдещето пред Бусато е неясно.
3. Ясен състав за финала
На базата на горната точка ще бъде много важно Алън Пардю да прецизира и да настрои титулярния си състав за финала още утре срещу Славия. Мачът е важен дотолкова, че победата ще гарантира на практика второто място и квотата за Европа за ЦСКА-София, а и „белите“ няма да излязат със свалени гащи на „Армията“, най-малкото търсейки реванш за болезненото отпадане за Купата и за пролетното 2:3 в шампионата на Овча купел. Експерименти като в Разград не са нужни, а и не са и продиктувани от санкционирани футболисти, като единствено Амос Юга трябва да доизтърпи наказанието си от 2 мача. Французинът би могъл да поведе „червените“ срещу Левски с опита си, но мястото му сред стартовите 11 не е никак сигурно, въпреки че през април се справи не лошо като централен защитник в отсъствието на Матай. Всъщност около позицията на втория централен бранител и на втория дефанзивен халф има различни вариации, като там могат да бъдат ротирани Юга, Лам или Мухар. Останалите 9-10 за Левски би било редно да започнат от първата минута още утре, при това на високи обороти от самото начало, за да решат крайния изход от рано. Надали има привърженик, който да не знае имената на поне девет от тях – Евтимов, Турицов, Кох, Лам, Мазику, Жеферсон, Мухар, Кери, Йомов и Кайседо.
4. Пълни трибуни утре
Сектор Г изживява същинско дежа вю от есента на 2016-а, когато „сините“ им опоненти бяха тръгнали да погребват ЦСКА-София, а от всички страни валяха епитети като „тире“, „умре“, „ловешки“, „оранжеви“ и т.н. В крайна сметка бройката по трибуните на „Васил Левски“ беше практически равна. Сегашната левскарска еуфория надхвърля мащаба на тогавашните залпове, а онлайн атаката за билети за сектор А на Националния стадион беше последното й измерение. „Червената“ агитка обаче упорито и последователно показа, че също се стяга за сериозна битка. 25 000 лева събрани за хореография за 3-4 дни, разпродадена Северна трибуна за финала и няколко фейсбук-закачки по темата „пробив в чуждия сектор“ от март 2004 г. и мача Левски – Ливърпул. За да събудят „любимците“ си, ако изобщо някой фен има свой фаворит от сегашния състав, то ще е нужно действие още тази седмица, а какво по-добро от пълни трибуни срещу Славия само ден след 74-ата годишнина на клуба и навръх Деня на храбростта и българската армия. Ясно е, че 15 000 няма как да се изсипят на стадиона утре, но дори половината на тази бройка би вдъхнала кураж на тима на Алън Пардю.
5. ГРИША ГАНЧЕВ НА СТАДИОНА
Последната стъпка трябва да бъде направена от основния съсобственик на ЦСКА-София. След повече от година без посетен на живо мач, Гриша Ганчев се завърна на стадиона в компанията на Христо Стоичков срещу Берое (1:0) и това е последният успех на „Армията“ през тази пролет. Сега се очаква Ицо отново да подкрепи „червените“ на Националния стадион, както го направи при 3:0 над Виктория Пилзен миналото лято. Ролята на боса обаче не е никак малка, особено знаейки колко положително отношение имат играчите към него и сина му Данаил. Една поява на Ганчев-старши срещу Славия или на Паначарево, едно вдъхване на кураж в съблекалнята, плюс поява във ВИП-а срещу Левски, със сигурност ще повлияе позитивно на тима. Пък открай време е известно, че любимите победи на бизнесмена винаги са били срещу „сините“.
Владимир Иванов/ „Мач Телеграф“
