-
-
Левски се намира на необичайното шесто място след края на есенния дял на първенството. Тази позиция не просто не е типична за името и авторитета на клуба, но и изглежда нелогична точно сега. Нелогична, защото тимът има много по-хубав облик от посмешището, в което се бе превърнал преди Станимир Стоилов да се завърне на „Герена“. И все пак, ако се вгледаме по-внимателно в детайлите и отделни обстоятелства, може би лесно ще намерим поне 6 причини за това неприятно шесто място. Ето кои биха могли да бъдат те:
1. Късата пейка, която върза ръцете на Мъри
Сезонът дотук е само преполовен, а липсата на дълга скамейка обикновено започва да се усеща напролет. Тогава зачестяват контузиите и наказанията. При Левски обаче натежа и това, че една група от около 13 играчи изнесе тежестта не само на есенния дял на този сезон, а и пролетния на предишния. Споменатите 13 играчи бяха изцедени като лимони през календарната 2022-а и от 5-6-и януари до последния мач с Лудогорец за Купата на 4 декември, реално почиваха само 10-ина дни през лятото. Отделно от това всички мачове през пролетта на миналия сезон – както за първенство, така и в турнира за Купата – бяха като финали, без право на грешка в тях. Поне в тази първа половина на годината трябва да се признае, че играчите направиха поти максимума и се справиха отлично. Повече от това можеха да постигнат само ако не бяха загубили от Лудогорец в последния кръг с 0:1 и бяха задържали третото място. И четвъртото обаче можеше лесно да се преглътне след спечелването на Купата и то срещу противник като ЦСКА-София.
2. Многото контузии избиха зъбите на атаката
Вече стана дума, че бройката на играчите, които използва Стоилов, никак не беше голяма. Уточняваме, че споменатите 13 футболисти са тези, на които реално се разчиташе, без да броим някои юноши, които само запълваха групата. А никак не бяха малко мачовете, при които в тимовия лист бяха записани по-малко от 18 човека. Стоилов често не можеше да разчита дори и на въпросните 13 души. Ивелин Попов пропусна половината от есенния дял заради травми. Същото се отнася и за единствения чист нападател – Билал Бари, който се контузи още преди мача с Локомотив Сф през септември. Георги Миланов пък бе тръшнат от вирус преди реванша в Европа срещу Хамрун, а с опита си той можеше да помогне да се предотврати крахът срещу малтийците. Илиян Стефанов, който пък реши в полза на Левски последните две дербита срещу ЦСКА-София, също пропусна доста мачове заради контузии. Всички тези травми направиха Левски още по-беззъб в атака.
3. Вратарският проблем
Вече очертахме кадровите проблеми в атака, които бяха свързани най-вече с контузии, а сега нека преминем към защитата. Бранителите бяха в повечето мачове стабилни, но това в никакъв случай не може да се каже за хората, играещи на най-важния пост във футбола – вратарите. Николай Михайлов се издъни и то на два пъти, когато най-малко трябваше – при фиаското срещу Хамрун. Беше справедливо наказан от Станимир Стоилов, който го заби на пейката. Мъри обаче не беше толкова строг към Пламен Андреев. Самият треньор на няколко пъти в интервюта намекна, че младите получават твърде голям кредит на доверие. Такъв, какъвто може би не заслужават на 100% и такъв, какъвто малко хора са получавали в Левски в последните десетилетия. И съответно са длъжни да се възползват от това. Андреев обаче сгреши фатално в доста мачове, които костваха загуби на точки, отпадане за Купата, поражение и за Суперкупата. Само ще споменем попаденията във вратата му, отбелязани от Локомотив Сф и Локомотив Пд в първенство, двубоите с Лудогороц за Купата и Суперкупата. Решетото на Стоилов да даде на 17-годишния вратар капитанската лента, както и да каже, че Левски няма повече да взима вратари от други отбори, а сам ща си ги произвежда, е смело, революционно, но и доста опасно. Не бива първият отбор на Левски да е училище за вратари. Хубаво е те да излизат от школата наумени и хич не е задължително, докато станат достатъчно стабилни, да минават през толкова много индивидуални и фатални грешки.
4. Липсата на шанс
И най-големите врагове на Левски, ако се абстрахират от пристрастията и оставят настрана задоволството си от многото грешни ходове на „сините“, ща признаят, че те не бяха надиграни в нито едни мач. При много от равенствата, че и при някои от загубите си, играчите на Стоилов бяха по-добрият отбор на терена, а в други поне бяха равностойни на опонента си.
5. Дузпите съсипаха „сините“
„Сините“ определено подцениха този елемент от играта, който им костваше отпадане от Европа и загуба в мача за Суперкупата. В първенството пък щяха да имат още 3 точки, ако Ивелин Попов не бе изпълнил толкова слабо срещу Славия на „Герена“. Резултатът ставаше 2:0 за Левски, а след този пропуск „сините“ допуснаха обрат от 1:0 – до 1:2. Дори само с тези 3 точки положението в класирането сега щеше да е по-различно. При отпадането от Купата на България в Разград пък Кордоба се провали от бялата точка.
Със сигурност Стоилов не е прав като казва, че дузпите са лотария. Дузпите се майсторство, здрави нерви, здрава психика и концентрация – все неща, които явно на левскарите им липсват, когато всичко опре до удари от 11-те метра. Отделно – дузпите се и тренират, което на „Герена“ явно не правят. Не казваме, че този проблем се е появил по времето на Стоилов. Напротив – има си го отдавна, но поне засега точно в този елемент напредък няма.
6. Отлагането на три мача
Стоилов го заболя устата да обяснява защо е настоявал да се отложат три мача на отбора му. Може би и някои журналисти попрекалиха, като не спряха да го питат за това на многото му пресконференции. Та вероятно затова в един момент Мъри изригна и каза: „Ако трябва, ще отложим цялото първенство“. Няма съмнение, че мачът със Славия трябваше да са отложи. Той бе точно между двете срещи с ПАОК, а след това 2:0 за Левски на „Герена“ бе ясно, че „сините“ ги чака ад в Солун. На този фон те трябваше да съберат сили за него и не беше уместно 3 дни преди пътуването до Гърция да играят тежък мач срещу винаги надъханите срещу тях слависти. Отлагането на другите два мача обаче – срещу Черно море и особено с Лудогорец (този двубой трябваше да се играе след отпадането от Хамрун) беше грешка. Самият факт, че в крайна сметка Левски пак си загуби от Славия, а взе общо две точки от тези три отложени мача, доказа, че от разсрочванията „сините“ не извлякоха полза. Надали, ако мачовете се бяха играли по програма, момчетата на Станимир Стоилов щяха да имат по-малко от тези две точки, които в крайна сметка взеха. Въпросните срещи се изиграха в края на годината, когато „сините“ образно казано бяха „спукали гуми“, а в периода, в който трябваше да ги играят, се намираха в най-доброто си състояние и изиграха най-силните си двубои.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
