-
-
В СССР спортът е на почит както сред хората, така и сред комунистическата върхушка.
За народа – ясно, а управляващите насърчават всичко, което би могло да представи Съюза в добра светлина на международната сцена.
Мотоспортът не прави изключение, а показателно е, че АЗЛК („Москвич“) рекламира и изпробва машините си с участия на ралита по целия свят.
Но колите с открити колела се оказват голямо предизвикателство за СССР.
От една страна е суперсила с богати инженерни традиции и развита авиация (важно за аеродинамиката), а от другата са специалисти с нулев опит в производството и експлоатацията на наистина мощни автомобилни двигатели.
Най-големите „зверове“ са моторите на „Жигули“, „Москвич“ 412 и „Волга“ ГАЗ-21, но руснаците не успяват да ги „надуят“ на над 130 к.с. и съветските състезателни коли развиват максимална скорост от 200 км/ч, когато лидерите в областта вече са достигнали 300.
Съвсем обяснимо подобна некомпетентност прави невъзможен дебюта на Съюза на най-високо ниво – Формула 1.
Въз основа на болид от Формула 2 на германската „Авто Юнион“ (трофей от Втората световна) е създаден „Сокол-650“, който трябва да участва през сезон 1953/54, но историята му приключва рано-рано, след като двигателят така и не успява да развие желаната скорост.
Веднага след това проектът е погребан и следите от него са само в архивите и музеите.
Идеята за престижни надпревари обаче продължава да живее и спортното министерство инициира „национална Формула 1“ за най-добрите коли на Съюза. В състезанието обаче няма почти никаква конкуренция, тъй като на пистата автомобилни ентусиасти се борят с гиганти като АЗЛК.
С течение на времето „националната Формула 1“ е разпусната и остава единствено Формула 3, в която обаче са почти същите автомобили като характеристики, оборудвани с двигатели с мощност 120-130 к.с.
Най-добрият двигател: „Москвич“ ГД1
В началото на 60-те години съветските консруктори са натоварени със задачата да разработят двигател със спецификации за Формула 1. За основа се взима мотоциклетът Восток-360, който дава най-добри показатели за мощност от един литър обем (приблизително 146 к.с.). Екипът работи в продължение на пет години и създава 5-степенна скоростна кутия.
Но след като подготвят осемцилиндровия двигател с обем от 1.5 литра, дизайнерите са изправени пред нова пречка – невъзможността да се тестват новите технологии.
Заводските стендове не стават, а единственият тестер на високооборотни двигатели е в НАМИ (Научно-изследователски автомобилен институт), което проточва експеримента до 1967 г.
Резултатите от теста не са никак лоши и се достигат 260 „коня“. Реалността обаче е жестока и докато инженерният екип се бори с бюрокрацията в Съветския съюз, ФИА променя изискванията и увеличава обема на двигателите до 3 литра.
Цялата работа трябва да започне отначало, а партията пренасочва средствата към по-важни проекти.
Въпреки това „Москвич“ ГД1 си остана най-добрият, усъвършенстван и мощен състезателен двигател, разработен в СССР и с него страната най-много се доближава до участие във Формула 1 с машина собствено производство.
Най-добрият болид: „Москвич“-Г5
С поглед насочен към съвременните тенденции е създаден болид с изцяло ново задно окачване, приемлива аеродинамична форма и задно предаване. Болидът също така е с дискови спирачки, след като за предишните съветски състезателни автомобили се използва барабан.
През 1967 г. именно болидът Г5 трябва да изпробва двигателя ГД1, но вместо това в колата принудително е поставен мотор от „Москвич-412“ с мощност от 92 к.с. – твърде малко за международни амбиции, но предостатъчно да се превръща в хегемон на вътрешната сцена.
В следващите години са направени редица подобрения по болида – масленият радиатор се премества в задната част, а в крак с новите тенденции каросерийните панели са изработена от фибростъкло вместо от алуминий.
Прогресът на двигателя обаче замира. Съветският „звяр“ е с мощност от 124 к.с. до средата на 70-те, когато във Формула 1 вече достигат до 400 „коня“ и гонят скорост от 355 км/ч.
И така въпреки периодичното желание на партията да се доближи до световните спортни тенденции, идеята „Формула 1“ остава мираж за комунистите, а и народът гледа на този спорт като буржоазно развлечения.
Времената са такива, че децата мечтаят да станат космонавти, а не пилоти на болиди. Техните родители пък се прехласват по футболни и хокейни клубове под шапката на милицията и армията.
Наистина просветените фенове са рядкост и се задоволяват с достатъчно разнообразните и многобройни национални първенства.
Големите автомобилни концерни също не проявяват достатъчън интерес.
Автомобилната индустрия в СССР се ориентира към потребителския сегмент, поради което не намира нужда да впряга ресурси за разработването на първокласни технологии и машини с открити колела. Така Формула 1 остава недокосната мечта.
Източник- Уеб кафе
