-
-
Играчи като Мохамед Салах, Рияд Марез, Садио Мане, Виктор Осимен и Мохамед Кудус не се нуждаят от представяне, но чарът на всяко издание на Купата на Африка е в появата на млади таланти с уникални качества. Разбира се, друг е въпросът дали по-късно те ги развиват и стават звезди от световна класа. „Мач Телеграф“ представи 8 бъдещи перли, за които ще се говори по време на турнира, а вероятно и след това.
Карим Конате
(Кот д’Ивоар)
Футболистът на РБ Залцбург вече си изгради сериозна репутация и е считан за един от големите таланти в европейския футбол. Австрийският доминатор се слави като фабрика за качествени млади нападатели и по всичко изглежда, че Конате е тръгнал по пътя на Мане, Холанд и Шешко. Едва на 17 години той бе в състава на „слоновете“ за предишното издание на турнира, след като направи пробив с АСЕЛ Мимозас. Тогава той не записа минути, но сега вече се очаква да играе значителна роля, макар и като резерва. Конате е бърз, интелигентен и има нюх на класически голмайстор. През този сезон е водещ голмайстор на австрийската Бундеслига с 9 попадения. Той не се колебае да стреля от всякакви позиции, което го прави много труден за опазване.
Серу Гираси
(Гвинея)
Всъщност Гираси вече не трябва да бъде определян като непознат, защото за него се изписа много заради головите му подвизи с Щутгарт в Бундеслигата. Името му е спрягано за клубове като Манчестър Юнайтед и Нюкасъл, а и неговата откупна клауза е изненадващо ниска – 17,5 милиона евро. Гвинеецът всъщност не е толкова млад – 27-годишен, но проби сравнително късно, което понякога си има своите позитивни страни. Явно има и характер, защото като футболист на Кьолн постоянно му се присмиваха, но сега се оказва истинска машина за голове. Изглежда като завършен нападател. Процентът му на завършили с гол удари е впечатляващ – 35.4% и по този показател той е №1 в Топ 5 първенствата на Европа за играчи с повече от 7 попадения. Гвинея е в трудна група със Сенегал, Камерун и Гамбия, но пък Гираси изглежда като коза, който може да класира тима му напред.
Адамо Нагало
(Буркина Фасо)
Може да звучи изненадващо, но Буркина Фасо има потенциал да извади най-качествената двойка централни защитници на турнира. Познатото име е това на Едмонд Тапсоба, който прави отличен сезон с Байер 04 Леверкузен. Неговият партньор е Адамо Нагало, който е смятан за един от най-талантливите централни защитници. Той е само на 21 години, като се е подвизавал и като халф. С екипа на Нордселанд той игра срещу Лудогорец в групите на Лигата на конференциите. Нагало е рожба на школата „Right to Dream“, от която тръгнаха играчи като Мохамед Кудус, Камалдеен Сулемана, Ернест Нуама и Саймън Адингра. Нагало разпределя много добре топката, умее да контролира темпото, но все още взема понякога грешни решения на терена. Личните му статистически данни в първенството на Дания през този сезон са повече от впечатляващи.
Билал Ел Ханус
(Мароко)
Ел Ханус е едва на 19 и зад гърба си има едва една година в големия футбол, но въпреки това вече е смятан за изключителен талант. Дебютира за „атласките лъвове“ в малкия финал на Мондиал 2022 срещу Хърватия (1:2), като сгреши с пас при победния гол на Оршич. Сега се очаква да играе много важна роля в тима на Валид Реграги заради своята креативност и отлична техника. Може да играе като типичен №10, но също така №8 заради страхотния си набор от пасове.
Янкуба Минте
(Гамбия)
Минте прави отличен сезон в Генк, но всъщност е собственост на Нюкасъл. Бившото дясно крило на Одензе и Фейенорд ще запише първи голям турнир и минава все още за нешлифован диамант. Има навика да прави нещата по-сложни, отколкото се налага, а и взема грешни решения често. Има директен стил на игра, който често създава проблеми на защитниците. През този сезон опитва средно по 10 дрибъла на мач, като пред него по този показател в Ередивизие е само Осама Сахрауи с 11. Минте е №1 обаче по изнасяне на топката със средно 315 метра на мач. Другите му индивидуални показатели също са чудесни и неслучайно той е смятан за истинска перла.
Усман Диоманде
(Кот д’Ивоар)
Диоманде прави отличен сезон в Спортинг Лисабон и е един от най-следените централни защитници в момента в Европа. Той изключително мощен като физика, но в същото време е отличен техник и изнася елегантно топката. Едва на 20 години, той притежава всичко, което се иска от един модерен централен защитник. В Спортинг той играе най-често като дясностоящ централен бранител в система с трима. Различните му статистики за сезона в Примейра лига са сред най-добрите. Все още се нуждае от шлифовка, но огромният му потенциал е впечатляващ.
Джени Катамо
(Мозамбик)
Той е съотборник на Диоманде в Спортинг. Катамо буквално кипи от енергия и не спира да снове по десния фланг. Смятай е за най-талантливия атакуващ футболист на Мозамбик, като може да играе и като бек-крило. Джени не е много висок, но притежава сериозна линейна бързина, крачка и дрибъл. Минава за майстор на така наречените вторични асистенции. За негово съжаление Мозамбик не е сред силните отбори на турнира.
Омар Мармуш
(Египет)
Както е случаят с Гираси, така и Мармуш отива на Купата на Африка след отличен сезон до този момент в Германия. В интерес на истината трябва да се отбележи, че той вече е познато име и е звезда на Айнтрахт Франкфурт. Мармуш е на 24 години и засега не минава за титуляр при „фараоните“, но това може да се промени в хода на турнира, защото той се намира във формата на живота си. Бърз, силен и отличен технически, Мармуш е способен не само да тормози бранителите на съперника, но и да вкарва важни голове. Изнася отлично топката, не са страхува да стреля, но най-важното му качество е комбинативността, а Мохамед Салах се нуждае именно от нея.
