-
-
Емил Велев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е истински левскар, който никога не се е страхувал да казва истината в очите. Трикратен шампион на България и двукратен носител на Купата на страната в един от най-силните отбори в историята на Левски. Последният му удар със „сините“ е именно извоюваната вече като треньор шампионска титла през 2009 година. Преди да поеме кормилото на тима, Велев имаше шест години ролята на първи асистент в щаба още от ерата на Майкъл Чорни. Но след успеха през 2009-а се раздели с Левски и оттогава не е получавал нов шанс на „Герена“.
– Здравей, Емо! Няма да те питаме за снощния двубой Левски – Лудогорец, защото твоята най-голяма сила като играч и като треньор е във Вечното дерби. Затова се насочваме към първия полуфинал за Купата на България с ЦСКА – как го видя?
– Очаквах такава среща и такава реакция от отбора на сърцето ми – Левски. След трите поредни загуби трябваше да изглеждат по друг начин и това се случи. Играха много агресивно, мотивирано, бяха организирани. Но знаем, че когато нещата се решават в два мача, всичко може да се случи. След втория двубой ще видим кой ще продължи напред. Надявам се, че това ще бъде Левски, тъй като взе солидна преднина от два чисти гола на чужд терен. Но виждаме тенденция и в двата отбора – зависят от един-двама играчи. В случая човекът, който отличи Левски в този мач, беше Обертан. Няма какво да си кривим душата – не само при изработването на головете, но и в другите ситуации, той даваше тон на самочувствието и настроението в Левски.
– Десет години без титла! Вярвал ли си, че ще се стигне до такъв печален период в историята на Левски?
– Лично аз не съм вярвал.
– Защо се стигна дотук?
– Може би нещата са доста комплексни. Като се започне от невкарването на футболисти в първия отбор от нашата школа. А когато ние играехме, бяхме поне 7-8-9 човека юноши на Левски. Това до голяма степен отдалечи Левски от гранда, който сме свикнали да споменаваме и да виждаме. На всичкото отгоре и след като влязохме в Европейския съюз, непрекъснато започнаха да се вкарват чужди футболисти. Вече нямаше място за играчите от школата или пък за тези, привлечени от други български отбори. Естествено, това повлиява и на националния отбор. Виждаме, че и той е в много лошо състояние. Но това са нещата – не сме го вярвали, но е факт за съжаление.
– В началото на века Левски беше абсолютен хегемон. Имаше стабилния финансов гръб на Майкъл Чорни. В кой момент се обърка посоката?
– Пак ще се върна на новопривлечените футболисти и непрекъснатите смени на треньори. В Левски има текучество, а виждаме, че моделът, който Лудогорец изгради, е най-печеливш – с български треньор, с привлечени що-годе скъпи добри футболисти. Това носи резултат вече шест-седем години подред.
– При Левски се получи и нещо друго – смяна на собствениците. Непрекъснато имаше недоволство към Тодор Батков, след това имаше неяснота в собствеността, смениха се много спортни директори. Нямаше абсолютно никаква организация в клуба…
– Аз съм свидетел на периода, в който Левски наистина беше хегемон във всяко едно отношение. Не само на футболния терен, но и организационно. Всички нива бяха почти перфектни. Не можем да говорим за перфекционизъм, защото все пак сме в България, но Левски беше на много високо ниво във всяко едно отношение. Може би това помагаше за развитието на отбора. Но тогава имахме доста български футболисти – Боримиров, Телкийски, Гошо Петков… Играчи, които наистина бяха на много високо ниво. А като включим и чужденците, които не бяха много, но доста качествени – Дарко Тасевски, Седрик Бардон, Жоазиньо, Зе Соареш… Впоследствие видяхме, че се котираха добре и в Европа.
– Но дойде една финансова криза, при която като че ли цялата изградена къща се срути…
– Там беше моментът да се преценят нещата и да се каже, че може би една-две години ще бъдат „нулеви“, за да може да се изгради отново един гръбнак във всяко едно отношение. Трябваше да се тръгне отнякъде, а не да се лутаме непрекъснато в привличането на нови и нови чужденци, както футболисти, така и треньори. И увеличаването на дълговете, което става като снежна топка. Непрекъснато се увеличава и няма край.
– Какъв е коментарът ти за Делио Роси и неговото дело на „Герена“?
– Аз не съм човекът, който трябва да коментира този треньор. Той дойде с доста сериозна визитка. В България винаги сме се възхищавали на това, което се прави в Италия, Испания, Франция, Германия. Дойде с големи амбиции. Обеща да работи много с новите футболисти, които бяха привлечени, както през зимния, така и през летния период. Засега не виждаме много голяма сплав между треньорския екип и футболистите. Мисля, че някъде там комуникацията се къса. За мен е правилно, че ръководството застава зад треньора. Така трябва и да бъде. Има подписан договор и смятам, че иска да направи нещо с този отбор на Левски. Дали ще успее, ще покаже бъдещето. Тази огромна разлика в точките между първите два отбора и Левски е смайваща. Просто не знам защо така се получи изведнъж. Не беше толкова голяма, бяхме на 3-4 точки от първото място. Даже мисля, че бяхме и пред ЦСКА по едно време. След това нещата се объркаха. Не мога да кажа повече подробности, тъй като не съм в „кухнята“ на Левски и не знам как точно стоят нещата в спортно-техническия процес.
– Различно ли щеше да бъде, ако бе избран другият кандидат Аврам Грант? Знам, че ти е трудно да не бъдеш пристрастен, защото сте приятели, познавате се много добре…
– Несъмнено щеше да бъде по-добре. Така си мисля, защото той е изграден главен мениджър. Щеше да има ядро от треньори и специалисти, повечето българи. Не крия, че може би и аз щях да бъда в това число. Знам му методите на работа, с какви стилове играе както в Израел, така и в другите държави, в които е бил. Смятам, че щеше да бъде по-добрият вариант, но след като са избрали Делио Роси… Не знам каква е била причината, може би по-големите финансови претенции на Аврам Грант.
– Някои от легендите на Левски като Кирил Ивков призоваха да те поканят за треньор, за да „вадиш кестените от огъня“. Би ли се съгласил да се върнеш?
– Знам, че ми следите кариерата. Виждате, че се захващам с доста проекти, за които на първо четене бихте казали: „Велев е бил в „А“ група, ставал е шампион, три пъти е играл финал за купата и изведнъж отива в „Б“ група или става главен мениджър на Спартак (Плевен) във „В“ група.“ Може би това е довело легендите да пожелаят такова нещо, защото ми знаят характера и че съм непримирим във всяко едно отношение. Докарвам нещата до хубав край. Все пак от доста години се въртя в тази професия. Спокойно мога да кажа, че нямам проблем да съм на място, където „трябва да се вадят кестените от огъня“.
– Правилна и балансирана ли беше според теб последната селекция в Левски?
– Бяха привлечени много дефанзивни халфове в лицето на Гомес, Тиам и португалеца, който дойде от Динамо (Букурещ). Еднотипни футболисти. Стилът на Делио Роси е да се играе с по-малко крила, а едно време стилът на Левски беше стандартен – с крила и централен нападател, който все още се търси. Доколкото знам, той е задавал параметрите на скаутите на Левски. Играчите са докарани, веднага са одобрени и са взети. Взе Белаид, който вече бе в Левски и видяхме как се представи. Това говори, че не познава качествата на този футболист.
– Много фенове се питат дали Роси избира сам футболистите, или някой му ги води. Какво смяташ?
– Не знам Спас Русев и вторият след него – г-н Иванов, да са се нагърбили със задачата да водят играчи на Роси. Знаем откъде идват и с какво са се занимавали. Но пък имаше едно интересно изказване на Роси, че г-н Русев му е казал къде да играе Обертан. Това малко ме озадачи. Може би трябва да бъде попитан дали не го е казал на шега. В предишните си отбори Обертан играеше отляво или отдясно. Това му е най-удобното място, защото отстрани може да излъже, има бързината, има подаването. Досега беше бутан или като централен нападател, или зад нападателя, а там изобщо не му е мястото.
– Как гледаш на думите на подалия оставка директор Асен Букарев, че в Левски „отвън ябълката е лъскава, а отвътре е гнила“?
– Може би Букарев трябваше да бъде много по-конкретен. Той си е подал молбата за напускане и тя му е била приета веднага. А знаете, че в България искаме да си подадем оставката, но да не ни я одобрят и да останем. Не знаем каква точно е ситуацията. Не мога да разбера това за „гнилата ябълка отвътре“. Може би трябва да бъде попитан какво точно визира. Да, 100% не е имало комуникация между него и Роси, но можеше да си го каже. „Аз говоря с Роси, а той не ми обръща внимание“ – най-нормалното е да го кажеш, да станеш и да си тръгнеш. След като си спортен директор и нямаш действия в тази посока, значи си излишен. Както беше случаят с Боримиров – казаха му, че е излишен. Питаха го дали иска в школата, той каза, че ще си помисли и накрая прие. Букарев трябваше да бъде по-конкретен в това изказване, защото е много лесно да хвърлиш в пространството неща, за които хората сега ще гадаят. Кое е „гнило“ – пари ли няма, селекция ли не може да се направи, топки ли нямат да играят, екипи ли няма? Лесно е – казваш, че не ти се дава да работиш. Италианецът не те разбира, не иска да те чуе, ставаш и си тръгваш. Все едно, когато бяхме с останалите от екипа, да не слушаме какво казва Сираков и да не го взимаме под внимание. Нямаше как да се случи! Или когато работих с Боримиров и за последно станахме шампиони, винаги сме имали разбиране в тази посока. Да, имали сме и разногласия, но те са се оправяли в хода на разговорите.
– Ако Левски остане без трофей този сезон, трябва ли Делио Роси да остане на поста треньор на Левски?
– Това вече е решение на ръководството на Левски дали вижда перспектива в това, което Роси върши. Вижда се, че първенството няма как да се спечели. За купата е по-възможно. Това ще донесе един малък позитив за това, за което бе доведен Делио Роси – за шампионската титла след толкова години. Ще донесе участие в Лига Европа, което също не е малко за отбор като Левски, който всяка година трябва да се стреми към това. Или пък да му бъде прекратен договора след първата година и да се привлече нов треньор. За мен най-правилният вариант е български треньор.
– Как оценяваш Спас Русев? Бързо ли влезе във футболната ни действителност?
– Според мен бързо навлезе. То не е и много трудно, стига да имаш желание да отидеш на стадиона, да говориш с футболистите и с треньорите, да усетиш самата обстановка. Не мисля, че трябва да влиза в спортно-технически подробности, но пък след като дава пари, ще иска да се интересува от всичко, което става в клуба.
– Опасяваш ли се, че събитията в ЦСКА могат под някаква форма да се повторят и в „синия“ клуб и финансов колапс да се случи и с Левски?
– Няма как да го знаем. Трябва да се попитат хората, които отговарят за това нещо. Много е относително – бяха привлечени доста скъпи футболисти в Левски. Играчи, които взимат над 25-30 хиляди евро. Самият треньор взима около 60 хиляди лева бруто на месец. Има още трима-четирима помощници. Сметката трябва да са си я направили президентът и хората, които отговарят за финансовата част.
– Завръщането на дуета Сираков – Стоилов изглежда все по-невъзможно. Те ли са спасението за Левски?
– Стоилов винаги има място в Левски, но в момента той е в друго измерение. Не виждам в близките години как това може да се случи, освен ако шефовете не решат да направят нещо драстично. Да се види, че има стройна организация, перспектива в бъдещето и тогава самият Стоилов да се съгласи и да дойде в нашата действителност. Нещата със Сираков са съвсем други. Винаги е добре дошъл в Левски. Не знам точно къде е границата между завръщането и незавръщането. На пръв поглед изглежда далечна, но пък всичко е до разговори и до разбиране.
– Ще те върна години назад – уволниха те след две победи с 4:0 и 5:0 в Европа. Какво се случи всъщност преди десет години? Защо се стигна до този развод, който не беше по взаимно съгласие?
– След една много тежка година вече бях треньор на Левски. Батков ме питаше дали ще влезем в тройката. Казах му, че за мен друга мисъл, освен спечелването на шампионската титла и на купата на страната няма. Даже когато победихме ЦСКА с 2:0, си бях написал резултата предварително и му го показах след мача. Оттогава стана ясно, че ще станем шампиони, макар той да не го вярваше. Може би настроенията в лагера и сред феновете бяха, че след напускането на Стоилов и Сираков, друго нещо не може да съществува и да стане по-добре. А видяхме, че станахме шампиони. Доколкото си спомням, след моето отстраняване влязохме и в групите на Лига Европа. Дойде Ратко Достанич и тотално разби отбора. След това бе поет от спортния директор Георги Иванов-Гонзо. Тогава нещата започнаха да отиват надолу. Може би това бе основна и фатална грешка на г-н Батков. Той ми обясни в един много откровен разговор, че го срещнал един таксиметров шофьор на аерогарата и му казал, че Левски играе много слабо и затова е направил този ход. Спомням си, че след първия мач на „Герена“, когато бихме андорците с 4:0, той излезе пред феновете и каза, че може да се случи всичко, но не и да смени Велев. Явно тогава настроението е било такова, че не са искали Левски да върви напред.
– Имаш и безспорно чувство за хумор. Губиш ли го през годините или го подобряваш?
– Според мен го подобрявам. Гледам да се отнасям по-шеговито, но се стремя да съм перфекционист в това, което искам да правя. До каква степен се получава? Статистиката говори и хората, които следят моето развитие. В този живот трябва да съчетаваме нещата. И сериозните, и шеговитите неща да вървят ръка за ръка.
– Какви са отношенията ти с футболистите на ЦСКА, срещу които си играл през годините? Имаш ли приятели сред тях?
– Не се виждаме, рядко се чуваме, но са ни перфектни отношенията с Гошо Димитров, Лъчо Танев, Недялко Младенов, Стойчо Младенов… Разбира се, Христо Стоичков на първо място, въпреки че имахме сериозни дрязги, когато бяхме млади.
– Работи на много места в България – професионално ли се управлява футболът у нас?
– В местата, където съм бил, а и където съм в момента, гледам да е професионално. Така трябва да се отнасяме към тази професия. Естествено, когато отидеш в по-долна група, тези неща малко поизбледняват, но пак се стремим да извлечем максимума.
– Дълго игра в Израел, приятел си с местното величие Аврам Грант. Защо не пробва там треньорска кариера?
– Имал съм оферти оттам, но съм преценил, че в България ще се реализирам по-професионално, отколкото в Израел. Това е било главната ми идея.
– Съпругата ти Бояна има ли пръст в това да не отидеш в Израел?
– Не, ние изкарахме прекрасен период в Израел. 15 перфектни години. Имаме само хубави спомени оттам. Не мога да кажа нищо лошо за тези страна и хора.
– Харесваш ли си прякорите „Джеймс“, „Кокала“? Как се появиха?
– В младежките години какви ли не прякори се измисляха – Гибона, Катъра, Вълка… Имаше един запалянко Ванчо Печката и той ми измисли прякора „Джеймс“, така ми викаше. А „Кокала“ може би защото структурата ми бе такава, с по-изразена костна система. С хората, с които съм играл в юношеските години, сме имали много хубави спомени. Затова нашето поколение и малко по-възрастните ни помнят като сериозни момчета, които дават всичко за отбора си.
