Нефтохимик е жив, вижте го!

- -

Този сезон е един от най-кошмарните за отбора на Нефтохимик. Но и един от най-великите. Да, наистина звучи странно тази констатация, при положение, че тимът е на последно място с много лоша голова разлика и слаб точков актив. Нека обаче да си припомним, че в началото на миналото лято имаше вариант да няма отбор. Т.е. да има такъв, който играе в Б областна група. С общите усилия на ръководство, играчи, треньори и хора, които помагат Нефтохимик заигра във Втора лига. С много скромен бюджет и основно изграден от юноши, с няколко по-опитни играчи.Прогнозите бяха, че „шейховете“ ще са брашнен чувал. Имаше „анализатори“, които предвиждаха загуби с по 10 на 0. Отборът домакинстваше на стадиона в Българово. На срещите идваха само най-верните привърженици, както и хора, които обичат футбола.

Логично Нефтохимик ще отпадне в третия ешелон. С такъв ресурс, толкова. През тази пролет обаче се забелязва една много добра тенденция. Отборът не отстъпва на своите съперници, въпреки загубите. Младите момчета, водени от железния капитан Станислав Жеков се бият и борят до последно. На моменти дори мачкат съперници като Локомотив София, който се бори за влизане в елита. Тогава се налагаше съдията да помага по комичен и смешен начин. При гостуванията пък рязането се превръщаше в истинска сеч. Въпреки това този отбор съхрани своята идентичност, своята воля и хъс. Дори и след като отпадна и последната възможност за оставане в професионалния футбол момчетата със зелени фланелки продължиха да играят мъжки. Без уговорки, без сметки и без тото. Чисто и спортсменски.

Това особено си пролича в последните две регионални дербита. В Българово Нефтохимик загуби от Несебър, но се бори до последно и изравняването висеше на косъм. Вчера срещу Поморие играчите на Диян Петков показаха същия хъс и характер. Битката беше до финала, желанието за гол също. На страничните наблюдатели този хъс е странен, още повече, че тимът отпада. В крайна сметка Нефтохимик изравни и спечели точки. За мнозина ненужна и безмислена, но за хората, които подкрепят отбора, важна и показателна. Показателна за това, което става в тима.

Вижте обаче как се държи старшията Диян Петков на пейката. Той гори с всеки пас, с всяко отиграване, готов е сам да влезе в боя и да умре на терена. Същото важи и за неговите помощници Николай Кръстев и Станимир Димитров. Легенди на зеления клуб, които са вкусили от големите победи на славния Нефтохимик. На терена пък има един гладиатор, който е готов да убива, но да победи. Това  е Станислав Жеков-Тачо, който и на 38- години е истински пример за своите млади съотборници. Всъщност той е последният играещ футболист от славното поколение на Нефтохимик.

Добри думи заслужава и Николай Тодоров, който като ръководител живее денонощно с клуба и проблемите му. Преминал през фенските времене, сега той работи неуморно за да спаси любимия Нефтохимик.

Нефтохимик е жив и това се вижда от всички. Без база, без терени, с минимални средства, но борещ и оцеляващ.Заради това е време и бургаската общественост, бургаският бизнес, а и община Бургас да покажат своята заинтерисованост. Да покажат, че искат в този град да има футбол. Да има спорт.Бургаски спорт, автентичен, а не изграден от платени наемници, които са готови да тръгнат и да забравят. Сега е моментът. Защото в противен случай виновници ще сме всички, които са позволили този клуб да изчезне. А, заедно с него и частица от самия Бургас. Защото Нефтохимик е част от историята на този град. Част от неговата велика и славна история…..