-
-
Предстоящият утре полуфинал от Шампионската лига между Рома и Ливърпул върна спомените от финала за КЕШ между двата отбора през 1984 г. По-възрастните фенове си припомниха по-романтичните времена на спорта, но историята на онази вълнуваща майска вечер от средата на 80-те години напомни и за една от най-трагичните истории във футбола.
На 30 май 1984 година Ливърпул побеждава Рома с 4:2 след дузпи насред Рим. На „Олимпико“. Капитан на „вълците“ в този мач е клубната легенда Агостино ди Бартоломей – брилянтен халф, чиито качества все едно бяха присадени на Андреа Пирло. Точно 10 години след нещастния финал за КЕШ Ди Бартоломей се самоубива, а новината разтърсва италианския футбол.
Преди Джузепе Джанини, Франческо Тоти и Даниеле де Роси, именно Аго, както е наричан от феновете, е символът на Рома. Носи екипа на „вълците“ в продължение на 15 години, като за този период изиграва 308 мача (148 като капитан) и вкарва 67 гола. Лидер е на вероятно най-страховитата халфова линия в началото и средата на 80-те години на ХХ век. Играе редом до Карло Анчелоти, Бруно Конти, Тотиньо Серезо и Пауло Роберто Фалкао. С капитанската лента през 1983 година извежда Рома до шампионската титла, първа за „вълците“ след повече от 40 години и втора в клубната история.
Рим тече във вените на Ди Бартоломей. Роден на 8 април 1955 г. в бедните предградия на Вечния град, той започва да играе в школата на Рома на 14-годишна възраст. Четири години по-късно, след като вече е спечелил юношеското първенство, дебютира за първия отбор в мач срещу Интер с легендарния Джачинто Факети. Висок и изящен, притежаващ невероятен поглед върху играта, Аго се превръща в незаменим играч за „джалоросите“.
Играе ролята на диригент, шеф на халфовата линия. Позиция, която в Италия става популярна покрай легендарния Джани Ривера. „Диктува играта от центъра на терена. Превъзходен дистрибутор на топката, а дългите пасове са запазената му марка“, пише в скаутския доклад на Ливърпул преди финала за КЕШ през 1984 г.
Анализът е напълно точен. Ди Бартоломей с 60-метрови пасове доставя топката точно на крака на свой съотборник. Точно както и Пирло, римлянинът не тича много по терена и не се връща в защита. Често е наричан бавен и мързелив. Талантът му обаче е безспорен. „Той никога не мърда на терена, без да има причина за това. Когато се налага да тича, винаги го прави елегантно и с вдигната глава. 
Дългите му пасове са перфектни“, коментира тогавашният треньор на Рома Нилс Лидхолм.
През 80-те години ролята на футболния диригент започва да изчезва. Селекционерът на националния отбор на Италия Енцо Беардзот предпочита биткаджийте Марко Тардели и Габриеле Ориали пред усета и фантазията на Аго. Изненадващо, но Ди Бартоломей през кариерата си не получава нито една повиквателна за националния отбор. Така със сигурност може да му бъде поставено званието Най-великият италиански футболист, който никога не е играл за „адзурите“.
Благодарение на силния си удар, Агостино ди Бартоломей вкарва много голове от далечна дистанция през кариерата си. Освен това е хладнокръвен изпълнител на дузпи. Най-ключовата от тях е на полуфинала на КЕШ през 1984 година срещу Дънди Юнайтед. „Вълците“ губят първия мач в Шотландия с 0:2. На реванша Ди Бартоломей вкарва дузпа при победата с 3:0, която е изключително спорна. Години по-късно се разбира, че тогавашният собственик на „джалоросите“ Дино Виола е направил опит да подкупи съдията. По време на финала срещу Ливърпул Аго запазва спокойствие срещу танцуващите крака на Брус Гробелар и бележи от бялата точка. Това обаче не успява да сторят Бруно Конти и Франческо Грациани.
Самият Ди Бартоломей описва финала за КЕШ от 1984 година като мача на живота си. Трудно е да не се съгласим с него. Играейки в Рим, пред собствените си фенове, той безспорно е играчът на мача. Докато съотборниците му са сковани от напрежението, класата на Ди Бартоломей изпъква на терена. Той е в основата на всеки ход на Рома, спокоен и събран в играта си. Не губи нито едно единоборство и създава опасности за съперника всеки път, когато е с топката в краката.
След редовното време и продълженията резултатът е 1:1, а Ливърпул печели след дузпи. Изходът е можело да бъде различен и Ди Бартоломей да вдигне трофея на „Олимпико“. За това обаче съдията Ерик Фредриксон (Швеция) е трябвало да отсъди очевидния фаул срещу вратаря на „вълците“ Франко Танкреди преди гола на Фил Нийл в 13-ата минута.
За съжаление, този финал се оказва един от последните мачове на Агостино ди Бартоломей за „джалоросите“. След края на сезона за треньор на тима е назначен Свен-Йоран Ериксон, а на Аго е позволено да премине в Милан. Самият той се противопоставя на този трансфер и в многобройни интервюта подчертава огромната си любов към Рома. След само месец като играч на „росонерите“ халфът бележи победния гол за Милан срещу „вълците“ на „Сан Сиро“. Когато Ариго Саки поема „червено-черните“ от Милано през 1987 година, Ди Бартоломей отива за една година в Чезена. След това два сезона играе за Салернитана и през 1990 година прекратява кариерата си.
Преди да спре с футбола, Аго очаква предложение от Рома, но такова не идва. След 15 фантастични години в служба на „вълците“, донесли му статус на клубна легенда, халфът изглежда е забравен от любимия си клуб. „Джалоросите“ загърбват един от най-великите си играчи.
За Ди Бартоломей следват редица психологически кризи и депресия, тъй като не успява да се нагоди към живота извън футбола. Изпада във финансови затруднения, тъй като редица от бизнес проектите му се провалят. Включително и такъв, свързан с отварянето на футболна школа. На 30 май 1994 година сутринта Агостино ди Бартоломей излиза на балкона на вилата си в Сан Марко ди Кастелабате и се прострелва фатално в сърцето.
Денят на самоубийството на Аго е показателен. Това става точно 10 години след финала за КЕШ между Рома и Ливърпул. Дата на самоубийството със сигурност не е избрана случайно, въпреки че причините за трагедията остават неизяснени. Ди Бартоломей оставя предсмъртна бележка с обяснение. Пише за отказан заем и финансови проблеми. На погребението се стичат много от приятелите на Агостино ди Бартоломей, включително и повечето играчи, на които е бил капитан в Рома срещу Ливърпул.
След поражението от „червените“ на финала през 1984 година Бруно Конти обявява, че „вълците“ един ден ще получат шанс за реванш срещу Ливърпул, който е отнел на клуба възможността да стане европейски шампион на собствения си стадион. Сега, 34 години по-късно, този момент настъпи, а всеки фен на „джалоросите“ със сигурност ще се сети не само за драматичното поражение с дузпите, но и за един човек, който тогава загуби не просто един мач. Ще си спомни за Агостино ди Бартоломей.
Карло КАРГАНЕЗЕ, Goal.com
Превод на Веселин Русинов, БЛИЦ СПОРТ
