-
-
Историята помни само победителите, е вероятно най-често повтаряната фраза в спорта. Но тя не е съвсем вярна. Понякога драмата на победения може да е много по-вълнуваща от радостта на шампиона. В потвърждение на това британското списание OSM подбра някои от най-сърцераздирателните мигове в спортната история.
СЕНЗАЦИОННАТА ЗАГУБА НА УНГАРИЯ
4 юли 1954, Берн
Между 1950-а и 1955-а футболният отбор на Унгария печели 43 от общо 51 мача (включително и историческото 6:3 над Англия на Уембли) и регистрира средна резултатност 4 гола на мач. За това време унгарците губят само един двубой. За тяхно безмерно съжаление – най-важния, финала за Световната купа срещу ФРГ в Берн.
В предварителните групи на световното Унгария е разбила германците с 8:3. Така им потръгва и във финала – само след осем минути игра тимът на Густав Шебеш вече води с 2:0 с голове на Пушкаш и Цибор. До почивката обаче ФРГ изравнява, а шест минути преди края отбелязва и трети гол. Пушкаш отново се разписва в самия край, но по неясна причина уелският съдия отсъжда засада. Унгария, вероятно най-забележителният отбор в историята на футбола, така и не печели световната титла.
УПОРИТИЯТ КОШМАР НА КРИСТОФ
25 юли 1919, Валансиен
Току-що приключилата Първа световна война дава своето отражение и върху Обиколката на Франция. В следвоенния недоимък почти не се намират текстилни бои, затова всички отбори са облечени в потискащи сиви екипи. Директорът на състезанието Алфонс Бог предлага поне лидерът да носи яркожълто трико, за да се отличава. Така се ражда жълтата фланелка. Неин пръв носител става Йожен Кристоф – въпреки протестите му, че така приличал на канарче и публиката му се подигравала.
Кристоф е уникална фигура в историята на колоезденето. През 1912-а малшанс го оставя втори в крайното класиране на Тура. През 1913-а, изглежда, че щастието му се усмихва – главният му конкурент Одил Дьофрай се отказва заради преумора и Кристоф остава едноличен лидер. По склоновете на Турмале обаче невнимателен шофьор на служебна кола закача велосипеда му и чупи предната вилка. Йожен не се отчайва – нарамва велосипеда и след 14 километра ходене стига до ковачница. По онова време състезателите нямат право на никаква външна помощ и Кристоф трябва да си изкове нова вилка съвсем сам. Той все пак моли едно момченце да надува ковашкия мях – грешка, за която безмилостните организатори му налагат десетминутно наказание. Кристоф все пак успява да финишира, макар и почти четири часа след победителя.
През 1919-а ударът е още по-жесток – Кристоф води убедително в края на предпоследния етап, когато отново счупва вилка. Новият лидер Фирмен Ламбо колегиално отказва да облече жълтата фланелка, но Йожен настоява.
Това обаче не изчерпва кошмарния късмет на Кристоф – през 1922-ра той отново е сред тримата лидери и се бори за победата, когато при спускането от връх Галибие… чупи вилка. Йожен Кристоф така и не спечелва Тур дьо Франс.
САМОЖЕРТВАТА НА ПАНЕТА
12 август 1994, Хелзинки
Няма нищо по-впечатляващо от онези мигове, в които някой ни припомни, че без спортсменство не може да има и спорт. Един от най-ярките примери в това отношение бе бягането на 3000 мегра с препятствия на европейското първенство по лека атлетика в Хелзинки.
В навечерието на старта италианецът Франческо Панета категорично бе отказал да влезе в тактически съюз със сънародниците си – Анджело Карози и тогавашния шампион Алесандро Ламбрускини. Панета смяташе да бяга сам за себе си.
В средата на състезанието обаче Ламбрускини се спъна в препятствие и падна. Панета спря, върна се и го изправи на крака с думите: Ставай, това е дреболия, После пробяга оставащото разстояние, крепейки другаря си. Ламбрускини се посъвзе и в крайна сметка спечели златния медал, докато Панета бе препънат от друг състезател малко преди финала и остана едва осми. Но постъпката му ще се помни по-дълго, отколкото имената на медалистите.
ПОСМЪРТНАТА ТИТЛА НА ЙОХЕН РИНД
17 ноември 1970, Лондон
1970-а бе най-мрачната година за Формула 1. Трима велики състезатели загубиха живота си: Брюс Макларън (на Гудууд), Пиърс Къридж (в Гран при на Холандия) и Йохен Ринд (на тренировка на Монца). Най-силен бе шокът от смъртта на Ринд – той не само бе лидер в шампионата, но и ден по-рано бе казал на жена си Нина, че след края на сезона се оттегля, потресен от гибелта на приятеля си Къридж.
В навечерието на италианската Гран при Йохен имаше 20 точки аванс пред най-близкия си съперник. В тренировките обаче неговият Лотус неочаквано излетя от пистата и се вряза в мантинелите. Отломка преряза гърлото на австриеца и го уби на място. Преднината му обаче така и не бе стопена и Йохен Ринд стана първият посмъртен шампион в автомобилния спорт. Трофеят бе връчен на вдовицата му Нина в лондонския Савой.
ПРОКЪЛНАТИЯТ ЗАПАЛЯНКО
14 октомври 2003, Чикаго
Могъщият някога Чикаго Къбс се е устремил към първото си участие в Световните серии по бейзбол от 1945 година. Тимът води с 3:2 в серията срещу Флорида Марлинс и с 3:0 в решителния шести мач. Звездата Мойзес Алу прави титанично усилие, за да стигне една отбита към трибуните топка и да узакони победата. В последния миг обаче вместо от него топката е уловена от зрителя Стив Бартман, един от най-ревностните почитатели на Къбс. За негов ужас грешката е фатална и Флорида обръща мача, за да се класира за Световните серии. Налага се Бартман да бъде изведен от стадиона с полиция. Личните му данни са публикувани в ИНТЕРНЕТ и злощастният запалянко е принуден да смени местоработата, дома и телефонния си номер (въпреки че фенове на Марлинс му предлагат убежище във Флорида). Хванатата от него топка е отмъкната от друг зрител, който после я продава на търг за 113 хил. долара.
ДВОЙНАТА ГРЕШКА НА НОВОТНА
3 юли 1993, Уимбълдън
При 4:1 в последния сет срещу Щефи Граф малцина сред публиката допускаха, че Яна Новотна може да изпусне победата във финала на Уимбълдън. При това чехкинята сервираше за точка, която щеше да увеличи преднината й с още един гейм – до 5:1. Твърдо решена най-сетне да стигне до най-престижната титла в тениса, Яна реши да притисне максимално германката с мощен сервиз. Фатално решение, защото тя направи двойна грешка и Щефи намали до 4:2. Последваха още три поредни двойни грешки в осмия гейм и накрая, двайсетина минути по-късно, купата бе връчена именно на Граф. Парализираната Новотна осъзна какво се е случило едва на почетната трибуна и се разрида на рамото на херцогинята на Кент. Пет години по-късно Яна все пак взе своя реванш на Уимбълдън.
ФАТАЛНАТА МИНУТА НА КАЛЕ
9 май 2000, Париж
Повечето хора биха очаквали отбор като Кале да отпадне още в първия кръг за Купата на Франция. Тимът играе в четвърта дивизия, на стадион със средна посещаемост 750 зрители, а звездите му по професия са бояджия, детски учител, дърводелец и трима студенти. Тази пъстра компания обаче с лекота успява да преодолее отбори като Кан, Лил, Страсбург и Бордо и да достигне до самия финал в турнира – срещу тогавашния носител на Купата Нант. Парижката публика е очарована от футболното джудже и изпада в екстаз, когато Кале повежда в резултата. Малко след почивката Сибиерски изравнява за Нант, но за всеобщо учудване аматьорите не се стряскат и спокойно удържат равенството в редовното време. В продълженията Кале пропилява два чисти шанса, за да се стигне до 120-ата минута, в която нападателят на Нант Ален Кавелия след три рикошета в наказателното поле отбелязва победния гол. Попадението предизвиква немалко сълзи и сред зрителите по трибуните. Почувствах се като дете, на което току-що са казали, че не съществува Дядо Коледа, признава един коментатор.
ДРАМАТА НА МАРАТОНЕЦА
24 юли 1908, Лондон
Когато решили да удължат маратонското трасе с 340 метра, организаторите на олимпиадата в Лондон едва ли са подозирали каква драма ще предизвикат с това. Добавката се налагала, за да може състезанието, стартирало в Уиндзорския дворец, да финишира на стадион Уайт, а не на улицата. Допълнителните метри обаче се оказали фатални за лидера в надпреварата – италианеца Дорандо Пиетри. Той стигнал до стадиона с огромен аванс пред втория, но на ръба на нокаута. Пиетри бил толкова зашеметен от умора, че първо тръгнал да обикаля стадиона в грешната посока. После припаднал. Стюардите притичали и го изправили на крака, но след две крачки Дорандо паднал повторно. Последвали още два припадъка, преди Пиетри най-сетне да се довлече до финалната линия. Той успял да се порадва на победата само десет минути – след това му съобщили, че е дисквалифициран заради помощта от стюардите. Кралица Александра обаче го наградила със специално отличие за храброст, а прочутият композитор Ървинг Бърлин написал песничка за него.
ФЛАНЕЛКАТА НА НЕЛСЪН МАНДЕЛА
24 юли 1995, Йоханесбург
За черните южноафриканци зелено-оранжевите цветове на националния тим по ръгби са вероятно един от най-омразните символи на апартейда. Ръгбито винаги е било спортът на белите в ЮАР. Когато тимът играеше у дома, на стадиона имаше само един малък сектор за тъмнокожи. Той неизменно бе пълен и неизменно подкрепяше… гостуващия отбор.
Представете си какъв шок бе, когато президентът Мандела, символ на страданията на черна Африка, хвърлен за 27 години в затвора от белите, избра да се появи на финала на Световната купа през 1995-а тъкмо с такава фланелка.
От 63 хиляди зрители на стадиона 62 хиляди бяха бели африканери – хора, възпитани да вярват, че новият президент, за когото никой от тях не бе гласувал, е в най-добрия случай опасен терорист. Когато той се появи със зелено-оранжевата фланелка, последва минута пълна тишина. После целият стадион се изправи на крака, скандирайки името му. Беше миг на чисто електричество, спомня си Дезмънд Туту. Очевидно той е заредил и националите на ЮАР, които спечелиха финала срещу смятаните за непобедими новозеландци.
