-
-
„След като треньор на националния отбор през 1967 година стана Стефан Божков, започнах редовно да играя в националния отбор. До нелепата му смърт през 1971 година направихме незабравими мачове за България. За мен беше чест да играя в един отбор заедно с Гунди“, споделя Христо Бонев пред „Меридиан мач“.
„Най-незабравим за мен беше мачът ни със световните шампиони от Англия на „Уембли“ през 1968-а. Всички мислеха, че англичаните, които имаха в редиците си Боби Мур и Боби Чарлтън, ще ни разгромят. Гунди обаче им вкара невероятен гол, който остана в историята. Бяхме изключително радостни, след като измъкнахме престижно 1:1 с англичаните. По онова време атаката на националния отбор беше съставена от мен, Якимов, Гунди, Дерменджиев и Попов. Младите хора днес могат само да си мечтаят за такава петорка в националния отбор, а със сигурност не са виждали.
Що се отнася до Гунди, всички без значение от клубната принадлежност го обичаха. Много пъти съм си говорил с него, а и с Боян Радев и Иван Славков. Искахме много желание двамата да играем заедно и в един клубен отбор. Той си ме канеше в Левски, аз пък му казвах „Защо не дойдеш в Локо Пловдив“. Но за съжаление нямаше как да стане.
Така стана, че нелепата му смърт се случи точно преди финала за Купата между неговия Левски и моя Локомотив (Пд). Мъката ми беше голяма. Смъртта му разтърси цяла България, не само спортната общественост.
Младите хора трябва да знаят, че от играчите, които гледат в нашето първенство днес -и българи, и чужденци, няма такъв, който да притежава и 50% от качествата на Гунди. Мисля, че такъв играч в България няма да се роди скоро“, заяви още Зума.
